Тропически рай насред Балкана са сътворили Мая и Данаил Минчеви. В двора на къщата им в габровското село Яворец растат 30 бананови дръвчета, сред тях крещят два папагала, разхождат се четири котки. Животинската част се допълва от две породисти кучета, 20 заека и домашни рибки. Има и щъркел, застанал на един крак пред езерце с лилии, но той е изкуствен, за колорит. "Само маймунка ни липсва и ще се чувстваме като на тропически остров", шегува се Мая. Минчеви имат апартаменти и в Габрово, и в Севлиево, но са зарязали панелните кутийки и от години живеят сред живописната зеленина на селския си дом.
Мая, бивш социален работник, се е отдала изцяло на домакинството. Данаил работи в американския керамичен завод в Севлиево, на смени е, но така му е по-удобно да се грижи за градината. Петокласникът Стефан и батко му Ивайло пътуват до Габрово с училищния автобус всеки ден. След уроците грабват кофи и маркучи и поливат дръвчетата и цветята, грижат се за животните, говорят си с папагалите.
Хъскито Макс не допуска чужд човек в къщата, но преди още да изръмжи, един от папагалите започна пронизително да пищи като аларма и предупреждава, че идва някой. Той е от вида "Корела", няма си име, но е навъртял доста годинки. Женската му се споминала и сега е сам в клетката, но никога не скучае. Общува си с папагалката Жаклин, която е доста по-едра, от породата "Жако" и може да говори.
Жаклин е на 4 години, не понася заповеди. Ако я дразниш, може яко да те клъвне със закривената човка. Говори много, възпроизвежда гласовете, дори интонацията на стопаните си, но контактува с околните само когато иска. Явно не си пада по журналисти, защото не проронва нито дума.
"Ако искате, стойте цял ден и чакайте. Тя говори сутрин рано и вечер. Като звънне телефонът, вика "ало". Мъжът ми, като тръгне на работа, му пожелава: "Айде, чао." Изговаря имената ни, естествено механично", обяснява Мая.
Любимец на Жаклин е Ивайло - живеят в една стая. Той я пуска да лети вътре, настанява се на рамото му и се разхождат. Жаклин си хапва с охота папагалската храна, обича сурови фъстъци, но най си пада по... люти чушки.
Специално за нея отглеждат мънички червени чушлета в саксия. Толкова са люти, че никой друг не ги опитва. Откъде се е научила, никой не знае. Като я купували, ги предупредили от магазина за странните вкусове на птицата. Поднасят деликатеса веднъж седмично.
"Струва 1200 лева, но си заслужава, любимка е на всички. Мен много не ме харесва. Ако знаете как ме нахапа, когато я изпуснах, докато я настанявахме в новата клетка след зоомагазина. Много е отмъстителна, оттогава почти не ме допуска до себе си, ръмжи, като я доближа", казва Данаил.
"Много обича да повтаря телевизионни реклами, мяука като котка, казва ми "Здравей", включва се и малкият Стефан, който влетява в двора с колелото. Батко му Ивайло допълва: "Чула ни е, като му се караме понякога, и сега често сама се нарича лош папагал."
Голям грозд с около 40 бананчета едрее на няколкометровото бананово дърво край клетката на Жаклин. Тези дни бананите вече ще узреят. А стопаните започват да зазимяват палмите, кактусите, маслиновото дръвче, авокадото, нара, жасмина и всички екзотични цветя от двора.
"Тогава е най-тежкият ни период от годината. Изравяме банановите дръвчета, товарим ги на количка и ги засяваме отново в качета, бидони, огромни саксии в къщата. Имаме локално парно и цяла зима са на топло, до 22 градуса. За тях направихме специална пристройка, но постепенно и ние се преселихме при тях. Трудно се разминаваме в джунглата, но никой не се оплаква", заявява Мая.
Всичко започнало от една палма, донесена им от Гърция. Запалили се, оттам си взели и банановото дръвче. А то като тръгнало да расте, спиране няма, отвсякъде се появили издънки. Разсадили ги и станала цяла горичка.
Дотогава нямали градинарски опит, взели да четат специализирани книги, да се образоват и от интернет. Правили и фалове, но сега безпогрешно се справят с екзотичната флора на двора си.
Привечер семейството се събира на масата под асмата, увита от тежки черни гроздове, обсъждат с децата какво се е случило през деня. Тишина и спокойствие са обгърнали селото. Нарушават ги само жизнерадостните крясъци на папагалите. http://www.trud.bg/