изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2022-10-02 @ 06:58 EEST
С превземането на Тутраканската крепост от българите се поставя началото на освободителния поход в Добруджа    
Интервюта За мястото на Тутракан и сраженията, които са водени там в рамките на Добричката епопея по време на Първата световна война - на тези и други въпроси Агенция „Фокус” потърси отговор от Петър Бойчев, директор на Историческия музей в Тутракан, занимавал се с Първата световна война.


Фокус: Господин Бойчев, от 5 до 7 септември 1916 година е Добричката епопея за освобождението на Добрич. Какво е мястото на Тутракан, водени ли са тук боеве?
Петър Бойчев: Тутраканската операция, Тутраканската епопея започва всъщност на 1 септември с обявяването на войната от страна на Румъния, на 2 септември се преминава границата. На 3 септември ген. Тошев достига до укрепената Тутраканска крепост.
Фокус: Какво представлява тогава крепостта?
Петър Бойчев: Тутракан за две години е превърнат в доста модерна за времето си полева крепост. Крепост с 15 форта, две укрепени линии, много вълчи ями, засеки. Изключително добре оборудвана – теснолинейки за да могат да снабдяват с муниции войниците. Подводен кабел свързва крепостта с щаба в Букурещ. До всички 15 опорни пункта има телефонни връзки. Крепостта има 272 уръдия, 74 картечници, много картечни гнезда. И е направена на платото на Тутракан с радиус 10 километра – 5 километра на изток и 5 километра на запад и 10 километра в дълбочина, с гръм към Дунав. Тя е направена с обща линия на отбраната 25 километра. Това представлява Тутраканската укрепена позиция, която българската армия трябва да атакува.
Фокус: Разкажете за плана на военната операция при Тутракан, как се стига до тази операция?
Петър Бойчев: Ген. Тошев предлага на фелдмаршал Макензен да се превземе първо Тутракан, тъй като руските войски все още не са минали Дунав и не са дошли в Добруджа. И ако българската армия се забави и идват руските войски тук ще се получи затягане на войната и успехът още в първите дни ще бъде поставен на карта. Ето защо той предлага да се нападне първо Тутракан, да се превземе крепостта, която е много важна и след това да се развие успехът напред към Добруджа, до освобождението и навлизане в Северна Добруджа. Другият германски фелдмаршал настоява да се мине Дунава и да се мине директно на румънска територия. Така се заражда конфликт ген. Тошев убеждава Макензен и в края на краищата се решава да се атакува Тутраканската крепост със силите на 4-та Пехотна дивизия и две бригади от 1 Софийска дивизия под общото командване на ген. Пантелей Кисельов.
Фокус: Кога започват военните действия и как се развиват те?
Петър Бойчев: Атаката започва на 5 септември. Въпреки добрата артилерийска подготовка някои от укрепените пунктове са разрушени. Но все още загражденията, които са много добре направени, всъщност това представлява силата на крепостта, не са разрушени. Казвам това, защото при атаката на главната укрепителна линия, там където са тези изкуствени препятствия 83% от всички жертви на дивизиите на Трета армия дават за овладяване на крепостта са именно при преодоляване на загражденията. Крепостта е била много добре устроена. В 6,30 часа започва артилерийската подготовка, а в 8 часа атаката на пехотата. Планът е 4-та Пехотна дивизия да атакува 4, 5, 6 и 7-ми форт, а Софийската дивизия, т.е. това са 1-ви Софийски и 6-ти Търновски полк, да атакува форт №8 от крепостта. Атаката започва в 10,30 часа, вече първите фортове падат. В 13,30 часа пада и форт №8. Започват да разширяват успеха в страни. Дунавския отряд – българо-германски отряд от запад, идва откъм Русе под командването на майор Хамерщайн. По този начин войските се съединяват чак вечерта и към шест часа българските войски се намират на 2 километра в дълбочина на крепостта, като овладяват цялата първа отбранителна линия. Атаката започва безспир, не се прекъсва и поради това се получава едно голямо разбъркване на войските. И в телефонен разговор с ген. Тошев, но по-късно и той пристига на бойното поле, ген. Кисельов настоява атаката да не продължи, а на следващия ден – 6 септември да продължат с нови сили, а и частите да се приведат в ред поради многото жертви. И действително само през първия ден при овладяване на главната отбранителна линия има 1200 убити от българска страна и 5 хиляди ранени. Така атаката продължава на 6 септември. Трябва да кажа, че всъщност румънското командване ген. Теодореску, който командва крепостта не е съвсем на ясно с обстановката, подвеждане става на генералния щаб в Букурещ и по този начин не действат адекватно на отбраната. Българската армия атакува пет форта на практика, от останалите 15 форта бездействат вместо да отиват да запушват пробойните те чакат по местата си и поради, което по-лесно пада крепостта. Въпреки, че тя е много добре укрепена и всички преимущества са на противника тъй, като силите са почти равни.
На 6 септември атаката продължава със същия устрем още сутринта в 6,30 часа. Но този път действията са в гориста местност, изключително тежък терен, защото всички горски пътища са затлачени, направени са много засеки, обстрелват се и от картечници. Въпреки това и въпреки изкуствените пожари, които румънците предизвикват, за да могат да спрат българското настъпление това не се получава. В 10,30 часа устрема на атаката достига до втората отбранителна линия. Тогава вече румънците вече са в паника и започват да настъпват масово към Тутракан и да се спускат към Дунав с цел да се изтеглят на другия бряг. В11,30 часа ген. Теодореску, командващият гарнизона напуска крепостта, минава реката и тръгва към Букурещ. Така, че анархията след като остава без командване се усилва още повече в крепостта и започва една огромна паника към реката и тя посинява от сини фуражки и сини униформи. 30 000 войници са на брега на реката, а няма достатъчно плавателни съдове. Корабите, които са превозвали ранените не се връщат обратно за войниците, тъй като българската артилерия стига до платото и започва вече да потопява вече големите плавателни съдове. Затова те тръгват към Силистра в отстъпление за да могат поне да се спасят. В резултат се получава така, че румънските войници трябва да се предадат или да потънат в реката. Така се получава това, което ние наричаме Тутраканска епопeя. На базата на един голям героизъм българската войска с две атаки, без никакво отстъпление, без връщане на атаката й с нова атака с цената на много жертви успяваме да превземем Тутраканската крепост и да поставим началото на освободителния поход в Добруджа.
Фокус: Каква е равносметката от битката за румънската страна?
Петър Бойчев: Пленяваме 28 000 войници от 40-хилядния гарнизон. 450 офицери, от които няколко бригадни полковници. Пленяваме цялото въоръжение на противника и всичките им боеприпаси. Ударът е толкова сразителен, че на практика той изиграва това, което ген. Тошев поставя, като главна задача в началото – да се превземе Тутракан. Румънската армия отстъпва, получава морален удар – първо. Второ, две дивизии от западната граница, които са срещу Австро-Унгария се изтеглят от там, за да се изпратят в Добруджа. И само след десет дена българската армия достига до старата добруджанска граница. Освобождава се Силистра, навлизат в Северна Добруджа, за да може да бъде освободена цяла Добруджа.
Фокус: А какви са жертвите на българската армия при тази операция?
Петър Бойчев: Само на 5 и 6 септември жертвите са 1764. Общо от раните си загиват 500 души и допълнително от 1 септември до 6, включително жертвите са 2400. Значи от преминаване на добруджанската граница до превземането на Тутракан.
Българското командване засича радиограма на руското командване до командващия 9-та да тръгне да тръгне към Тутракан в много ускорен марш за да удари в гръб атакуващите български войски. Ген. Кисельов моли ген. Тошев още една бригада от Софийската дивизия да тръгне към Тутракан и тя действително тръгва в посока днешното село Зафирово, на полк. Зафиров, който командва тогава трета бригада на Софийската дивизия. И в насрещен бой на 20 километра от Тутракан пресрещат тази дивизия, обръщат я в паническо бягство и за няколко часа я разбиват. По този начин опасността за Тутракан е преодоляна и общо жертвите от 1 септември до 6 вечерта, когато ген. Кисельов влиза в града са 2400 души. Ранените са 7500 души.
Фокус: Има ли в Тутракан паметник посветен на тези жертви и в какво състояние е той?
Петър Бойчев: На 10 километра от Тутракан, на мястото на форт №7, който тогава се превръща в гробница на загиналите край Тутракан, e изграден всъщност най-големият мемориал от войните за национално обединение в България. Защото другите битки са извън днешните граници на България. И в Тутракан са погребани 8 хиляди души – българи, румънци и германци. Мемориалът е изключително добре устроен. Нашият музей обърна изключително много грижи там след 1990 година. Има изграден параклис, има информационни надписи, голям парк, кръстове. В центъра на обелиск на четири езика са изписани думи, които, който ги е измислил някога е бил изключително надарен човек: „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество”. Така е написано, защото всички войници там и победители и победени са умрели за отечеството си. И всъщност това е признанието, мъртвите не са врагове. Тук за разлика от другите места в България традицията е запазена и всяка първа неделя на септември се събираме. В неделя, 6 септември правим национален събор възпоменание и се стичат хиляди хора, ние не ги организираме, те сами идват. Това е традиция от 1940 година, когато се връща Добруджа на България.
Много се радвам, че ние открихме внука на ген. Стефан Тошев. А с внука на ген. Пантелей Кисельов, командващ операцията, подържаме връзка от 1996 година. Внукът на ген. Стефан Тошев се казва Стефан Тошев, лекар невролог във Франкфурт на Майн.
Александър ШАБОВ

В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България

Румъния се намесва в Междусъюзническата война и окупира Южна Добруджа

Българското национално малцинство в Добруджа

ИСТОРИЯТА - ПРОФЕСИЯ И СЪДБА

Отбелязахме 92 години от освобождението на Добруджа

СТОЯН ИВАНОВ ИЗДАДЕ \\"ДЕЙСТВИЯ НА КАВАЛЕРИЯТА В ДОБРУДЖА\\"

ОТБЕЛЯЗВАТ 147 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ

ДОБРИЧ ПОЛУЧИ УНИКАЛЕН СПИСЪК С ИМЕНА НА ЗАГИНАЛИТЕ НА ДОБРУДЖАНСКИЯ ФРОНТ ПРЕЗ I СВЕТОВНА ВОЙНА

1053 СА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕРТВИ В ДОБРИЧКАТА ЕПОПЕЯ

ТЕРВЕЛСКИЯТ КРАЙ ПО ВРЕМЕ НА ТРАГИЧНИТЕ 1913-1916 г

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ

ГЕРОИЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА: БИТКАТА ПРИ СЕЛО КОЧМАР

 


Сходни връзки

С превземането на Тутраканската крепост от българите се поставя началото на освободителния поход в Добруджа | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2022 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди