От тайния архив на сините: Христо Бисеров си построи къщата с долари на СДС

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 14:18 EEST

От тайния архив на сините: Христо Бисеров си построи къщата с долари на СДС

2009-07-22 @ 08:27 EEST

А пък Данчо Ментата си “изпра” дипломата в Богословския факултет - това разказва един от ветераните на СДС, Ненчо Ненов, комендант на сградата на “Раковски” 134 по времето, когато заедно с антикомуниста Любомир Собаджиев създадоха отдел “Бюро за разследване на престъпленията на комунистическия режим”.

Ненов е завършил семестриално “Богословие” в СУ “Св. Климент Охридски”. Преди това – строителен техникум и техникум по атомни реактори и парогенератори. Работил е към АЕЦ “Козлодуй”, откъдето през 1977 г. го изгонват за разказване на политически вицове. След промените отива в СДС, работи на доброволни начала, без пари. През това време се издържа от ремонт на църкви.
Специално за читателите на “ШОУ” Ненчо Ненов разкрива прелюбопитни подробности за хора и събития от това интересно време.

- С какво точно се занимаваше ти в СДС, носеха се различни слухове? Какво беше това “Бюро за разследване на престъпленията на комунистическия режим”?

- В СДС съм от март 1990 г. С Любо Собаджиев, лека му пръст, направихме това бюро в СДС. Разследвахме и изваждахме на светло нелицеприятни факти и действия на бивши членове на БКП. Направихме нещо като “ДС в СДС” - събирахме данни за политическите противници. Търсихме компромати за най-яростните противници на СДС, за да ги накараме да намалят активността си. В началото разследвахме няколко човека – Соня Младенова, Филип Боков, Пирински, Нора Ананиева, Луканов...

- Някой посочваше ли ви кого да разследвате или вие сами си ги определяхте?

- Не, ние сами. Просто тези, които бяха най-активни. Сега може да звучи наивно, но ние разкрихме, че бащата на Нора Ананиева е бил съдия в Народния съд. За бащата на Пирински разбрахме, че е един от създателите на “македонския език”. От Америка дойде тази информация, от Американския македонски културен център, както и че той се казва всъщност Заеков. Тогава открихме, че един полк. Томов, който е бил

началник на концлагера в Магарец, е баща на известния журналист Тома Томов.

Бащата на Соня Младенова - Крум Реджански се казва, е бил комендант на село Борован веднага след 9 септември 1944 г. - там са избити по списък доста хора.

Когато отидохме в Якоруда в семейството на Бокови, се оказа, че Филип Боков има брат, който е от рода на Асьовите. Когато този брат бил на няколко месеца, майката отишла в гората при партизаните и там се запознава с Георги Боков. Когато слизат от гората, вече са подръка.

Мъжът й се връща, но... няма вече жена. Георги Боков се жени за нея и се раждат Филип и Ирина. Синът от първия брак, от рода Асьовите, беше по това време шеф на СДС в Якоруда. А тогава във в. “Демокрация” на висок пост беше журналист от същия този род. Това си беше жив компромат в тези времена...
Когато направихме бюрото, започнахме да ходим да изкопаваме масови гробове на убити от комунистите и партизаните невинни българи. Открихме около 200 гроба. Всичко беше подробно описано от нас, хората, които са свързани с тези неща, също...

Приемал съм по 50 човека на ден. При мен са идвали бивши полковници от ДС, които са си предлагали услугите. Винаги съм казвал на такива: “Ако искаш да помагаш, донеси тук целия архив на ДС и тогава ще говорим!” А те се дърпаха: “У, как може!” Аз ги отпращах: “Махай се тогава оттук!”

- Кой те принуди да напуснеш СДС?

- Никой. Бяхме големи приятели със Стефан Савов. Неговата Демократическа партия я “замразиха”, както се казваше тогава. Започнаха да се появяват първите мутри. Започнаха да идват хора, които търсят облага в СДС, и ти си викаш: “По-добре е да ме няма!”

- И изнесе архива със себе си?

- Да, това бе огромна документация. Нямаше на кого да я оставя.

- Къде прибра цялата тази документация?

- На разни места...

- И пресата разбра?!

- Вестниците тогава гръмнаха: Комендантът на “Раковски” 134 /адресът на централата – б. а/ Ненчо Ненов изнесе целия секретен архив на СДС! И това си беше самата истина. Аз просто изнесох това, по което съм работил. Даже Петко Симеонов така пише в книгата си “Промяната”: “Отделът на Ненчо Ненов не се отчиташе на никого.” Те не знаеха какво правим. Така си и беше.

- И какво се случи с теб по-нататък?

- Към мен прояви интерес

Кольо Добрев. Той беше нещо като шеф на партийното разузнаване на БСП.

Моята дейност и неговата на практика съвпадаше... Едни хора, които още са живи и здрави, единият работи в БНТ, много известен, няма да му кажа името, за да не му създам неприятности, ме заведоха при Кольо Добрев. Та като се срещнахме с него, той ми каза: “Виж какво, ние се интересуваме единствено от това, което си събрал за Луканов. Имаш ли информация за задграничните дружества?” Отговарям: “Ами тя е при мен, цялата!” Около 400 задгранични дружества – къде са, кой ги управлява, аз ги имах, те ги нямаха. Имах информацията от човек от външнотърговския отдел на Външно министерство, който снабдяваше и мен, и Димитър Луджев. Той дойде в СДС и ми донесе цялата информация.

- Къде се срещахте с Николай Добрев?

- Нашите срещи се провеждаха в една сграда между Полиграфическия комбинат и ул. “Цар Иван Асен II”. Присъстваше и трети човек... Едно момче, Жоро Марков се казваше, от икономическия екип на Жан Виденов.

И Кольо Добрев, и това момче, умряха после от една и съща болест – рак на стомаха. Жоро Марков почина няколко месеца след Кольо Добрев. А и двамата изглеждаха здрави като бикове...

Тогава още на първата среща Кольо Добрев ме попита: “Какво искаш за тази информация?” Той си мислеше, че ще искам пари, но аз му казах: “Искам информация! Искам агентурните досиета на Асен Агов, на Филип Димитров, на Надежда Михайлова...”

Той само си записваше: “Аха, нямаш проблеми!” На четвъртата среща ме хванаха с включено касетофонче. Добрев ми казва: “Господин Ненов, вие не работите честно с нас!” “Защо?”, питам невинно. “Ами това какво е?” – и ми посочва светещото касетофонче. Но аз не падам по гръб: ”Ами вижте, аз с комунисти не мога да работя по друг начин! Току-виж утре ми изкарате нещо!” И оттогава започнахме да обикаляме с една кола, пак с този Жоро Марков и с Кольо Добрев...

- Е, дадоха ли ти това, което искаше?

- Дадоха ми само

досието на Иво Инджев.

Аз му имам цялото досие - и неговото, и на първата му жена, германката Регина, която е била сътрудник на ЩАЗИ.
Той беше вече станал главен редактор на “Демокрация” и те искаха чрез мен да го ударят. Но аз си мълчах и те се принудиха да пуснат досието директно в централата. Това, което е при мен, не съм го показвал никога и никъде.

- Вярно ли е, че имаш доказателства за това, че Христо Бисеров е извършвал злоупотреби с пари, давани като дарения за СДС?

- Случаят е следният: зам.-областният управител на Стара Загора по онова време е Радомир Енев. Той започва да обикаля бизнесмени от Стара Загора, които са фактори на СДС и вече са се замогнали, и да им иска пари, като казва: ”За каузата на СДС, за победата на изборите през 1997 година!” Обещава им още по-големи облаги и постове. И те дават кой 5000 - 6000 долара, кой 8000 германски марки... Минава обаче време – те не получават нищо! След изборната победа бизнесмените “дарители” не получават нищо и започват да си търсят парите. И те записват въпросния разговор на техни представители със зам.-областния управител Радомир Енев, от който всичко става ясно. Имам го този запис. Отивам тогава в СДС и виждам Бисеров: “Абе, Христо, викам му – чух, че сте събирали пари за СДС и сте ги прибрали за себе си?!” А той: “Няма такова нещо!”.

Проверявам веднага във Външнотърговската банка на ул. “Искър” постъпвала ли е валута в сметките на СДС. Няма такова нещо! Проверявам в счетоводството на СДС - няма такова нещо!

Не след дълго Бисеров си построи палат в центъра на София, а Радомир Енев от заместник стана областен управител на Стара Загора. Това е пък неговата награда.

- А какво знаеш за дипломата на Йордан Цонев?

- Срещнах миналата година един приятел, който беше в Богословския факултет на Софийския университет. И той ми казва: “Знаеш ли, Данчо Ментата /Йордан Цонев – б. а/ се е записал за докторант при нас. Но няма диплома за бакалавър, няма факултетен номер, няма нищо!” Ходи, вика, го провери! Това се случва през 2003 година.

Веднага написах писмо до ВИНС – Варна. Никой не ми отговори. По това време имаше голямо “пране на дипломи”. Отиваш да правиш докторантура в един университет и твърдиш, че си завършил друг. Като я завършиш, вече никой не ти търси основната диплома за висше образование.

- Ти беше и шеф на анкетната комисия за разследване на пожара на партийния дом на БКП. Знаеш ли нещо повече от всички нас по случая?

- В партийния дом никога не е имало досиета. Там е имало съвсем други неща - информация за

каналите за наркотици, които са били контролирани от висшия генералитет и ЦК на БКП,

тайните кореспонденции на партията със “Сивите вълци” и със съветските спецслужби... Това е изнесено, а не изгорено! Месеци преди пожара всичко е натоварено на камиони, закарано е някъде около София и оттам част от него отива в Русия, друга част – в Израел.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

От тайния архив на сините: Христо Бисеров си построи къщата с долари на СДС | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats