На комунизма му имаше това, че самата философия му беше сгрешена. Просто не може на всеки да раздаваш според нуждите нещо, което няма как да произведеш. Казано по-философски, че зер ме разбереш: Ентропията води до увеличаване на нуждите и намаляване на способностите.

Колкото до това дали хората са черни, бели, черно-бели или пъстри, спор не може да има. Хората са пъстри. А комунистите също са хора. И когато дойде време да се разделят с единствения свят (построен от тях самите), те изведнъж започват да се оповават с надежда на Господ - Бог, защото как беше лафа... : "Един свят не стига!". Няма начин да няма и други светове, където съветската власт да не осветли посредством творчество и електрификация.

Комунизъм може и да има един ден, но само със свободни хора, на които нито знанието, нито труда ще се свиди. Хора, които ще са хем морални, хем няма да крият истината. Хора, които няма от сутрин до вечер да се сравняват със комшиите и колегите си и да им завиждат за хубавото. Като намерите такива хора, може и да ми говорите какъв кеф е било преди 30-50 години. ;-)

Около 10 млн. съветски граждани са ликвидирани или изпратени в ГУЛАГ. В най-ожесточената кампания през време на Втората световна война (от VІ-1941 до VІ-1945 ) загиват или изчезват около 22 млн. съветски граждани. Огромните човешки загуби обаче имат стратегически резултат - Хитлер не владее четири пети от Европа. Фактите са, че Хитлер изненадва Полша с танковите си удари, а Съветския съюз изненадва немците с твърдост и саможертва.

Но за приликата между националсоциалистическата и социалистическата държава съм съгласен. Макар и да не са съвсем еднакви, те и двете са рожба на една и съща епоха.