изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-10-27 @ 08:26 EEST
ЛЮБЯЩА МАЙКА НА СТО ДЕЦА    
ИнтервютаПред НДТ Юлия Върбанова - директор на Дома за деца с умствена изостаналост \"Свети Николай Чудотворец\" в с. Крушари

Юлия Върбанова е родена в Добрич. Първоначално е работила като дружинен ръководител в средното общо-образователно училище в Крушари. Впоследствие идва в СОУ \"Любен Каравелов\" в Добрич. Била е също директор на пионерския дом в Крушари. В продължение на пет години е директор на дом \"Дъга\" - от 1995 до 1999 г. От септември 2008 г. е директор на дома в Крушари.
 
* Няма по-голяма човещина от това да отделиш от залъка си за болните деца
* Домът ни не е затворен, всеки е добре дошъл при нас
* Плача, когато виждам как заболяванията им регресират с възрастта и състоянието на децата се влошава
 
- Г-жо Върбанова, съвсем наскоро домът се сдоби с име. Как се случи това, откъде тръгна идеята?
- Нещата се случиха съвсем спонтанно. Идеята тръгна от Даниела Димитрова - съпруга на нотариус Юлиян Димитров. Държа да отбележа, че те двамата много ни помагат и са големи приятели на нашия дом, за което им благодаря. Интересен е един факт, който всъщност е малко познат. А именно, че Свети Николай е роден с недъг и родителите му са го гледали трудно. Това разказва поверието. Впоследствие той започва да помага на хора с недъзи - на слепия да прогледне, на сакатия да стъпи и т.н.
Официалното именуване на дома направихме на 19 декември, когато по стар стил се отбелязва Никулден. Това бе и коледното ни тържество. Присъстваха много гости, а децата изнесоха прекрасно драматизацията \"Задави се Меца\". По повод празниците всички наши възпитаници получиха лакомства от община Крушари. Тук е редно да отбележа, че самото именуване стана факт с решение на Общинския съвет.
- Кои са хората, които Ви помагат?
- Имаме много приятели. Сред тях, например, е мис Бети Корнет от Съединените американски щати, която традиционно ни прави дарения. Това лято дойде една група младежи, също от САЩ, и направиха дарение. Тези млади хора три часа държаха ръцете на децата и плакаха. Фирма \"Девня цимент\" два пъти в годината ни прави дарение на хранителни продукти - за Великден и Нова година. Стана дума вече за семейство Даниела и Юлиян Димитрови, искам да добавя и Ивайло Мирчев. Естествено - Нотариалната камара на България с председател г-н Танев. За втора година на своя благотворителен бал нотариусите от страната събират средства за нашия дом. Няма по-голяма човещина от това да отделиш от залъка си за болните деца. Ние сме ярко доказателство за това, че \"Българската Коледа\" има и други измерения. Тази година сумата от нотариусите.  възлиза на 12 025 лв и ще бъде използвана за закупуването на професионална пералня и сушилня. Разбира се, не на последно място бих искала да спомена разбирането и помощта отстрана на Крушари в лицето на кмета Добри Стефанов.
- Колко деца имате в дома и какво е тяхното състояние? Колко души се грижат за тях?
- Имаме 100 възпитаници на възраст от 5 до 30 години. Всички те са с решение от ТЕЛК и с ДЦП. За тях се грижат 70 души, като 27 от тях са специалисти - психолози, логопеди, кинези,-и трудотерапевти, рехабилитатори, възпитатели, социални работници. За съжаление, 75 от нашите възпитаници са с много тежки увреждания и са лежащо болни. За да бъде улеснено придвижването им, направихме две рампи - едната свързва асансьора с детската площадка, а другата - старата с новата сграда.
- Още в началото на 90-те години сте работила в дома. Какво бе тогава социалното заведение и какво е сега?
- Наистина, моят жизнен път веднъж вече мина през дома и това се случи в периода 1990-1993 г., когато бях възпитател. Тогава домът бе затворен за външни лица, зона табу. Никой не влизаше. Впоследствие - на 1 април 2008 г., започнах като психолог, а от септември същата година съм директор. Първата ми задача бе да премахна лошата миризма. Спазваме стриктна хигиена и дезинфекция с възможно най-добрите препарати. Другата ми задача бе персоналът да ми повярва. От това най-много се притеснявах. Но смятам, че успях.
Домът ни вече не е затворен. Всеки е добре дошъл. Често ни посещават децата от Крушари, по различни поводи. Замислят се за съдбата на децата с увреждания.
- Свиква ли човек с болката на децата?
- Не се свиква с болката. Но аз преодолях стреса от това, че бих могла да не успея да помогна на болно дете, от това, че нещо може да му се случи в мое присъствие. Целият ми живот е свързан с децата и винаги много се вълнувам, когато говоря за тях.
- За какво си говорите с децата? Споделят ли те с Вас своите мечти и съкровени желания?
- Да, разбира се, разговарям с тях. Ето, имаме две ученички - осмокласнички в СОУ-то в Крушари. Казват се Елица и Милена. С тях си говорим за всичко - от оценките в училище до турските сериали. Много съм горда от факта, че през 2009 г. Елица спечели първо място в страната на конкурса за детска рисунка \"Мисия спасител\".
Децата са спокойни, защото са при нас, в дома. Дори и тези, които са с по-тежки увреждания, ни познават, свикнали са с образите ни. Приемат дома като единственото място, където могат да бъдат. Ние живеем с техните емоции - болки и радости. Ето, наскоро 30-годишната Надежда проходи, след като дълги години е била неподвижна. Разбира се, голяма роля за това имат нашите рехабилитаторки. Благодарение на тях и други деца започнаха да се движат.
- Каква е по-нататъшната съдба на тези деца и младежи?
- Това е най-тежкият въпрос. По принцип процедурата предвижда при навършване на 18 години да се подготвят документи за напускане на дома и изпращане в Дом за възрастни с увреждания. Това е алтернативата, друга няма. Но ние имаме 20 младежи, които са навършили 20 години. Споменах вече и за 30-годишната Надежда.
- В последните години често говорим за реинтеграция в семействата. По този въпрос работи ли се при вас? Родителите интересуват ли се от децата си, взимат ли ги в домовете си, посещават ли ги?
- Опитваме се да работим в тази посока, но честно казано, не става. Не се получава. В момента имаме две семейства, които са подали молби да си вземат децата. Не знам как точно ще стане това - едното дете е с много тежко увреждане. Имахме случай, в който на семейството му беше много мъчно и си взе детето за празниците. Момчето започнало да буйства, беше се заключило в тоалетната. Разбраха, че не могат да го гледат. А и другото им детенце беше започнало да му подражава.
Има родители, които идват да си видят децата, но това са единични случаи. Повечето ни възпитаници имат декларации за отказ.
- А как стои въпросът с осиновяванията?
- Нямаме осиновявания. Само една американка беше проявила интерес да осинови едно от нашите деца, но все още няма нищо конкретно.
- Кога Ви разплакват децата?
- Разплакаха ме на коледното тържество. Толкова беше хубаво! Натъжих се... Те по детски искрено се радваха на Дядо Коледа. Деца, които са болни. Помислих си - ако бяха здрави, животът им сигурно щеше да протече по коренно различен начин. Натъжих се като, гледайки ги отстрани, осъзнах колко много са пораснали. Елица, например. Като я доведоха, беше на легло - на косъм от смъртта. Развълнувах се като видях колко голяма е станала.
Плача от това, че заболяванията им регресират с възрастта и състоянието им се влошава. Насълзяват ми се очите като се замисля върху това, че те всъщност ми казват \"Мамо\". И знам колко много държат на мен.
- Разплаква Ви и историята на 18-годишната Велина...
- Да, веднага ми се пълнят очите, когато говоря за нея. Тя е най-силната ни ученичка и с най-висок коефициент на интелигентност в дома. Велина е родена със заболяването \"спина бифида\". През годините е водена няколко пъти във Варна, но са отказвали да я оперират. През септември получи възпаление, което стигна до гнойна рана. Беше нещо ужасно, поддържаше температура месеци наред. Лекарите не искаха да я оперират, защото е много рисково. Чудех се какво да правя. Един ден едната ми дъщеря ми каза: \"Майко, защо не си помислиш, че това дете е твоето. Ако бях аз, как щеше да реагираш\". Тогава аз осъзнах, че единственият шанс е операцията, независимо, че е рискова. Благодарна съм много на доц. Аврамов и д-р Диян Ханджиев. В професионален план тези лекари ми направиха най-големия подарък. Когато Велина излезе от упойката първо ми каза: \"Върбанова, аз вече мога да лежа на гръбчето си!\". Случи се чудо.
- Обвинявате ли родителите за това, че изоставят болните си деца?
- Категорично не. Те просто не могат да ги гледат. Едно семейство, каквито и финансови възможности да има, не може да осигури 24-часово медицинско обслужване, специализирани грижи, медикаменти  т.н.
- Какво си пожелавате за 2010 година?
- В личен план си пожелавам да са ми живи и здрави близките, начело с тримата ми внуци - Велимир /3 месеца/, Джулия /1 г./ и Владимир /4 г./. Да съм здрава и аз, за да продължавам напред.
В професионален план искам да направим нови гаражи, да подменим всички катерушки и люлки, да си сменим оградата. Пожелавам на всички работещи в дома да са живи и здрави, за да дават все така всичко от себе си в тази благородна професия. Оказа се, че в дома не всеки може да работи. Трябва да имаш сърце и да си убеден, че това, което правиш, го правиш заради някого.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

 


Сходни връзки

ЛЮБЯЩА МАЙКА НА СТО ДЕЦА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди