Екслюбовникът на пощенската шефка: Даваше ми отзад, отпред, задни прашки и орална любов с гълтане

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 11:42 EEST

Екслюбовникът на пощенската шефка: Даваше ми отзад, отпред, задни прашки и орална любов с гълтане

2010-08-01 @ 19:24 EEST

Наташа Христоскова си падала по надарени млади момчета и правила стриптийз на пилон в дупнишки бар, твърди уволненият от нея Димитър Новачков.

Скандалът с фамозната директорка на “Български пощи – Дупница” Наташа Христоскова, която уволни любовника си, разтресе града на Галеви и Карамански и вещае истинско земетресение наесен, когато започнат съдебните дела между шефката и бившия й подчинен Димитър Новачки. Тогава от съдебните зали ще изскочат на бял свят потресаващи подробности и пикантерии в една умопомрачително перверзна история. “ШОУ” обаче ги научи в аванс от самия главен герой Новачки в една пределно откровена и ужасяваща изповед.

- Скандалът се разрази, но никой не знае подробностите. Как започна всичко?
- През 2003 г. постъпих на 23 години. Нея я нямаше, беше в неплатена отпуска за една година извън България. Върна се като началник и постепенно взе да се сближава с мен. Сутрин си пиехме кафето в нейния кабинет. Постепенно почнахме да излизаме по заведения. Питах я за мъжа й, все пак е омъжена с две деца. Тя вика спокойно, той работи като надзирател в ареста в полицията, дава предимно нощни смени. А и тя все си измисля нещо.

- Да, но нали в заведенията има хора, които я познават. Дупница все пак не е Дубай?
- Не знам, досега не съм чул мъжът й да й е създавал проблеми. Така продължи известно време. Ходили сме по дискотеки. Веднъж бяхме в Благоевград дори с нея, дъщеря й и още две приятелки. Аз я питам къде е мъжът ти, тя ми казва, че си е вкъщи и си играе игри на компютъра. И така до един Трифон Зарезан. Съпругът й беше нощна смяна, а децата в Кочериново при роднини или приятелка на дъщеря й, нещо такова. Събра колегите у дома си. В къщата й ядохме, пихме, веселихме се. Там започна всичко.

- Момент. А преди това имаше ли някакви ухажвания, намеци и т.н.?
- Имаше някакви намеци още от началото, танцувания, абе нещо като сваляния, но истински всичко започна от тоя Трифон Зарезан. След купона отидохме в едно заведение с още една колежка от пощата. Там пихме още по някоя и друга напитка и шефката предложи да се върнем да почистим масата, чинии, чаши, за да не ги завари мъжът й сутринта. Хващам такси и отиваме. Седнахме, пихме по чаша вино, колежката си отиде и уж ще почистваме, а тя, както си седяхме на двата края на дивана, от мястото си

- ми се хвърли със скок на врата.

Взе да ме целува и сексът започна. Стана толкова див, че разгънахме дивана и се получи цяла спалня.

- Чакай, преди секса имаше ли ласки, любовни думи, изобщо прелюдия някаква?
- Не, бе, без нищо.

- И какво?
- Направо пълна програма, абсолютно пълна, абсолютно всичко. Отзад, отпред, задни прашки, охкане, пъшкане, драска с нокти, изподра дивана, орална любов с гълтане. Абе абсолютно всичко. Е, отвън на прощаване, докато чаках таксито, имаше прегръдки и милувки, но някакви обяснения в любов, такива работи - не. Чао-чао, ще се видим утре и това беше. После мина време и тука в града в едно заведение след работа, мъжът й пак беше нощна смяна, отиваме у тях. Първо пихме в заведението. И тя вика, що не идем вкъщи да пием по една ракия. Викам, ами да идем, какво ни пречи. Прибираме се в дванайсет и нещо - един през нощта у тях. Къщата й е в близкото село Джерман, тя там си живее. Това беше вторият път. Няколко месеца след първия. Беше с нейната кола. Аз по едно време се сетих и питам, ама децата вкъщи ли са, как така, ще ме видят и какво ще си помислят. Да, казва, но вече са заспали, спокойно.

- И по-нататък?
- Е, то ясно. Подпийнали сме в заведението, пили сме по две ракии и отиваме у тях. Не ме кани да гледаме телевезия я. Ясно е. Какви ласки, какви любовни думи, какви прелюдии. Направо на въпроса, т.е. направо на секса. Е, сложи по една ракия, наряза някакво мезе, седим така на дивана, един до друг, пием... Още не си бях допил ракията и тя изведнъж хоп, пак на врата, почна да ме целува... Целувахме се известно време...

- А дивана разтегнахте ли го пак?
- Ама не, това е диванът в кухнята и тя вика дай да отидем в хола на дивана, ама тоя път и него не сме разтягали. Отидохме, но аз на тръни. Сексът си е секс, но хем си правя секса, хем си мисля, добре де, ами ако сега някое от децата слезе по стълбите от втория етаж, а прозорците няма спуснати пердета, няма нищо и са точно срещу стълбите. Та си викам, ако слезе и зяпне през прозореца какво правим с майка му, кво става!? Хайде, да оставим дали ще ни видят, ама как да правиш хубав секс, като знаеш, че

децата са на втория етаж, а ти долу ебеш майка им.

- Това отрази ли се на пълната програма?
- Е, то баш не чак толкова, ама имаш някакво притеснение, на тръни си, а тя изобщо не се притеснява. Толкова спокойна жена в такава ситуация не съм виждал друг път. Ма то аз не съм бил единственият с нея в такова положение, окончателно се убедих. Свършихме работата, пак викам такси, тя – не, аз ще те закарам и ме закара, пред нас, пак милувки и целувки около десетина минути, това-онова и пак айде чао-чао.

- О, поне втория път не чу ли “Обичам те” и прочие?
- Сега, може и да го е казала, ама така, че не съм обърнал внимание, аз не съм се влюбвал в нея.

- Тогава кой на колко години беше?
- Тя е 1969-а, аз съм двайсе и четири-пет. Абе, млад още.

- Ами тя може да ти е майка горе-долу?
- Виж, не съм мислил за това.

- Сигурно щото е била жена, та дрънка, запазена, фитнес, тяло, ефектна отвсякъде?
- Ами, има увиснали цици и ако няма грим и не се е нагласила, нищо не е.

- Има нещо, което не мога да разбера. Казваш, ходихме с тая и оная там и там по заведения, пийнахме си, тя с нейната кола ни вози. Твойта шефка и тя ли си пийва? Или само близва чашата, преди да ви качи на колата си?
- Ами! Кво близане? Пие си стабилно. След втория случай не сме правили секс, иначе пак си пиехме кафето сутрин, пак си ходехме по заведения и една вечер се запознах с нейната приятелка Александра. И тя пие яко. Бях ги поканил в едно заведение до “Петрогаз” по пътя за София като тръгнеш. Там пихме, хапнахме и аз викам, у дома имам една бутилка уиски. Ако искате, да ви водя. Наташка пак с колата си, пийна си доста. Водка май. Абе, пияна. Поне триста грама изпи. Беше зимата. Качихме се с нея и Александра. Ще ни вози. Аз пак на тръни. Жена на триста грама да те вози през нощта си е стресово нещо. Постоянно й викам внимавай, леко вземай завоите, пийнала си... Даже по едно време й казвам, остави колата тука и вземи такси, утре ще дойдеш и ще си я прибереш. Тя - аааа, не мога така. Ми хубаво продължих с моя акъл, все на тръни, караше на зиг-заг. Слава Богу, стигнахме читави. Викам й, после като се прибереш, обади ми се да съм спокоен, че всичко е нормално. Хубаво. Добрахме се до нас. Пихме по едно уиски, едно-две, бутилката свърши. Изведнъж на нея й се обаждат по телефона и тя казва, аз тръгвам. Александра остана. Пихме по още нещо там. Нашите си легнаха. Вече беше след след полунощ. Тя седеше на дивана и аз й казвам, трябва сега да измиеш чиниите и чашите и другото там. Тя изми всичко. Идва, седим на дивана и изведнъж вика – ти не можеш да ме ебеш. И аз както си седях, вдигнах я за краката, навирих я на дивана, а тя вика не-не, ще влезе майка ти. Аз викам спокойно, майка ми не може да влезе, защото тя си е в другата стая.

- Е, как така? Първо те провокира, не можеш да ме ебеш, после не-не...
- Ами не-не. Преместихме се в другата стая на моето легло,

направихме секса, ама не ми хареса, щото нищо не стана... нито духа хубаво,

абсолютно нищо. А оная всичко прави. Та изкъпахме се с Александра и хоп ново двайсе – “искам да остана да спя при тебе”. Мен нещо ми се къса отвътре. Как!? Тя тучна, та тучна, беше с габаритите на Стефка Берова, когато беше най-дебела, по две. И сега си е такава. Ако остане, ще трябва да се изкълча на ръба на леглото. Ми хубаво викам, ако не те притеснява майка ми сутрин като дойде да ми събуди, да те види в леглото ми, хубаво, остани. Тя разведена, ама стопли нещо и към 4 сутринта, като свършихме, й викнах такси, качих я и си тръгна.

