2013 г.

Европейският комисар по въпросите на конкуренцията Хоакин Алмуния дискутира възможността „Газпром” да бъде обвинен в нарушение на антимонополните закони заради господстващото положение на пазара за доставки на газ в Централна и Източна Европа. според него това ще доведе до глоба на компанията в размер до 15 милиарда долара.

2012 г.

Едоардо Амалди (АТК) се отделя успешно от Международната космическа станция.

2011 г.

Брус Бойтлер и Жул Хофман получават Нобелова награда за физиология или медицина за „открития във връзка със задействането на вродения имунитет“. Ралф Стайнман получава призът „за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет“.

2006 г.

Френският Сенат ратифицира единодушно договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Преди вота министърът на външните работи на България Ивайло Калфин и българският посланик в Париж Ирина Бокова се срещaт с председателя на Сената Кристиан Понсле. “Не е ставало дума за съпътстващите присъединяването ни мерки,” коментира пред журналисти след срещата министър Калфин.
С 307 гласа „ЗА”, 0 - „ПРОТИВ” и 2 – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” сенатът на Франция ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.

2005 г.

В България се наблюдава частично слънчево затъмнение.

2004 г.

Умира Джанет Лий

Джанет Лий е американска актриса, известна с ролята си във филма на Алфред Хичкок „Психо” (1960). Родена е в Мърсайд, Калифорния на 06 юли 1927 г. Съпруга е на актьора Тони Къртис, от когото има дъщеря – Джейми Лий Къртис, също е актриса.
Джанет Лий умира на 77-годишна възраст в Бевърли Хилс, САЩ от васкулит.

1999 г.

Умира Акио Морита - японски изобретател и бизнесмен в областта на електрониката; ръководител на компанията “Сони” - един от 5-те най-големи производители на електронника в света. След II световна война Морита създава лаборатория за комуникационни изследвания, наречена през 1953 г. “Сони”. Част от изобретенията, с които фирмата завладява пазара, са негови. “Сони” създава първия си магнетофон през 1950 г. Тогава създава и първия преносим черно-бял телевизор; през 1968 г. - цветния видеомагнетофон; през 1975 г. с марката на фирмата се появява видеокасетофонът система Betamax. Най-голямото постижение на Акио Морита е изобретяването на камерата Betacam, предизвикала истински обрат в телевизионната индустрия.

1995 г.

Съдът в Лос Анджелис оправдава О Джей Симпсън по обвинение за убийството на бившата му съпруга Никол и приятеля й Роналд Голдман. Никол Симсън и Роналд Голдман са убити на 12 юни 1994 г.

1995 г.

Извършен е атентат срещу първия македонски президент Киро Глигоров.
Кола-бомба избухва в близост до кортежа му пред хотел “Бристол” в Скопие. Глигоров е тежко ранен, но оцелява след операция, извършена в Париж. При експлозията загиват шофьорът на служебния му автомобил и случаен минувач.
Непосредствено след атентата се лансират версии за намеса на югославските тайни служби и дори се появява “българска следа”. Тези предположения остават непотвърдени.

1994 г.

Фернандо Кардосо е избран за президент на Бразилия.

1993 г.

Руският президент Борис Елцин и американският Джордж Буш подписват в Москва договор за ограничаване на въоръжаването СТАРТ-2

1990 г.

Обявено е обединението на Федерална република Германия и Германска демократична република в единна държава – Германия.
След разгрома на Германия през 1949 г. се създават 2 германски държави: Федерална република Германия (на територията на американски, английски и френски окупационни зони) и Германска демократична република (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната се провъзгласява обединена Германия. На 23 май 1994 г. за федерален президент се избира Роман Херцог, а за федерален канцлер – Герхард Шрьодер, правителството се сформира на 27 октомври 1998 г.

1989 г.

На XLІV сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов засяга въпроса за влошените отношения с Турция и заявява българската готовност за преки двустранни преговори и по "движението на граждани през българо-турската граница". На следващия ден колегата му Месут Йълмаз остро обвинява България в провеждане на етническо прочистване и в асимилация на турското малцинство в България. От българска страна отговор дава посланик Иван Гарвалов, който припомня политиката на пантюркизъм, следвана от Анкара, нейната пропаганда за изселване и дори арменските кланета в Турция и войната срещу 15 000 000 кюрди.

1985 г.

Подписана е Конвенцията за опазване на архитектурното наследство в Европа. България ратифицира Конвенцията с Решение на VII Велико народно събрание от 25 януари 1991 г.

1959 г.

Аляска става 49-ят щат на САЩ

1959 г.

Фидел Кастро е назначен за главнокомандващ на кубинската армия

1952 г.

Завършва инсценираният "голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня. Те са обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. Осъдените на смърт са разстреляни в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. През 1998 г. епископ Евгений Босилков е обявен за блажен от папа Йоан Павел. През 2002 г. при посещението си в България папа Йоан Павел обявява за блажени и отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев.

1952 г.

Изпитана е първата английска атомна бомба.

1952 г.

В Лос Анжелис е направен първият видеозапис на магнитна лента.

1944 г.

Регентите одобряват, приетата на 30 септември единодушно от Министерският съвет "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". На 6 октомври 1944 г. Наредбата е обнародвана.
Народният съд е временна съдебна институция, създадена въз основа на наредба закон на отечественофронтовското правителство и в изпълнение повеленията на Техеранската конференция (1943 г.) за наказване на военнопрестъпниците, виновни за започването на Втората световна война (1939–1945 г.). Под ударите на този акт попадат лицата, пряко ангажирани с въвличането на България в световната война на страната на държавите от хитлеристката ос: регентите (тъй като цар Борис III вече е починал), министрите от кабинетите на проф. Богдан Филов (февруари 1940 г. – септември 1943 г.), на Добри Божилов (септември 1943 г. – юни 1944 г.), на Иван Багрянов (юни – септември 1944 г.) и на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944 г.), депутатите от ХХV Народно събрание (1940–1944 г.), висши военни лица, полицейски служители и др., проявили се в преследването на българските евреи и на лица от съпротивителното движение (1941–1944 г.), представители на печата, писатели и др., пропагандирали и възхвалявали съюза на България със страните от хитлеристката ос и т. н. При наличие на чуждестранни войски (части на III Украински фронт) срещу наредбата-закон на практика не се противопоставят никакви сили в страната, поради което и нейното приложение започва още през есента на 1944 г. Пред Народния съд са изправени 11 122 души, срещу които са образувани 135 процеса в София и в различни други краища на страната. Специални състави съдят регентите, министър-председателя и дворцовите съветници, както и депутатите от ХХV Народно събрание. На смърт са осъдени 2 730 души, сред които регентите Богдан Филов, княз Кирил Преславски, генерал-лейтенант Никола Михов, министър-председателя Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, повечето от министрите в техните кабинети, по-голямата част от дворцовите съветници – арх. Й. Севов, Л. Лулчев и др., 67 народни представители, голям брой висши военни лица, полицейски служители и др. Доживотна присъда получават 1 305 души. Освен това са конфискувани над 200 предприятия и голямо количество недвижими и движими имущества на осъдените лица. С Народя съд на практика се дезавуира действащата в страната Търновска конституция, която не предвижда такава съдебна институция. Не случайно и издадените от него присъди не са от името на монарха, а от "името на народа".

1944 г.

Умира Иван Минков Хаджийски - български публицист и народопсихолог. Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в Троян. През 1926 г. завършва философия и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Особено ценни са неговите социалнопсихологически и народоведски студии. Най-значителното му произведение - “Бит и душевност на нашия народ”, съдържа огромен фактически материал и проблематика, която за пръв път се поставя в българска наука. Иван Хаджийски е автор на съчиненията “Авторитет, достойнство и маска” (1933 г.), “Българско наказателно право. Особена част” (1935 г.), “Любов и брак” (1936 г.), “Бит и душевност на нашия народ” (т. 1, 2, 1940 г., 1945 г.), “Психология на Априлското въстание” (1943 г.), “Оптимистична теория за нашия народ” (1966 г.).

1942 г.

От 3 до 5 октомври в Добрич се провежда Велик добруджански събор, който взема решение за разпускане на дружествата "Добруджа" поради окончателното решаване на Добруджанския въпрос.
Добруджанският въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата й от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор (1878 г.), който ревизира Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

1942 г.

Германия прави опит със създадената от нея първа в света балистична ракета “Фау”. При опита ракетата достига височина от 85 км. и скорост 540 км/ч.
“Фау” е наименование на управляемо ракетно оръжие с далечно действие (крилати ракети “Фау-1” и балистични ракети “Фау-2”), създадено в Германия по време на ІІ световна война. За първи път се използва против Великобритания (1944-1945 г.). Ракетите Фау са с малка надеждност и ниска точност на попадение. Лесно са унищожавани от английските изтребители. От изстреляните към територията на Великобритания 10 500 “Фау-1”, 3 200 попадат в целта. От изстреляните 4 300 “Фау-2” повече от 2 000 се взривяват при изстрелването или се разрушават при полета и само около 500 достигат пределите на Лондон. Разрушени са повече от 30 000 сгради, а загубите сред населението са възлизат на около 33 000 души. Създаването и използването на ракетното оръжие Фау показва големите потенциални възможности на ракетите с далечно действие.

1935 г.

Разкрит е заговор на офицерите, приближени на Дамян Велчев и Кирил Станчев, звенарите, БЗНС “Пладне” и ВМРО-протогеровисти. Арестуват се около 300 заговорници. Обявява се военно положение до 25 октомври.
Дамян Велчев е политически и военен деец, генерал. Роден e на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София, а по-късно следва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Взема участие като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и в І световна война (1914–1918 г.). Дамян Велчев е един от създателите на Военния съюз, през 1922 г. той е избран в неговото ръководство. Участва в осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. От 1923 г. до 1928 г. е началник на Военното училище. Като ръководител на централното ръководство на Военния съюз е един от главните организатори и извършители на държавния преврат на 19 май 1934 г. Поради промяна в политическата обстановка в страната Дамян Велчев е изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През есента на 1935 г. се завръща нелегално в България. Обвинен в подготвянето на преврат, Дамян Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен. Постепенно преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.
Кирил Николов Станчев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е на 14 декември 1895 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). Той е един от видните дейци на Военния съюз и от ръководителите на "Движение на капитаните" в същия съюз. Обвинен е в заговор срещу монарха, през 1935 г. е уволнен от армията и осъден на смърт. През 1936 г. смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 г.) е командващ Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция. По-късно е обвинен в участие в заговор на организацията "Неутрален офицер" и е задържан под стража. Впоследствие е амнистиран. Умира на 11 април 1968 г.

1935 г.

Бенито Мусолини издава заповед за нахлуване на италианската армия в Абисиния (днешна Етиопия).
Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. Той е роден на 29 юли 1883 г. във Форли, Италия. Емигрира в Швейцария, където учи френски език и се занимава със социална дейност. Изгонен е за революционна пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в-к “Аванти”. Основава в-к “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия се намесва, Мусолини воюва на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (Fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2 години борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател в периода 1922-1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езеро Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

1934 г.

Излиза първият брой на вестник (впоследствие списание) “ЛИК” ("Литература - изкуство - критика") – седмично издание за литература, изкуство, театър, кино, наука, обществени въпроси и хроника на културния живот по света. Излиза до 17 юни 1936 г. До брой № 7 на година I излиза под заглавие "Прожектор". Редактор е Ем. Коралов, а от бр. № 7 - Г. Цанев и Св. Минков. Вестникът отстоява принципите на "изкуството на новото време, на изкуството на художествения реализъм". С белетристика и поезия са представени български и чужди автори, между които много съвременни писатели. Отзиви и рецензии печатат Г. Цанев, П. Драгоев, Г. Караславов и др. Поместват се репродукции от картини на Ал. Жендов, Ив. Лазаров, Пр. Кършовски, Ц. Лавренов, Б. Ангелушев и др.

1933 г.

Роден е Цветан Николаев Марангозов – български писател емигрант, син на Н. Марангозов.

1929 г.

Кралство Сърбия, Хърватия и Словения са преименувани в Югославия.

1925 г.

Роден е Гор Видал - американски писател. Познат в България с романите си: "Юлиан", "Калки", "Вашингтон, окръг Колумбия", "Вицепрезидентът Бър", "1876 година", "Линкълн", "Империя", "Холивуд", "На живо от Голгота", "Златният век". Автор е на сценариите на филмите "Внезапно миналото лято", "Калигула", "Рим".

1922 г.

Ребека Фелън от Джорджия става първата жена в Сената.

1918 г.

Под натиска на правителството и на премиерът Александър Малинов цар Фердинанд I абдикира и заминава за Германия. На престола се възкачва цар Борис III, без да положи задължителната клетва за вярност към конституцията пред Великото народно събрание.
Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз от 1887 г. до 1908 г. и цар на България от 1908 г. до 1918 г. Роден е на 26 февруари 1861 година във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III Велико Народно събрание (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914–1918 г.). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира на 10 септември 1948 г.

1915 г.

В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България.
Първата световна война е между две големи междудържавни групировки - Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX в. и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.

1912 г.

В навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) Високата портата отхвърля нотата, отправена й от България, Гърция, Сърбия и Черна гора и скъсва дипломатически отношения с тези държави освен с Гърция, с която се стреми да запази добри отношения.
Горепосочената нота е формалният повод за избухване на Балканската война (1912-1913 г.). Този документ е отправен след кланетата последвали Илинденско-преображенското въстание. В нотата се съдържат искания за административни реформи в европейските предели на империята.
Истинската причина за войната е желанието на България, Сърбия, Гърция и Черна гора да освободят териториите на Балканския полуостров, населени с национални малцинства на съответните държави, но останали под османска власт след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

1909 г.

Влиза в сила Закон за сдруженията. Законът е приет от Отоманския парламент и забранява организациите на етническа основа. В началото на ноември 1909 г. властите разтурят Битолския конституционен клуб и на 18 същия месец Централното бюро нарежда на партията да се саморазпусне, за да избегне репресиите.

1906 г.

За международен сигнал за бедствие е утвърден SOS.

1897 г.

Роден е Луи Арагон, фенски посател

1878 г.

Основан е Горноджумайски благотворителен комитет "Единство".
Комитетите “Единство” са организации, създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения от Берлинския конгрес (1878 г.).

1863 г.

Президентът Ейбрахм Линкълн обявява, че всеки последен четвъртък на ноември ще се отбелязва Денят на благодарността.

1819 г.

Роден е Евлогий Георгиев (Е. Г. Недев) - обществено-политически деец, банкер, търговец, дипломат, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).

1768 г.

Подтикван от френския посланик в Цариград Шарл дьо Вержен, султан Мустафа III (1757-1774 г.) обявява война на Русия. Повод за войната е намесата на Русия в полските дела, но целта на Високата порта е да възвърне влиянието и престижа си като европейска сила. Войната продължава до 1774 г. В хода на бойните действия руската армия, командвана от ген. Румянцев, успява да се прехвърли на юг от р. Дунав, като нанася поредица от поражения на турските войски. Войната от 1768-1774 г. променя политическото статукво в Европейския югоизток, като политическото влияние на Русия върху балканските християнски народи нараства неимоверно.