Красимир Гергов е роден на 30.09.1961 г. На 48 години той е един от най-богатите българи – според публикации в интернет предполагаемото му състояние се оценява на 215 000 000 лв. Биографичните данни на официалния му уебсайт се свеждат до информация за висшето му образование и един дълъг списък, в който се изброяват някои от основните му дейности. Например: президент на рекламна агенция KRES; консултант на Newscorp за България (bTV) и за Сърбия (Fox TV); консултант на Central Europe Media Enterprises за България (PRO.BG и RING.BG); собственик на първата частна телевизия у нас с програма на CNN и на първото частно национално радио съвместно с Радио „Свободна Европа”; председател на Националния борд по туризъм от 2008 г.; основател на Българската асоциация по голф и т.н.

Нека спрем дотук с изреждането на бизнес заниманията на Красимир Гергов, за да припомним, че неотдавна към тези официални данни се добави и още един биографичен факт. В началото на август комисията за досиетата обяви принадлежността на Красимир Гергов към Пето управление на Държавна сигурност – Управлението за безопасност и охрана (УБО), където е бил щатен служител. Тук няма да се спираме отново на спора, който избухна около това решение на комисията, дали проверката на Гергов е правомерна. Решението на този спор е в ръцете на съда.
Но фактът, че един от днешните български милионери е работил в бившата ДС, е достатъчен повод да се възползваме от законното право да запознаем обществеността със съдържанието на личното му кадрово дело.

Семейството

За информираните читатели няма никаква изненада в това, че Гергов още преди да приключи следването си във ВИФ, подава молба да започне работа като постови офицер в УБО. Защо? Отговорът е прост. Бащата на Гергов работи от 1951 г. в органите на МВР, брат му, след като завършва Търновското военно училище, също започва работа в МВР. Дядо му по майчина линия е активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК), а вуйчо му е заместник-началник на УБО. При същия този вуйчо в Правец Гергов живее, докато учи в спортното училище в града. Там тренира ски ориентиране и ориентиране. След отбиване на редовната си военна служба в школата в Плевен и в едно софийско поделение той следва в треньорския факултет на ВИФ специалността „Туризъм, алпинизъм и ориентиране”. Дипломира се през октомври 1985 г. До края на годината не започва работа, защото, както става ясно от документите в кадровото му дело, органите на МВР го изучават, за да преценят дали е надежден и може ли да постъпи на работа в УБО. Изучаването е проведено по всички правила. Извън справките за родителите и брат му сведения за самия Красимир са взети от двама негови съученици и приятели – Х. Б. и С. М. В обобщената справка от изучаването му е записано, че Гергов е сдържан, спокоен, проявява самоконтрол, правилно ориентиран е политически благодарение на положителната семейна среда. „От поддържания неоперативен контакт впечатленията са положителни”. И Трудово-медицинската комисия при болницата на МВР оценява Гергов като годен за І група постови офицер. Следва предложение да бъде назначен в УБО и да му бъде присвоено звание „лейтенант”. Заповедта за назначаването му е подписана от зам.-министър ген.-лейт. А. Карлов и на 2 януари 1986 г. Гергов подписва клетвена декларация.
Интересен щрих към неговата личност е един от отговорите му във въпросника за кадрите. В графата как се е насочил към работа в ДС той пише: „Желая да постъпя в органите на МВР, защото смятам, че изисква от постъпилите талант и творчество за борба с рушителите на историческия ход на развитие. Към тази професия ме насочи[ха] собствените ми възгледи за нея”.

В Управлението за безопасност и охрана (УБО)

С Решение „А” № 591 на Политбюро на ЦК на БКП от 6 август 1987 г. са утвърдени „Основни положения за функциите, задачите и структурата на УБО при Държавния съвет на НРБ”. УБО охранява и обслужва партийния „елит” на БКП. Тези задачи го превръщат в символ на разделението на „правоимащите” от останалите хора. От една страна, УБО е част от ДС, от друга обаче, всъщност е подчинено на първия партиен ръководител. Служителите в УБО са офицери, сержанти и волнонаемни. Според споменатия по-горе документ те следва да имат: безпределна вярност и преданост към делото на БКП, към ЦК на БКП, към генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, високи политически и теоретически знания, умение за вярна политическа оценка на процеси, явления, събития и дейности, здраво класово-партийно, патриотично и интернационално възпитание, мъжественост, жертвоготовност, смелост, съобразителност, неподкупност, непримиримост в борбата срещу отрицателните явления и т.н. Противно на очакванията, и УБО има отдел „Агентурно-оперативен” и своя собствена съвсем не безобидна агентура. В определен смисъл оперативните работници от УБО имат повече правомощия и достъп до много по-голяма информация от своите колеги от останалите управления на ДС. Не е случайно, че в края на 1989 и началото на 1990 г. под прякото ръководство на ген. Владимиров и началника му ген. Джендов в Захарна фабрика са изгорени архивите на УБО. В продължение на една седмица всяка нощ в огъня са хвърляни хиляди страници с документи. Сред тях са били и досиетата на секретните сътрудници на УБО, за които и до ден днешен не се знае почти нищо. Важно е обаче да се подчертае, че на служителите от УБО и партийният архив не е имал право да отказва информация! В този контекст иронията на Кр. Райдовски, когато казва, че Гергов отговарял за сигурността на една отсечка на ул. "Аксаков", когато оттам минавали партийното и държавно ръководство за манифестациите на 1 май или 9 септември, звучи неубедително. Защото Гергов е можел да получи достъп до всички налични данни за всеки от жителите на тази отсечка на “Аксаков” (впрочем в кадровото му дело не е отбелязано нищо, свързано с ул. „Аксаков”), за всеки от работещите там, за всеки от посещаващите района. Обяснявам това не случайно, а именно защото Гергов от 1.09.1986 до 31.07.1987 г. изкарва 12-месечен курс за новоназначени оперативни работници по втора, четвърта и шеста линия – І С-1, във Висшата школа на МВР в Симеоново. В характеристиката му е записано, че държи да изказва свои становища по проблемите на контраразузнавателната дейност и в работата си с учебните обекти по І СД в градски условия се справя много добре. Заключението на началника на факултет ДС подп. Н. Богданов е, че Красимир Гергов може да бъде оперативен работник.

И още една интересна и важна подробност. Именно в качеството си на „разузнавач от УБО, който е завършил курс С-І”, Гергов е командирован в Кърджали съгласно Заповед І-146/18.08.1987 г. на вътрешния министър за оказване на помощ при обработване на документалните информационни фондове „Изселнически преписки” и „Преписка задгранични пътувания”. Периодът на командировката е 20.9.1987 до 10.02.1988 г. В споменатата заповед за командироване на служители в ОУ на МВР – Кърджали, е записано, че „в резултат от проведеното М[ероприятие] „Проверка” е събрана огромна по обем информация за лицата обекти на проверката и техните връзки”. Събраните данни са в тясна връзка с наличната във фонд „Изселнически преписки” и в масива „Турски граждани – гости” информация и те трябва да бъдат подготвени за въвеждане в електронно-изчислителни машини. За да може оперативните работници ефективно да ги използват при решаването на оперативни задачи. Представяте ли си Гергов до каква „оперативно интересна” информация е имал достъп? При това под вещото ръководство на офицери от направление „Т[ерор]” на Шесто управление – ДС, защото в заповедта е казано, че командированите служители се дават на разпореждане именно на направление „Т” на шесто управление. Впрочем от кадровото дело на Алексей Петров става ясно, че точно по същото време голяма група офицери и служители от под. 72620 на МВР (СОМП, или Специализираното оперативно милиционерско поделение при СГУ) са „преназначени”, което на практика означава, че са командировани (може би в Кърджали), ако се съди по това, че „работят на открито” и „дават дежурства на КПП”.

Връзки с криминалния контингент

Но нека се върнем на документите в кадровото дело на Красимир Гергов. В началото на юли 1988 г. до началника на УБО-Държавен съвет генерал-майор Георги Милушев е направено предложение за отменяне на наказание на Гергов от отдел „Агентурно-оперативен”. Оказва се, че разузнавачът Гергов е наказан съгл. Заповед 1196/15.07.1987 г. със „строго мъмрене” за това, че е установил „нерегламентиран контакт с лица от криминалния контингент”. Каква е историята?
Както става ясно от материалите по следствено дело 5/1987 г., по описа на ДС в Главно следствено управление – МВР, се води разследване срещу двама братя – Т. и Ф. С. „за извършени от тях спекулативни сделки и крупни валутно-контрабандни престъпления на територията на СССР, НРБ, ПНР и Австрия”. Красимир Гергов и Ф. С. са съученици.
Според показанията на по-големия брат Т. С. Гергов е преотстъпил през юли – август 1984 г. своя паспорт на своя брат Ф., който нямал лични документи след завръщането си от СССР. От магазини на “Кореком” в София с паспорта на Гергов през посочения период Ф. е закупил телевизор, хладилник, пералня и миялна машина на обща стойност 1975 щ.д. – касовите бележки и фактурите са на името на Красимир Гергов, но подписът на тях е на Ф. С. Освен това през есента на 1984 г. Ф. С. дал на Гергов 100 щ.д., тъй като щял да пътува в чужбина. Трябвало да върне парите на братята на два пъти през следващата година. Ф. С. потвърждава горното в своите показания, но казва, че дадената на Гергов валута е само 14 щ.д.
Има два протокола от разпити на Гергов като свидетел. При първия от 20.02.1987 г. Гергов отрича да е давал паспорта си на Ф., при втория на 9.06. обаче явно е притиснат и си признава, че е предоставил паспорта си на Ф. за около две седмици, но не знаел нищо за покупките от “Кореком”. В крайна сметка затова е и наказан със „строго мъмрене”, наказанието е отменено година по-късно, защото е преценено, че то е изиграло своето възпитателно въздействие.

Вместо послеслов

Съученикът на Гергов Ф. С. неотдавна излежа поредната си присъда в Словения за източване на големи суми от банкомати. Освен това според словенски източници той се занимава с търговия с дрога и с крадени коли. За сметка на това единият от съучениците на Гергов, който дава добра характеристика за него, когато от МВР го изучават, днес е един от най-доверените му хора и ръководи някои от силните му компании.

Мария Дерменджиева

www.glasove.com