изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-02-23 @ 01:15 EET
Възкресение Христово е    
Празници

Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. На някои езици християнската църква нарича Възкресение Христово и с името „Пасха“. У нас Възкресение Христово се нарича Великден. Възкресение Христово е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.



В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалина отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си.

Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква.

Ето и подробности за това как се изчисляват датите за празника.

Как празнуват българите Великден

На Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които загасят в четирите ъгли на стаята, за да се предпази къщата от вредни насекоми. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител.

Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Седмицата след Великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца Божий - Христос. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

Какъв празник е Великден

Някои историци виждат в празнуването на Великден смесване на юдаизъм, християнство и езичество. Според Беда Достопочтени (673–735 г.), английски средновековен историк, англосаксонското название на Великден – Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология.

Векове преди Христа паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Естра (Еostre). С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Великден (Easter), идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.

Беда Достопочтени твърди, че в желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет.

Великден обаче е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха. Под това име Великден се празнува и днес в повечето латиноговорещи страни. Пасхата се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Обвинен в богохулство от първосвещениците и религиозните водачи в Ерусалим и по заповед на римския прокуратор в Палестина – Пилат, Исус е разпънат на кръст точно по време на празнуването на Пасха през 30 г.

Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Ранните християни, повечето от които са евреи, смятат Великден като нов и още по-ясен смисъл на Пасха, където Христос е истинският Божи Агнец, изпратен за спасението на света. По този начин християнското празнуване на Пасха много скоро се превръща в прогласяване на страданията, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос.

Великден по света

Великденските обичаи са сходни във всички православни страни. Главно място на трапезата заемат козунакът и боядисаните в червено яйца. Те се увиват в зелен месал и се носят в храма за освещаване.

Във Франция е прието да се излиза на пикник. Главното блюдо на трапезата е омлетът. В Белгия и Холандия възрастните крият яйца в градината сред храстите и дърветата, а децата ги търсят и събират в кошнички. В САЩ за празника всеки трябва да има нови дрехи. Ако човек няма пари, е задължително поне да си купи ръкавици.

В Швеция хората украсяват жилищата си в жълто, зелено и бяло. Поставят в домовете си и фигурки на пиленца с цветни пера. Великден в Германия се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба.

Великден италианците празнуват с приятели. На Велики понеделник те устройват пикник. Дори и да се лее дъжд, той не се отменя. Пекат се кифлички, в които се слагат и яйца. Приготвят се традиционните бисквитки с кашкавал. Празненствата са доста пищни.

В Гърция на празника се придава особено значение. Въпреки че елините са православни, те го отбелязват заедно с католиците. Приготовленията започват още в началото на Страстната седмица. Всяка вечер от Страстната седмица гърците ходят на църква, съпричастни към страданията на Христос. В полунощ на събота срещу неделя камбаните на храмовете бият, с което известяват възкръсването на Христос.

В Англия на празника се събира цялото семейство. Приготвя се специален обяд - агнешко със зеленчуци. В графство Ланкашир си правят "надбягвания" - пускат яйчица от хълм. Притежателят на това, което стигне първо долу, ще се радва цяла година на крепко здраве.

Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат този ден Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, илюминации, величествени служби. Главно място на великденската маса сега заемат козунакът и боядисаните яйца, поставени върху зелена покривка.

bpost.bg

 


Сходни връзки

Възкресение Христово е | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.48 секунди