Йовка Няголова е родена в Крушари, но не е живяла там. Завършила е Института за детски и начални учителки \"Тина Киркова\" в Добрич с пълно отличие. Първоначално е разпределена да работи в Ученическата спортна школа като треньор по спортна гимнастика, а след това и по художествена. По-късно завършва специалността \"Педагогика\" във Великотърновския университет \"Св.св.Кирил и Методий\".
Понастоящем Йовка Няголова е треньор по художествена гимнастика, президент на спортен клуб \"Гергана 90\", съдия на държавни и международни състезания по художествена гимнастика. Състезател е по лека атлетика на клуб \"Добруджа 99\".
Омъжена, с две дъщери и един внук.

- Г-жо Няголова, в последните седем години имате спечелени десетки медали. Колко всъщност е точната бройка?
- Имам спечелени 66 медала по лека атлетика от републикански, балкански, европейски и световни първенства. Участвала съм и при младите, и при ветераните като състезател на клуб \"Добруджа 99\". Интересното е, че при леката атлетика съчетавам дишането от бойните изкуства и гъвкавостта на художествената гимнастика. Това много ми помага. Всъщност на 42 години аз станах шампион по у-шу - бойно изкуство, както и по кик бокс, като състезател на \"Златен феникс\" с треньор Наско Георгиев.

- В кои лекоатлетически дисциплини се състезавате?
- Участвала съм в спринт, бягане на средни и дълги разстояния, класически маратон от 42 км 195 метра, спортно ходене. За мен това е невероятно удовлетворение. Така поддържам не само физическата си форма, но и духа си, помага ми да се справя с ежедневния стрес. Освен това, участията ми като член на Българската федерация по лека атлетика и при младите, ми помага много да се реализирам в най-добра форма и при ветераните.

- Каква реализация намерихте в художествената гимнастика?
- Моята първа треньорка бе Тамара Попова. Аз обаче никога не съм била голяма състезателка по художествена гимнастика на високо ниво, не съм се стремила към това. Но мои състезателки са били носителки на медали от държавни първенства - Жени Иванова, Жени Карачорова, Марияна Енчева, Виктория Няголова, Пламена Андреева и др. Много се гордея с тях и техните успехи. Бих искала да отбележа също, че аз винаги съм се учила от Нешка Робева. Веднъж дори бях поканена с националния отбор.

- Какви качества, според Вас, развива спортът?
- Какви качества... Най-доброто средство за една жена са положителните емоции, а спортът в много голяма степен - поне за мен, допринася за тях. Чрез спорта тялото функционира перфектно. Самата аз не използвам лекарства. Докато в същото време хора на моята възраст се затрудняват дори при изкачването на стъпала.

- Казвате, че искате да запалите децата, младите хора...
- Точно така. Но за мен от изключително значение е триъгълникът дете-треньор-родител. Важно е едно дете , което тренира, да има развитие в спорта. Ако го има желанието отстрана на детето и разбирането на родителите аз бих стояла от сутрин до вечер в залата.
Болно ми е обаче от факта, че все повече намаляват желаещите да се занимават със спорт. Те не са достатъчно мотивирани. А в спорта трябва да се преодоляват трудности, човек не трябва да се огъва, ако иска да постигне високи резултати. Когато обаче искаш да постигнеш нещо и работиш съзнателно, рано или късно това се случва. И моят живот е красноречив пример за това.

- Неизменно обаче стигаме и до финансовия аспект. Какъв е Вашият коментар, още повече че при всяко от участията Ви полагате неимоверни усилия за осигуряването на средства?
- Спортът вече се базира на спонсори. Ето сега на олимпиадата в Сидни аз бях отделена от основната група, именно защото не можех да си позволя да бъда настанена в техния хотел. Много ми беше болно, дори си поплаках. Случвало ми се е дори да спя на улицата. Аз винаги съм била без средства, за разлика от другите.

- Защо, въпреки възможностите да спортувате в чужбина, останахте тук?
- Аз преди всичко съм патриот. Изключително мотивиращо за мен действа представянето ми, когато съобщят, че съм от България. И когато накрая чуя българския химн. Тези моменти са невероятни, не мога да опиша чувството. Дори сега като се сетя настръхвам от вълнение.

- Често Ви питат защо все още се състезавате. Какъв е Вашият отговор?
- Защото това ми носи удоволствие. Защото искам да покажа предимствата на спорта, това, което дава той като усещане.

- Разкажете ни за семейството Ви... Най-близките Ви хора имат ли отношение към спорта?
- Съпругът ми Николай Няголов работи в \"Пътно строителство\", но преди години е тренирал хандбал и борба. Държа да отбележа, че той винаги много ме е подкрепял. Дъщерите ни са спортистки. Виктория е състезателка по художествена гимнастика, а в момента живее в САЩ и работи в най-големия цирк на Америка. Като ги съобщават ги наричат \"гимнастичките на България\". Виктория е омъжена и има детенце - 3-годишният Кристофър Медейрос. Той говори три езика - английски, български и португалски. Другата ни дъщеря Илияна е състезателка по спортно ходене. Първоначално бе в \"Добруджа\", а впоследствие - в ЦСКА и национален състезател.

- Какви участия Ви предстоят?
- Сега ще участвам в полумаратона в София. Това е в най-близък план. Разбира се, надявам се да участвам и в следващата олимпиада за ветерани, която ще бъде през 2013 г. в Торино, Италия.

- В края на нашия разговор, бихте ли ни разказала интересната случка от летището в Абу Даби, на път за Сидни?
- При проверката на летището служителите, когато ми видяха снимката в международния паспорт, казаха, че това не съм аз. Там съм изглеждала много млада и не искаха да ми повярват. Аз им казах: \"Стара съм, дори съм баба\". Показах им снимка на моя внук, но те не вярваха. 20 минути ме държаха в напрежение. Другите вече се качваха в самолета и се наложи да извикам ръководителката на делегацията, за да потвърди и да ме пуснат.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

КМЕТЪТ НА ДОБРИЧ УДОСТОИ ЙОВКА НЯГОЛОВА С ПЛАКЕТ НА ОБЩИНАТА

ДУБЪЛ ЗА ЙОВКА, ОТНОВО Е ЗЛАТНА В СИДНИ!

ЙОВКА НЯГОЛОВА – ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОН