По някаква голяма случайност се озовах на мястото на престъплението на бул. “Стамболийски” и ъгъла на ул. “Самуил” в София малко, след като беше извършено. Не знам дали трупът му още лежеше някъде отсреща на тротоара, ограден от полицията, но оператори и фоторепортери отчаяно се опитваха да заснемат нещо там.

Защо споменавам това ли? Ами защото беше около на обяд и не просто в центъра на София, а на място, от което централата на столичната полиция се вижда, а пък Съдебната палата е на “куц крак” разстояние. Ако си бях спестил едно кафе в близкия мол и бях минал малко по-рано, можех стана ако не жертва на престрелката, то очевидец. Което също е доста неприятно, макар и не чак толкова като да си труп.

А можехте това да сте и вие.

Да беше се случило на място, където “обстановката предразполага” , като нощно заведение, в което малцина от вас стъпват, щеше да е различно. Но екзекуция посред бял ден на възможно най-оживено място, при което също са ранени двама (предполага се) тренирани за самоотбрана и охрана на важни лица мъже…това си е бламиране на държавата. За пореден път.

Ако похитителите на богати хора и техните роднини бяха наречени от полицията “наглите”, то кажете ми как трябва да бъдат именувани по същата скала тези екзекутори, избрали да се разправят по такъв начин на това място по това време с жертвата си?

Затруднявам се как да определя жертвата на покушението, която всички някак галено наричат “Боби”. Това момче, наскоро навършило 30 години, е медиен “герой” от години. Няма да изброявам всичко, с което е известен – от “скандален радиоводещ” (защото подмамвал слушатели да рекламират, след което им прибирал някакви пари), през обект на бомбени атентати, рекордьор по заведени срещу него дознания за измами (със стотици), до съдружник на видни фигури, стърчащи от подземния свят в цялото си застрашително великолепие, чак до клиент на съда с влязла в сила условна присъда за едно от безбройните обвинения срещу него.

Ще ви спестя опита за преразказ на най-скандалните твърдения на покойния Цанков, с които той се прочу напоследък чрез многобройни интервюта.

Само ще припомня, че се хвалеше с близостта си до предишния главен прокурор и с факта, че наистина ползваше мерцедеса и охраната му, че във хвалбите му пък за връзките му с Националната служба за охрана трябва да е имало достатъчно истина, за да уволнят по този повод самия шеф на службата генерал Владимиров и т.н.

И всичко това (има и още много, не търся изчерпателност) той е успял да преживее и сътвори само за някакви си 30 години! А сега на първа линия излиза сюжетът с авторството му на книга, обявена също така за скандална, поради което вече го сравняват с убития на 7 април 2008 г., подобен в това отношение на него автор Георги Стоев.

Доста конфузно звучи на фона на това предизвикателство изявлението на вътрешния министър Цветанов пред БНР, направено часове преди престрелката в центъра на София, че на престъпността е нанесен сериозен удар с операцията срещу “наглите” и че се готви ново настъпление на полицията, този път срещу битовата престъпност, която тормози хората, под кодовото название “апашите”. Оказа се, че най-наглите от наглите никак не са респектирани (което не омаловажава успеха с арестуваните похитители). Те респектират всички нас: “пешеходците”, “данъкоплатците”, “избирателите”.

Дано не съм прав, но ако има някаква градация в историята с “наглите” и “апашите”, това може да е свързано само с…”нашите”. Няма по-страшни престъпници от онези, които се ползват с протекциите на всемогъщата държава.

Иво Инджев
http://ivo.bg/

actualno.com

 БОБИ ЦАНКОВ БЕШЕ ЗАСТРЕЛЯН В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ ДО ЦЪРКВАТА \"СВЕТА НЕДЕЛЯ\" - ВСИЧКО ПО СЛУЧАЯ