Темата за гейовете и “гейките” в политиката и бизнеса е стара като света. Но явно нашите спецслужби продължават да я смятат за актуална в “оперативно отношение”, защото в масивите на МВР още се съхранявал бая дълъг списък на “меки китки” във властта, включително и на такива, регистрирани след демократичните промени. Един от засегнатите от “мероприятието” – бившият депутат от “Атака” Владимир Кузов, обвиняем по дело за педофилия, пръв алармира, че този регистър съществува и вероятно продължава да “набъбва”...

“Внесох предложение за поправка в Закона за МВР, с което този регистър да се унищожи. Още повече, че в чл. 157, гл.1 от Закона за МВР е записано, че не може да се събира и съхранява информация за сексуалната ориентация на гражданите”, твърди Кузов. Самият той е регистриран през далечната 1987-ма, когато е бил на 21 години, в старото 10 РПУ на СДВР в категория “Хомосексуалист”. Според екснародния избраник обаче тогавашният вътрешен министър Михаил Миков отхвърлил предложението му с мотива, че тези данни в един момент можело да се окажат оперативно полезни при разкриването на престъпления. Бихме добавили “... от страст”, но когато се погазват елементарни човешки права, иронията е неуместна.

От зората на прехода у нас за представители на “третия пол” се спрягат имената на известни и не толкова политици от почти целия политически спектър. За “основен заподозрян” обаче и досега се брои бившият главен идеолог на БКП, а сега “сив кардинал” на БСП Александър Лилов, който

навремето уж бил сгащен на калъп с турчин.

После пък се оказа, че то не било турчин, а май била Людмила Живкова. Така или иначе, лекето в биографията на Лилов си остана, за да може неговите опоненти да го развяват, когато им изнася. Една по-нова клюка пък тръби, че и синът на Лилов – 39-годишният Явор, въпреки че е “щастливо женен” за писателска щерка, в студентските си години имал забежка със свой колега от Алма матер, с когото и досега си останали близки. С протекцията на “сивия кардинал” пък въпросният състудент на Лилов-младши бил пробутан за нещо като “референт” на Георги Пирински и то по времето, когато той бе председател на НС.

На втора позиция след “сивия кардинал” в списъка на “обичайните заподозрени” фигурира изтъкнатият деец на столетницата, депутат в няколко парламента и бивш министър Атанас Папаризов. За него отдавна се шушука, че

бил фен на младите войничета и редовен посетител на столични бани,

повечето вече закрити, и сауни, където практикувал добре познатия трик с “изпуснатия сапун”.
Трета и съвсем “открита писта” е 32-годишният “ляв” и като политическа принадлежност Ивелин Йорданов, член на УС на фондацията “Куиър България”, която преди време подаде жалба в съда за това, че двама нейни активисти били изгонени от сауната на Софийския университет по лично нареждане на тогавашния ректор проф. Боян Биолчев. Младият социалист, който публично обяви, че е гей /тоест, направи си “къмингаут” според модерната терминология/, с гордост призна, че е член на БСП още от 1997 г. Запитан колко са гейовете в българската политика, Йорданов лаконично отговори, че

“броят им съответства на процента на гейовете в обществото”,

но така и не назова конкретни имена.

Най-срамното в цялата история обаче е, че т.нар. гей активисти лицемерно се възмущават от “списъците”, а всъщност не искат да си признаят, че самите те имат пръст в съставянето им. Че кой, ако не те, разполагат с всички данни на членовете на избуялите сякаш с вълшебна пръчица /или по нечия команда/ в края на 90-те организации за “защита правата на българските гейове и лесбийки”? Да не говорим за контактите им на всички равнища.

Съвсем естествено е да се предположи, че много от тези гейове са “пели” на ДС и спецслужбите,

от които продължават да са зависими. Тъй като не е тайна, че най-много агенти “по света и у нас” са били вербувани именно на базата на “нерегламентирани” сексуални контакти и пристрастия към еднополовата любов.

