Устата е нещо свято. При оралния секс активният партньор е презрян за разлика от пасивния

Алберто Анджела е млад и симпатичен италиански журналист, палеонтолог, блестящ анализатор. Може да се каже, че случва на семейство – негов баща е известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, който обикаляйки цял свят мъкнел навсякъде сина си. По тази причина Анджела развил качества като любопитство,остроумие, вкус към детайлите и на-вече способност да си вре носа навсякъде (факт, който оправдава донякъде доста женската му фамилия). Плод на космополитната култура на този истински римлянин е книгата „Един ден в древен Рим” (изд. „Колибри”).

При огромната конкуренция и тоновете книги написани по темата Анджела несъмнено си е давал сметка, че може да повтори някого и да пресоли и без това достатъчно подправената римска манджа. Само че колегата остава чужд на мащабния епос и клишетата и
решава да направи нещо по-просто - да нарисува ясна триизмерна картина на римската действителност през погледа на един свободен гражданин – какво яде, как говори, къде ходи, с кого дружи, кои са важните му неща.

Ползата на днешния читател от това е, че успява да подуши парфюма на матроните, чува крясъците от Колизеума, блъска се с тълпата на пазара, влиза в Сената, „пъхва се” под юргана на благоверната римлянка.

От книгата научаваме, че:

Рим е бил зелен град и една четвърт от територията му е била в частни паркове и гори. Имал е 28 библиотеки, 3 500 статуи на известни личности, 12 базилики и 46 публични дома. Жените са носели сутиени с подплънки (по съвет на Овидий, за да са им по-пищни гърдите), а също и бански в две част. В римските къщи никой не се мие сутрин, а мъжете се депилирали. Жените пък се избелвали с корени на пъпеш и кимион. Доброто пиршество предвиждало поне седем ястия и поднасянето на ястията е цяло
изкуство – веднъж сенатор поразил всички с блюдо, състоящо се от женската на глиган, пълнена с живи дроздове и заобиколена от малки прасенца от твърдо тесто, които сучели от нея. Хранещите се полегвали на възглавница – боси и със задължително измити крака.

Публичните домове са един от аспектите на секса по римско време. Това, което е наистина различно при нас и през други исторически периоди, е начинът на правене на секс. Например защо в този момент в един domus зад гърба ни мъж се люби с жена, докато съпругата му в съседната стая, въпреки че знае това, не казва нищо?

За жителите на Вечния град сексът (във всяка форма) е дар от боговете, в частност от Венера. Следователно редно е да му са наслаждават и е важно да го правят - той е едно от удоволствията на живота.

Но внимание - не става дума за напълно свободен секс. И за римляните има правила. То е като при виното.

Първо правило. Свободният римлянин трябва винаги да е "господар" в леглото. Може да прави секс с партньор от всякакъв тип (мъж или жена), само ако са "по-нисши": жена, робиня, млад роб.

Второто правило е свързано с оралния секс. Римлянинът трябва "да се наслаждава", а не "да доставя наслада"... Гражданите на Рим са обсебени от устата. За тях тя е нещо благородно, нещо свято. Тя е социален инструмент. Както забелязва Джон Кларк, изследовател на римската сексуалност, да обвиниш сенатор, че е правил орален секс, е все едно да го обвиниш, че е извършил предателство, че е "измърсил" устата, която има толкова важна роля за колектива.
Следователно за оралния секс активният партньор е презрян за разлика от пасивния, а при римляните с техния манталитет скандалът Клинтън-Люински нямаше да вдигне шум.

За римляните има три неща, които не трябва да се случват: мъж римски гражданин да прави орален секс на друг мъж (felatio), да бъде насилен да го прави и да прави секс на жена (cunnilingus). В този смисъл е известна нападката на Марциал, който в презрението си към Корацин го обвинява именно, че е правил орален секс с жени... Ясно е, че да обвиниш римлянин, че е fellator, е голяма обида. То и днес е така...

http://www.novinar.net

Алберто Анджела ни разхожда за един ден из Вечния град