Това, което вълнува учените, включително от престижния институт "Карнеги" в град Вашингтон, е, че сладководните зелени водорасли се оказват почти чудотворна храна. Те съдържат двойно повече белтъчини от спанака, 38 пъти повече от соята и 55 пъти повече от ориза. Освен витамини и минерали растенията имат 9 незаменими аминокиселини.

Сред ползата от тях е увеличаването на енергията, улесняването на храносмилането и борбата срещу депресията. Хлорела също усилват имунна система у болни от рак и намаляват симптомите при синдром на раздразненото дебело черво (СРДЧ).

Едноклетъчните зелени водорасли с диаметър 3-8 микрона растат в реките и езерата на Югоизточна Азия и Австралия. Открити са от холандския ботаник и микробиолог Мартинус Вилем Байеринк през 1890 г. и са изучени като възможен източник на протеини от германски специалисти.

След Втората световна война имаше идея водораслите да се използват като евтина храна, но тя не можа да се наложи. По-късно НАСА изследва Хлорела като храна за астронавти, която може да се отглежда на борда на космическите станции.

Новите изследвания показват, че Хлорела стимулира развитието на пробиотични бактерии, а клетъчните стени на водораслите абсорбират токсини в тънките черва и като засилват перисталтиката им, пазят от запек. Трябва да се има предвид обаче, че Хлорела не бива да се консумират от пациенти, които приемат антикоагуланта варфарин. Водораслите съдържат витамин K1, който засилва съсирването на кръвта. БТА