ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ... ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА - ПЛИСКА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 12:44 EEST

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ... ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА - ПЛИСКА

2009-06-10 @ 14:41 EEST

Човек трябва да види корените на българщината, за да усети могъществото на нацията си. И днес руините на Плиска впечатляват с величие и могъщество, както някога, когато България е опирала на три морета и е всявала респект - както на изток, така и на запад

В родината ни има много запазени места, където човек може да усети и едва ли не да се докосне до отминали години. Задължително е поне веднъж в живота си всеки от нас да отиде до Плиска, за да види корените на българщината и усети могъществото на нацията ни.
Първата българска столица - Плиска, е отправна точка на българската държава - в миналото блясък, слава и арена на героични битки. И днес руините на старинния град стоят все така величествени, както някога, когато тук са се издигали бляскавите дворци на първите български ханове.
В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 година градът е главно политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче, Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на България е имал три отбранителни пръстена, чиято роля е била да го защитават от нападения на неприятели. Най-външният от тях се е състоял от дълбоки ровове, вторият - от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина и третият - от стени, изградени от глинени тухли.
Първите дворци имали изцяло дървена конструкция и кръгъл план, по-късно били добавени отделни постройки от тухли, дялани камъни и хоросан. Защитен с масивна стена от дърво, дворцовият център се разполагал в средната част на т. нар. Вътрешно землено укрепление, затварящо площ от около 0.8 кв. км. През 811 г. Плиска била превзета от войските на византийския император Никифор I. Дворцовите постройки и дървена защитна стена на ханската резиденция били опожарени. След пожара ханската резиденция била основно преустроена и се сдобила с каменна крепостна стена, затваряща площ от 0.5 кв. м. Вътрешният град на Плиска обхваща площ от 23.3 кв. м. Защитен е с ров и вал - т.нар. Външно землено укрепление, което има дължина близо 20 км. Около 3/4 от територията на Външния град е обхваната от извършените за малко повече от 100 години археологически изследвания, които продължават и в днешно време.
Дългогодишните изследвания са доказали три етапа в нейното изграждане. Белег на първия етап на изграждането е дворецът на хан Крум, който е вдигнат на площ от 500 кв.м. Интерес в градежа му представляват тайните входове, осигуряващи на хана и хората от двореца възможността незабелязано да напуснат града. Дворецът разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани.
Изключително мащабното строителство в Плиска е разгърнато през втория етап от нейното изграждане и се свързва с името на хан Омуртаг, известен в българската история от този период като най-съзидателния владетел. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата, където се намира и прочутата Омуртагова колона с надписа, който гласи: "Човек и добре да живее - умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му".
От третия етап за историята са останали раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров за това време.
Комплексът Голямата базилика като цяло е разположен на площ от над 20 дка, оградена и защитена с висока около 4 м каменна стена със зъбери. До него отвежда изграденият преди повече от 10 века павиран път, който започва на север от главната порта на владетелския град и е бил предназначен за церемонални шествия. Освен базиликата, в комплекса е разположена още Архиепископската резиденция, първият български манастир. Преди изграждането на базиликата на това място е съществувал Раннохристиянски комплекс - мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството (865 г.) мартирият бил разрушен. След покръстването първият княз Борис І става ктитор на изградения на мястото на мартирия нов храм. Самата базилика е завършена около 875 г. - свидетелстват историческите източници. В продължение на около 250 години изпълнява функциите едновременно на катедрален храм, княжеска, архиепископска и манастирска църква и е средище на духовно-религиозния живот в ранносредновековна България. В северния двор е проучен жилищен дворец, на запад от него баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Тук вероятно са работели приетите през 886 г. от княз Борис І ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плиско-Преславската книжовна школа на славянския език. Манастирските помещения заемат двора на север от резиденцията. Централно място е отредено на кухнята и трапезарията. В източното крило на двора се намира двуетажна сграда с 10 еднакви помещения - килии, в които живеели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него - втората баня, която е вила с хипокауст и кръстокуполна конструкция.

Сходни връзки
Още от Забележителности

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ... ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА - ПЛИСКА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats