изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-11-29 @ 15:26 EET
Живко Марков: Писалката, с която е подписан Крайовският договор, се пази в Историческия музей в Добрич    
ИнтервютаЗа борбата за връщането на Северна и Южна Добруджа, за Добричката епопея от 1916 г. и Крайовския договор от 1940 г. в интервю за Агенция „Фокус” разказа Живко Марков - уредник на секция „Нова история” в Регионалния исторически музей – Добрич.


Фокус: На 7 септември 1916 г. се е провела битката при Добрич през Първата Световна война. Как се стига до тази битка?
Живко Марков: На 1 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. По-късно Румъния влиза във войната на страната на Русия, Франция и Англия. Това изправя двете съседни държави в двата воюващи блока. Нека припомним, че малко по-рано Румъния заграбва Южна Добруджа и тя остава в пределите на Кралство Румъния. Влизайки в Първата световна война, България вижда възможност чрез война с Румъния да си възвърне отново Южна Добруджа. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. На добруджанския фронт е Трета Българска армия под командването на ген. Стефан Тошев. На 5, 6 и 7 септември край град Добрич се провежда голямо сражение между българската армия от една страна и руската и румънската армии - от друга. Сражението влиза в историята като Добричката епопея. Кулминацията на тези сражения е точно 7 септември, когато ген. Иван Колев със своята конница нанася решителен удар на противника и битката е спечелена. До края на годината и началото на 1917 г. цяла Южна и цяла Северна Добруджа е освободена от Българската армия.
Фокус: Кой води българските войски при тази битка?
Живко Марков: Трета Българска армия под командването на ген. Стефан Тошев и ген. Тодор Кантарджиев, който е бил командващ на Варненския укрепен пункт. Той води пряко действията в битката при Добрич. Решителният удар на 7 септември нанася ген. Иван Колев с части от своята конна дивизия.
Фокус: В Добрич има военно гробище, свързано с тази битка. Кое е уникалното при него?
Живко Марков: С това паметно събитие – битката за Добрич, е свързано и военното гробище в нашия град, което се намира в индустриалната зона. В това военно гробище са погребани падналите и от двете воюващи страни. По-късно се погребват и загинали участници в други битки. То е уникално с това, че в него са погребани войници от шест националности и четири религии.
Фокус: Поддържа ли се това военно гробище?
Живко Марков: Поддържа се от Регионален исторически музей – Добрич и Община Добрич. Работим много добре и с Министерството на отбраната. Всяка година на 25 септември, когато е денят на град Добрич, честванията започват сутринта от това военно гробище. През 2003 г. направихме специална Алея на знамената – със знамената на шестте държави, които са участвали във военните действия, както и вечен огън в памет на загиналите. Това военно гробище най-пълно изразява мисълта на нашия безсмъртен поет Димчо Дебелянов, че мъртвият не ни е враг. Независимо, че румънци, руснаци, сърби са ни били врагове, падналите в битките са погребани редом до нашите войници, защото мъката и на сръбската, и на румънската, и на българската, и на германската, и на турската майка е еднакво силна по изгубения син. Именно по този начин ние сме влезли в Европа много преди фактическото ни влизане през 2007 година, демонстрирайки такава толерантност.
Фокус: Отново на 7 септември, но през Втората Световна война се подписва Крайовският договор. Как се стига до този акт?
Живко Марков: Ще свържа двете събития. Въпреки че Българската армия до края на 1917 г. освобождава цяла Южна и цяла Северна Добруджа, в края на Първата Световна война – септември 1918 г., България сключва Солунското примирие и излиза от войната. На 27 ноември 1919 г. се сключва Ньойският мирен договор. Той отново, освен другите части на България, отнема и Южна Добруджа, която отново се връща в пределите на Румъния. Политиката на всички български правителства между двете световни войни е насочена към мирно ревизиране на Ньойския договор. Именно в навечерието на Втората световна война се отдава такава възможност – да се ревизира поне клаузата, която се отнася за Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. започват преговори между България и Румъния в румънския град Крайова. Преговорите завършват на 7 септември 1940 г. с подписването на Крайовския договор. По силите на този договор Южна Добруджа се връща в пределите на България. Клауза в договора предвижда завземането на Южна Добруджа да стане на четири етапа. Така между 21 септември 1940 г. и 1 октомври 1940 година Българската армия поетапно навлиза в Южна Добруджа. В Балчик и в Тутракан влиза на 21 септември, на 25 септември влиза в Добрич, а на 1 октомври влиза в Силистра. Българската администрация влиза малко по-рано – на 15 септември 1940 г. във всички тези градове. Назначени са кметове, които идват от вътрешността на страната, за да поемат административната работа за по няколко месеца, след което се назначават за кметове местни хора.
Фокус: Кои са основните политически и военни фигури при подписването на Крайовския договор?
Живко Марков: Нашата делегация се води от Светослав Поменов, който е бил пълномощен министър. В делегацията е бил и генерал лейтенант Георги Попов, който е назначен след това за генерал-управител на цяла Южна Добруджа с административен център град Добрич. Той води преките преговори за новата гранична линия.
Фокус: Какви експонати се пазят в музея в Добрич, свързани с Крайовския договор?
Живко Марков: При нас се пази писалката, с която ген. Георги Попов е разписал картата с новата граница между България и Румъния. Пазим и неговата дипломатическа чанта, с която той е бил в Крайова, неговата униформа, негови бойни отличия – ордени и медали, парадната му шпага. В музея разполагаме и с голям снимков материал, който е свързан с това събитие, от посрещането на Българската армия в цяла Южна Добруджа. При посрещането специално в Добрич са изработени 50 000 кърпички с лика на Стефан Караджа и с текст „Добре дошли , освободители”. Тези кърпички са били закичвани на българските войници и офицери. В музея ние имаме запазени две от тях. Имаме и две оригинални знамена от хилядите знамена, които на 25 септември 1940 г. са се веели по улиците на Добрич и с тях са посрещани българските войски. Имаме две запазени от две добрички семейства, които са ги подарили на музея. Със снимки ще покажем навлизането на Българската армия в различните зони на Южна Добруджа между 21 септември и 1 октомври 1940 г., снимки от преселението на северно добруджанци. Добричлии и гостите на града ще имат възможност да видят и оригиналния екземпляр на Крайовския договор, който ни бе предоставен от Държавния архив. Това е екземплярът, който румънската страна ратифицира и който ни връща.
Фокус: Колко българи по силата на този договор са се върнали от Румъния в България?
Живко Марков: Една от тежките клаузи на договора е изселническата спогодба. По силата на този договор над 67 000 българи – северно добруджанци, са принудени да се преселят от Северна в Южна Добруджа. Около 108 000 румънци, които в периода на румънското присъствие, са били преселени от Румъния, по силата на този договор са задължени да се върнат. Размяната на населението става в периода ноември – декември 1940 година. Много тежко е било, особено за нашите северно добруджанци, защото те са били принудени буквално за ден, два каквото могат да съберат като багаж, да го натоварят или в каруци, или във вагони и да започне преселването. Тук българските власти ги посрещат и настаняват съответно в различните градове и села на Южна Добруджа. За тези събития и за 70-годишнината от подписването на Крайовския договор и преселването на българите Регионалният исторически музей в Добрич подготвя изложба, която ще бъде открита на 24 септември тази година.
Фокус: Преселниците получили ли са обезщетение за имотите си, които са оставили в Румъния?
Живко Марков: Получили са обезщетение за имотите, които са оставили в Северна Добруджа, но не всички са успели да получат пълното обезщетение. Голяма част от тях са били доста заможни хора там, но по документи се вижда, че не всички са успели да получат напълно това, което са оставили. Тази клауза за преселението е трябвало да бъде приета, в противен случай може би е нямало да бъде подписан договорът.
Фокус: Има ли информация за българи, които са останали доброволно в Румъния и не са се преселили?
Живко Марков: Останали са някои, които са били от смесените бракове.
Екатерина ПАНОВА
 


Сходни връзки

Живко Марков: Писалката, с която е подписан Крайовският договор, се пази в Историческия музей в Добрич | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди