Искаме четири нови клинични пътеки за интензивно лечение

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 20:40 EEST

Искаме четири нови клинични пътеки за интензивно лечение

2009-10-02 @ 13:03 EEST

Проф. Димитър Карадимов е водещ специалист в областта на неврореанимацията и невроанестезиологията и дългогодишен научен интерес в областта на експлантацията и трансплантацията на органи и на тежките, критични и застрашаващи живота състояния

Автор е на повече от 200 научни труда по тези проблеми. Председател е на държавната изпитна комисия по анестезиология и интензивно лечение и национален консултант. В момента е началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна” в столицата.

Проф. Карадимов, кои са главните причини, които доведоха до тази сериозна криза във вашата специалност?

За жалост кризата наистина е сериозна. Ако преди години за едно асистентско място кандидатстваха средно по 5 до 7 души, днес има случаи на обявен конкурс, за който няма дори и един кандидат. Няма болница, която да не изпитва недостиг на анестезиологични кадри. Така например в МБАЛ в Кюстендил с днешна дата работят само 2 колеги, при норматив от 14, в болницата във Велинград има петима хирурзи и само 1 анестезиолог.

Почти половината общински болници вече са без анестезиолог, а вакантни места има дори и в големи столични заведения като ВМА, „Царица Йоанна”, Пета градска болница в София.

Първият трус в специалността дойде, когато при старта на здравното осигуряване не се създаде начин на заплащане от НЗОК на лечението на болните в интензивните отделения. Сумите се превеждат на хирургичните звена, като 80-90% от тях отиват за труда на хирурзите и само 3 до 5% за анестезиолозите. Нека припомня, че в една голяма болница няма клинична пътека без директното или индиректното участие на анестезиолог, с изключение на физиотерапевтичните. Ние обаче не сме първоначалните получатели на средствата.

Много голяма отрицателна роля изигра закриването на Дихателния център в Александровска болница по времето, когато начело на МЗ беше проф. Радослав Гайдарски. Това бе голям морален удар срещу специалността ни. На добра воля във ВМА, болниците „Царица Йоанна” и „Пирогов” приемаме и до днес нуждаещи се, но официален статус няма. Сходна участ грозеше и ОАРИЛ и КАРИЛ, но успяхме да ги спасим. Отново по същото време бе внесена поправка в националния стандарт по анестезиология и интензивно лечение, според която ние станахме подчинени освен на ръководството на болницата, още и на ръководството на хирургичната структура в нея. В 90% от случаите това са хирурзи, които започнаха да налагат становище, че анестезиологът има думата единствено що се отнася до анестезията, а не до цялостната предоперативна подготовка на болния. И така в някои звена започнаха да се появяват пропуски, създадоха се предпоставки за усложнения, за негладко протичане на следоперативния период.

Как виждате пътя за излизането от този омагьосан кръг?

Първите срещи в МЗ - със зам.-министър д-р Валерий Митрев и с ръководството на Българския лекарски съюз, дават основание да мислим за положителни промени. Предлагаме да бъдат утвърдени 4 нови клинични пътеки за интензивно лечение на групи болни на изкуствена белодробна вентилация - с нозокомиални инфекции, на парентерално хранене, с полиорганна недостатъчност и със сепсис.

Също така смятаме, че трябва да се заимстват елементи от модела на заплащане в Германия, където една трета от стойността на хирургичните клинични пътеки е предназначена за заплащане на анестезиолозите. Нека посоча, че крачка напред беше направена, когато през миналата година МЗ започна да превежда по 500 лева на ден за лечение на болен в интензивно отделение на университетска клиника и по 300 лева на ден – в интензивно отделение на областна болница.Това е крайно недостатъчно, като се има предвид, че средно на ден такъв пациент изразходва по 1500 – 2000 лева. И все пак бе някакъв напредък. Трябва да се намери също така механизъм, по който директорите на болници да бъдат задължени да отделят повече от 10% за стимулиране на работещите в интензивните отделения, а не от 1 до 3 % както е сега.

Как бихте коментирали взаимоотношенията между държавните и частните болници в случаите, когато последните превеждат в реанимационните звена свои болни в крайно тежко състояние?

Тези взаимоотношения трябва да бъдат регламентирани с договори, съдържащи ясни и конкретни права и задължения на страните.

А какво следва да се очаква по отношение на тези, които оборудват клиниките си с остаряла и ненадеждна техника?

Тази практика трябва да бъде преустановена, също по съответния издържан в правно отношение начин – т.е. със създаването на нормативна уредба.

01.10.2009, zdrave.net, Невена Попова

Сходни връзки
Още от Здраве

Искаме четири нови клинични пътеки за интензивно лечение | 1 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats