изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 15:14 EET
История на коледната елха    
Коледа Сияещата елха, която се свързва с редица древни обичаи, с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Затова елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди — като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.

Звънчета, свещички, сладкиши, омайващо ухание на домашна топлина и уют – това е типичната Коледна атмосфера. Картината е съвършена, ако поглеждайки през прозореца, погледът ни потъне в снежна светлина. Коледа се празнува навсякъде по света.

Всяка една държава има своите традиции и обичаи, своя начин да отпразнува Рождеството на Божия син. Навсякъде обаче неизменна част от празничните дни е украсената Коледна елха.

Коледната елха е една от най-разпространените традиции, свързани с празнуването на Рождество Христово и представлява украсяване на вечнозелено иглолистно дърво. Преди Коледа дървото се отсича, внася в дома и украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства. В отделни случаи се украсяват големи улични дървета на стратегически места, без да бъдат отсичани.

Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.

В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината.
Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции.
По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.

Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.
Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.

Една от най-древните легенди за коледната елха е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.

Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.

Първите които използват  коледната елха  са германците. Те пренасят древния обичай на германските племена, които украсявали домовете си с вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината - 21 декември в християнската традиция. Старите германци вярвали, че в елхата живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Христос

През 1521 година в Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.

През 1597-а година Бременското занаятчийско сдружение украсява за пръв път вместо само клонки цяла елха. През 1605-та година и в Щразбург се появяват няколко украсени елхички.

За разпространението на Коледната елха като обичай допринася особено благородническото съсловие. През 1816-а година обичаят се разпространява сред Виенските благороднически среди, а британците се научават на този обичай от германския принц Алберт, съпруг на кралица Виктория.

В Германия Коледната елха се разпространява по време на френско-германската война през 1870-а година. По време на декемврийските боеве командирите наредили навсякъде да бъдат поставени украсени дръвчета – целта била да се повиши настроението на войниците, които от своя страна си спомнили за този обичай след края на войната и го въвели в семействата си. Така Коледната елха се превръща постепенно в неизменна част от Коледните празници.

Украсата на Коледната елха

Първите, които започват да украсяват коледните елхи отново са германците. През 1605-та година и в Щразбург се появяват няколко украсени елхички. В началото по клонките им висят плодове и зеленчуци.
Постепенно украсите на елхата стават по-богати; коледните дръвчета се обкичват с гирлянди, множество светлини и коледни играчки.

Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Популярна украса за елхите са и ангелчетата, топките в най-разнообразни цветове, захарните пръчки и понякога свещички. Най-използваните и типични коледни цветове са червеният и златният.

През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото.

Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използвало истинско сребро, от което се изтегляли тънки нишки.

По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.

През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.

През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.
Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.

В България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче.

В СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция. В България елхата никога не е ибила забранявана. В годините на на така нареченият социализъм украсената елха заемала важно място на всяко новогодишно тържество.

Николай Божков, БЛИЦ
 


Сходни връзки

История на коледната елха | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди