В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден е свързан с култа към мъртвите.

Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните и бездетните.

На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.  http://www.factor-bs.com

Последната стъпка на Христос преди да се възнесе 

Мястото в Ерусалим, където Христос се възнася

И ДО ДНЕС ХИЛЯДИ МИНАВАТ ПО VIA DOLOROSA ЙЕРУСАЛИМ - МЯСТОТО, КЪДЕТО ЧОВЕК Е НАЙ-БЛИЗКО ДО БОГА ГАЛИЛЕЙСКОТО ЕЗЕРО, НАРЕЧЕНО ОЩЕ КИНЕРЕТ РЕКА ЙОРДАН

Възнесение Господне

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.  

Истинност на Възнесението

Тази истина изразява Той Самият, когато, беседвайки със Своите ученици за отиването Си при Отца, казва: "Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" (Йоан 14:2-3). И още: "За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас" (Йоан 16:7).

Св. ап. Павел говори ясно за това в своите послания. На едно място той пише: "Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24). Другаде директно Го нарича предтеча за нас на небесата (Евр. 6:20). Апостолът утвърждава, че както Бог ни възкреси с Него, така ще ни постави на небесата (Еф. 2:6), защото ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа (Рим. 8:17). Апостол Павел ни дава и следните наставления: "И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога" (Кол. 3:1-3). 

Отваряне на Царството

До пришествието на Сина Божий на земята, небето било заключено за родените на земята, и въпреки че в дома на небесния Отец има много жилища (Йоан 14:2-3), в тях не можело да се намери място за грешните потомци на Адам; самите ветхозаветни праведници в смъртта си слизали с душите си в ада (Бит. 37:35). С явяването в плът на нашия Господ Иисус Христос, Който примирил Бога с човеците, небето със земята; съшествието Му в ада и освобождаването оттам на ветхозаветните праведници и накрая тържественото Му възнасяне на небесата с възприетото от Него човешко естество, Той открива за всички хора Царството небесно.

Архиеп. Макарий Из "Догматическое богословие", Църковен вестник, Година 102, брой 11

http://www.pravoslavieto.com