Чуват се реплики за пиците във Венеция и къмпинга „Алба Дора”. От опит ще кажа, че са много вкусни, но все пак добре ще е италианците да дойдат в България, за да разберат, че българите правим по-вкусните пици. Някои вече мечтаят за кебапчета, кюфтета и пържоли…

Италианците имат невероятни пътища. Планините са прорязани до всяко кътче с по-широк или по-тесен, но винаги изрядно поддържан път. По магистралата от Венеция през Генуа към Монако се наслаждаваме на великолепието на Алпите. Невероятни пътни съоръжения ни прехвърлят през пропасти и реки. Вярно е, че преминаването през различните участъци на магистралата се заплаща, но пътят и маркировката по него са повече от изрядни. Сещам се, че ние плащаме винетки. Но има пътища, за които си плащаш, пък те са непроходими. Както се смеят децата, дори ралито Париж-Дакар черна ряпа да яде.

Някъде на осемдесетина километра от Генуа електронно табло ни информира, че пресичаме 45-ия паралел. Става ни интересно. Като пиша тези редове, гледам, че България се прорязва от 44-тия паралел горе на северозапад, но какво от това. През пътища на Добричка област пък преминава меридиан - да е отбелязано точно къде? Е, един друг път ще го отбележат, но кога ще е?... Или чакаме Бойко Борисов да ни каже: Ей, сложете тук един камък или една табела, че чужденците да се снимат пред тях!

В Монако не чакат принц Алберт ІІ да им каже да си измият с шампоан пред магазинчето. Видяхме с очите си, че го правят, за да е чисто, за да ухае наоколо и за да привлекат някого от стотиците хиляди туристи, които сноват в този град-държавица /по-малка е само Ватикана/, която заема едва 1.95 кв. км площ и има население около 33 000 души.

Всяко влизане в Монако се заплаща, макар и границите на  княжеството, разположено на Лазурния бряг, да съществуват само теоретически. Малките деца са изумени, че никой не иска международните им паспорти и се натъжават, че в тях няма да има печат на Монако.

Монако ни посреща с дъжд и вятър. Обличаме децата възможно най-добре и ги повеждаме направо към двореца, защото в това лошо време очевидно не ще е добре за здравето им да ги квасим по улиците до казиното на Монте Карло - предстоят концерти във Франция.

Княжеството в началото на май е като строителна площадка. Изкопи, стени, скелета, бетоновози… Тук няма криза. Поне за нас така изглежда, защото по-възрастните си мечтаем да сме все в криза, но да сме жители на Монако.

Всъщност, Монако е било укрепление на финикийците /спомнете си за финикийските знаци/ преди около 2700 години. После дошли римските легиони, след тях арабите, владяла го е Генуа, но накрая Франция си казала тежката дума…

Правим си снимки пред двореца, в парка, някои се катерят по старинните оръдия, сочим с пръст къде долу са казиното и пистата на Формула - 1… От площада пред двореца се открива цялото великолепие на яхтеното пристанище, от което в момента отпътува презокеански лайнер. Мечтаем си с децата да бъдем в него и да обиколим света, без да се притесняваме колко пари ще ни струва това. И си прехвърлям през главата: Дай, Боже, тези талантливи деца един ден да имат финансовата свобода да избират къде и как да живеят, да видят далечни и непознати страни и народи… Заслужават го. И те, и родителите им. Но сме се родили на друго място. И ми става смешно, когато край нас някаква госпожица разхожда на каишка със скъпоценни камъни рошав пудел, който с нищо не заслужил да живее приказно по-добре от измършавелите бездомни животни по улиците на Добрич.

Но животът е такъв.

Приказката Монако не е само дар от Господ. Изрядна чистота, много, много зеленина и работеща индустрия, колкото и странно да ви се струва това. Хората работят много, но и много получават, въпрос на традиции в управлението.

Минаваме и си правим снимки край института за изучаване на световния океан, един от най-значимите в света. Тук е и знаменитият океанографски музей. Пред него е извадена в момента на показ научно-изследователска подводница. Снимаме се и пред огромната статуя, по която можеш да проследиш анатомията на човека, друга огромна статуя на жена се вижда долу от носа на пристана. Децата се дивят на красотата на парковете и градините, вълнуват се от архитектурата… От време на време се шмугват в магазинчетата и разглеждат за сувенири, някои си купуват по нещо за спомен от това райско кътче.

Не знам така ли е, но нещо ми подсказва, че в Монако няма хор като нашия, с белите лястовици на Охридски. Как ли би звучала българската песен на този площад, на който принц Алберт ІІ приема държавни гости? Убеден съм, че космическите гласове на децата ни биха слели в едно Алпите и Балкана, Лазурния бряг и Албена, и Камен бряг, и Пирин, и Родопите…

Нека вярваме, че някога и това ще стане!

Скъпи автомобили ни отрезвяват. Пари, пари, и пак пари… С тези думи на Наполеон ще се разхождаме и от Лувъра по „Шан-з-Елизе” до Голямата арка.

Събираме си пилците и поемаме към паркинга. Вали и няма спиране този дъжд, който развали екскурзията на децата. Посоката е Ница, където ще пренощуваме и където проливен дъжд ще лиши децата от невероятна разходка по Ривиерата.

В автобуса едно от децата показва каква блузка си е купило. Розова, с къси ръкавки. На нея изписано с латински букви: Принцеса на Монако. От щампата се усмихва светлокосо личице със сини очи.

Редовете нахвърли Димитър ДУКОВ

/Следва/

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ - ЧАСТ ІІ

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ - ЧАСТ ІІІ