- И след тази “бурна нощ” с най-добрата приятелка на шефката ти всичко си остава, както преди?
- Да, даже с шефката отиваме в едно заведение в Дупница. Тя си хареса някакъв непознат младеж от съседната маса. Александра отиде, извика го, запознаха се и за нула време изчезнаха. Ходиха някъде, свършиха си работата явно. И аз вече, щото това беше през седмицата, пък стана след полунощ, ставам и викам, тръгвам си, вие останете. Двете с Александра или Алекс, както я наричаше шефката, останаха с момчето на нашата маса. Александра пак почна да ми прави някакви иширети, пак искаше нещо да правим, ама аз като си спомних първата нощ, духнах, не исках.

- А докато шефката ти си вършеше оная работа с момчето, вие какво правихте с Александра?
- Ами вика това-онова, вика може ли да ти седна в скута. Ми викам седни, кво да правя, ама тя тежка, ще ми спука... Чудя се как да се измъкна и казвам, трябва да ида до тоалетната. Излизам навън и й викам, аз си тръгвам. Тя също излиза навън и пак почна да реве, ма що ще си тръгваш. Ми щото утре съм на работа от шест и половина, на вас може да ви е все тая и да не идвате на работа, ама аз няма как. На мен все ми е тая.

- И докога продължи тази странна идилия?
- Един ден по идея на шефката ги заведох горе на Рилския манастир за събота и неделя, да си починем, да подишаме чист въздух в планината. С преспиване. Взехме ядене, пиене. Настанихме се в хотелската част на манастира, стаите дето са за външни. Те двете в една стая, аз в друга с още две момчета. Едното го познавахме, с другото се запознахме. Настаняваме се и те идват с всичко в нашата стая. Пускат музиката до дупка,

извадиха от чантите си едни колани с пендари и почнаха да друсат кючек,

танци някакви. Петимата правим купон. Аз излизам до тоалетната отвън и като чух какво гърми отвътре, се хванах за главата. Нали знаете какво е горе. Пълна тишина. А те надули музиката, цялата обител се тресе, ехото кънти из планината, ще съборят боровете по чукарите. Връщам се и им казвам ало, по-тихо. Те се развихрили и викат, ние сме дошли тука да се веселим, не може по-тихо. Беше най-кошмарната нощ, но това още нищо не беше. Викам им, щом е така, вземайте си всичко и си ходете във вашата стая. Аз оставам тука да спя. Не мога да се разправям с вас. Хубаво, ама Александра почна – ма аз искам тука да спя до теб.

- Пред всички?
- Да, те там нещо си танцуват. Ама как ще спи до мене с още двама човека в стаята, но на нея не й пука. Седнала до мен и се вкопчила, не, ще спя до теб, нищо няма да правим. Тя искаше да правим секс, но иначе вика, само ще си лежим и нищо няма да правим. Не става, отсичам я. Ми колегата до нас като се събуди, и той ще иска нещо да муши, ами и на мен като ми се надърви през нощта, кво правим, изтъквам й аргументи, че няма как да стане това. Тя се разфуча, пак почна да скимти, да плаче.

- И целият този цирк в присъствието на петимата?
- Ми да. Шефката видя кво става и я пита, Алексо, що плачеш. Оная подсмърча и й нарежда така и така, тоя така и така. И Наташа както си беше до масата, взе една кутия цигари и ги запокити към мен. Викам, внимавай, щото да не стане нещо, тука не сме в пощата. Тя също фучи и вика – в поденеделник при мен на червеното килимче. Викам, няма да стане, това са лични неща в извънработно време и няма да се видим на червеното килимче.

- И всичко това, че си отказал да си легнеш с Алекс – партньорка и приятелка шефката ти в оргиите?
- Ами какво друго. Хубаво. Те си взеха музиката и всичко и си отидоха в тяхната стая да си продължат купона. Момчетатата и двете и те с тях. Музиката се надува още повече и вече почва истинската оргия. Хората, които са били до тяхната стая, на сутринта бяха ужасени, не можеха да дойдат на себе си от преживяното през нощта. Опитвали се да им правят забележки много пъти, но нищо. Казват ми, то беше викане, охкане, стенене, драскане по стената. Аз тук веднага включих, щото си знам стоката. Явно

едното от момчетата е опънало Наташка на задна прашка с ръце на стената

и тя понеже си е малко истерична, е драскала, охкала, пъшкала, викала.

- А Александра и другият къде са правили секс? Ти нали си останал в общата стая на тримата?
- Тя пък с другия, който е едно двайсет и две-три годишно момче, общ работник в манастира, са правили секс в неговата стая, той като работещ в обителта си има отделна стая. Ма то кво кой в коя стая. Хората ми разправят, че през нощта по терасата там, то е едно разстояние оттук до ей оная кола, двете са притичвали от едната в другата посока голи. Явно са си сменяли партньорите. Викове, крясъци, стенания, ужас. Целият манастир беше сутринта в ужас. Всички бяха разбрали – и монаси, и гости, и всички. Всички бяха настръхнали. Такава дива оргия не се помни, откак го има тоя манастир. Беше страшно. Викам им, давайте ключа, напускайте стаята и си заминавайте. Заминаха си. Такъв срам не съм брал. Всичко наоколо беше гръмнало от скандала.

- И в поденеделник?
- Нищо. Само дето мина намръщена с един гаден поглед и оттогава почна втора част на отношенията ни. Заяждания, проверки постоянно. Алекс, дето е в писмовна експедиция и е нищо, просто един работник, но се изживява като втори началник на пощата покрай Наташка, и тя почна да ми се прави на началник, но при мен не й минаваха номерата. Една събота ми се обажда по телефона и ме заплашва, че ще ми строшат краката, ръцете и главата. В понеделник сутинта влизам бесен в стаята й и й викам – ръцете ми са на място, краката и главата също. Сега гледай аз тука както сме двамата сами да не ти строша нещо. Оттогава постоянно върти нови и нови номера. Налага се да вляза при нея спешно по служба, чукам, тя не отваря, връщам се пак, тропам, пак не отваря, а отвътре се чува как си пие кафето и си говори с някой.

Междувременно се опита да ме накара сам да напусна, но не й стана номерът. Тогава ме заплаши, че щяла да пише на Бойко Борисов, че не иска да работи с мен.

Въртяха ме месеци и с трудовата книжка, и със заповедта, но стана тяхното, успяха по този начин да ме уволнят дисциплинарно. Даже шефката издаде заповед да не припарвам до пощата, нямал съм право дори да стъпна на стълбите, на първото стъпало, иначе вика охраната и полиция. Забрани на всички колеги дори да говорят с мен.

- Но всичко това е абсурд?
- Тая жена има нужда от психиатър. Спомних си, че след един банкет отидохме на дискотека. Аз пих една бира и така, както сме до бара, на отсрещния бар пият няккави момчета, имаше и малки, сигурно петнайсет, шестнайсет, може и 17-годишни да бяха. Дойде един от тях, извика я, нещо и прошепна на ухото, тя отиде при тях и веднага почнаха да пипат за косата,

единият се прегръщаше с нея, другият я опипваше отзад за гъза.

- Сериозно!?
- Самата истина. Аз си викам айдеее, и тука се завъртя случката, марш оттук, обърнах се и си отидох. Може да са правили нещо групово с тия младежи, те си знаят, половината и повечето град си я знаят за какво става въпрос. Тука в “Галерията” мисля, беше правила стриптийз госпожата. Въртяла се на пилона, както си му е редът, стриптийз до прашки. Сега доколкото знам, мъжът й Димитър, иначе много добър човек, най-после до такава степен го хванал срамът, че си взел една много дълга отпуска и се скрил при роднини в Костенец. А като мен има сигурно стотици. Тя си пада по по-млади момчета – 17-20-годишни, надарени. Дъщеря й беше докопала телефона й и беше прочела един любовен есемес от оня работник в манастира, заради който се скара и с Александра. Но тя продължава да си ходи по града, все едно нищо не е станало.

- Не се ли опасяваш след заплахите и намеците за живота си?
- До момента не съм получавал заплахи, с изключение на тая Александра, но си имам едно наум. Двете са способни на всичко.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ / http://www.blitz.bg

Сходни връзки
http://www.blitz.bg Още от Интервюта

Екслюбовникът на пощенската шефка: Даваше ми отзад, отпред, задни прашки и орална любов с гълтане | 2 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Екслюбовникът на пощенската шефка: Даваше ми отзад, отпред, задни прашки и орална любов с гълтане

Автор: Anonymous да 2010-08-01 @ 21:46 EEST

Поздравления за екипа на НДТ.Толкова подробно едва ли е нужно да пишете Господа журналисти на НДТ.Има и стойностни хора пишете за тях , а не за някакви си никому неизвестни.БРАВО!За Вас .

[ Отговор | # ]

Екслюбовникът на пощенската шефка: Даваше ми отзад, отпред, задни прашки и орална любов с гълтане

Автор: Anonymous да 2010-08-02 @ 08:07 EEST

Пишем и за нестойностните, и за стойностните. Сайтът е такъв, какъвто е животът. А сега напишете поне три стойностни имена, с които искате да направим три стойностни интервюта.

[ Отговор | # ]

Stats