Не е случайна може би и “внезапната” смърт на хора с “лява резба”, врели и кипели по върховете и низините на хомодружинките, включително и в чужбина. Един от тях бе бившият осветител и статист в Младежкия театър Кайо, съдържател на първия столичен гей бар “При Кайо” на ул.”Венелин”. Той си отиде без време, едва на 39 години, уж от СПИН, но под сурдинка се мълви, че са му помогнали да умре.

През август т.г. ненадейно напусна този свят и шефът на гей организацията “Джемини” Генко Генков. Приживе завършилият българска филология в СУ активист се прехранваше като пиар на Съюза на хлебарите и хлебопроизводителите, а после го направиха водач на скаутите у нас на мястото на доста застарелия арменец Нубер Керестиджиян, за когото се говори, че се родеел с бившия руски посланик у нас Леонид Керестеджиянц.

“Генко се беше навързал с много хора от властта и използваше скаутските лагери за “училища по политика”.

Усвои /тоест изсмука/ много пари по различни програми, организираше срещите на организацията с хора от ВС на БСП, с европейски депутати с гей ориентация... И изведнъж, като гръм от ясно небе, дойде новината, че е починал в “Пирогов”. Чак тогава се разбра, че е страдал от тежък диабет, който го довършил. А беше само на 41 години. Погребението му бе претупано, защото нямаше живи роднини, появи се само някаква митична братовчедка от чужбина. Но сред неговите познати остана да витае съмнението, че Генко може би си е отишъл не от болест, а защото е знаел много позорящи тайни и е станал неудобен.

Вероятно се е опитвал да изнудва с тях и са решили да го премахнат”,

допускат родни “меки китки”, познавали отблизо покойния “борец” за каузата на обратните.
Но нека дадем думата за малко и на флагмана на нашенските “топли братя” – рокветерана Ицо Петрофф.

“И вдясно, и вляво има гейове, които се спотайват и не искат да кажат, че са такива. Може би защото тяхната кариера ще свърши бързо, ако си признаят. Опасни са тези, които на базата на хомосексуалността си създават връзки, с които се катерят по етажите на властта. Или тези, които използват служебното си положение, за да манипулират хората.

Ще дам конкретен пример с депутата Николай Гацев - скрита лимонка. Човекът е женен, с деца. Та той е имал връзка с лицето Боян Цветков. Така се случи, че аз се запознах с Боян, между нас пламна искра и ние заживяхме заедно.

Но явно Гацев не можа да преглътне раздялата и започна един ад.

Боян получаваше заплахи и имейли, в които пишеше: “Как можеш да живееш с този грозен, дърт, ***т Ицо, с тази баба Яга, с тази вещица. Ако не го напуснеш и не се разберем с теб, много ще те боли главата”. Представете си заплахи от страна на политик, който е избран да оправи България. Той не само че няма да оправи България, а ползва заплахи и манипулира млади момчета. Ето ти един проблем, който идва от Народното събрание.

Спомнете си лицето Азер Меликов. Той се е свързвал с млади гейове, на които е заплащал за сексуслуги по 80-100 лева.

Меликов е изпълнявал поръчки на високопоставени педали,

като предварително е прослушвал младите момчета колко са надарени, колко са потентни и така ги е водил по етажите - пак срещу заплащане, нещо като ОТК.
Друг известен гей в политиката е Сергей Станишев.

Станишев и Янаки Стоилов са били любовници,

но Кристиян Вигенин се намеси във връзката им и я разби. Например за Яне Янев със сигурност знам, че той си е имал гей връзки още от студентските години.

Филип Димитров е един от хората, който определено е показал подобни наклонности. Един от много известните гейове е Йордан Соколов. Прякорът му е бил “Момата”.

Богомил Бонев е имал хомоотношения, за да направи бърза кариера.
Друг гей е покойният Светослав Лучников, на когото викаха г-жа Берта. За Емил Кошлуков също се говори, че е гей.

Сещам се и за един пикантен скандал с наш дипломат - Цветан Димитров. Той бил хванат на “калъп” с младо негърче. В посолството охранителните камери са записали сексизпълненията му, без той да знае”, изцепи се в едно интервю с половингодишна давност Петрофф.

Преди това той метна камък и в “градината” на бившия шеф на ДАНС и настоящ депутат в Солун Петко Сертов.

“Със сигурност между Петко Сертов и Сергей Станишев не е имало хомосексуална връзка. Не може и дума да става, че две швестерки ще се дърпат...

И Сертов, и Станишев са “жените” в леглото.

Така че са търсели мъже и няма как да са любовници. За Петко Сертов разбрах, че е въртял любов на работното място с младеж на име Момчил, когото Азер Меликов му осигурил”, разказа още рокдинозавърът.

Свидетели на хооморгии пък твърдели, че към Сертов гейовете се обръщали с женските имена Петкана и Пепита. Самият Станишев пък викал галено на шефа на ДАНС “Пепитче”.

Според Ицо Петрофф Алексей Петров разполагал с доста гей компромати срещу Станишев и Сертов. И допълни, че собственикът на агенциите “Майк” и “Аполон” Мишо Стоянов, занимаващ се с доставка на гей жигола за елитни господа, му споделил, че “бомбата скоро ще избухне”.

Не остана по-назад от шефа на “Артрокцентър” и авторът на “вулгарни романи” и бивш шпионин от ГРУ Петър Христозов /с истинско име Христо Вълчев/. В едно скорошно интервю той се “изпусна”, че един от най-богатите български бизнесмени - Явор Капитанов, бил интимен приятел на Сергей Станишев и информатор на службите. По неговите яхти се отдавали на лайф елитни родни политици, като в компанията неизменно присъствал и бившият премиер.

Малцина обаче имат “инфо” за човека, по-точно – за полковника от МВР-и ДС Иван Бенков, който е водил всички дела срещу обратните в България преди “нежната революция”. Очи в очи с него в кабинета му в зловещата сграда на столичната ул.”Московска” 5 се е срещал през 60-те години само покойният текстописец и любовник на Емил Димитров Васил Андреев. Той довери в едно интервю, дадено още в самото начало на промените, че

“следователят Бенков беше с изписани вежди и малко мътна му беше работата. Сигурно и той е бил един от нас.

Заплашваше ме, после ме прати в тухларните в “Южния парк”, където с нас си правеха експерименти – инжектираха ни хормони, за да ни вкарат в “правия път”. Ама не успяха, защото за хомосексуализъм и комунизъм няма лек!”, изрече крилатата си фраза човекът, написал текста на такива хитове като “Арлекино” и “Моя страна”.

Какво успя да научи “ШОУ” за някогашното страшилище за българските “нежни мъже”, от когото е треперел дори видният гей Чавдар Драгойчев, син на могъщата партийна деятелка и член на ЦК на БКП Цола Драгойчева?

Официалната длъжност на Бенков е била следовател в отдел “Тежки престъпления” при СГУ на МВР. Единствената българска журналистка, пред която е дал поредица от интервюта, и то още в началото на 90-те, е Елисавета Ковачева /Клъв/, кадър на “Свободна Европа” и съпруга на емигриралия в Марсилия дисидент Петър Бояджиев, който по едно време изненадващо заигра със столетницата и се кандидатира за “вице” на Благовест Сендов. Пред нея следователят описва механизмите, по които със секскомпромати са били вербувани агенти на ДС.

По думите на Бенков в началото на 60-те години стартира следствие – привлечени под отговорност са 840 души.

Разделили ги на три групи – свещеници, интелектуалци и лекари. Но понеже било пуснато в ход връзкарството, на подсъдимата скамейка артисали само 25.

Тогава според Бенков е било повдигнато обвинение и срещу Стефан Продев, в този период журналист във в. “Народна армия” и с офицерско звание.
Уличаващите документи срещу него обаче са били иззети от ВКР.

Българският Маркс, както наричаха левия публицист с вечната лула, яростно отрече казаното от Бенков и през далечната 1991 г. по страниците на оглавявания от него орган на БСП – в.”Дума”, се появи серия от публикации срещу бившия МВР-следовател. Тогава действащ кадър на вътрешно министерство отрече Бенков изобщо да е бил служител на МВР. След което “страшилището” от “Московска” 5 даде второ интервю на Ковачева - също излъчено по “Свободна Европа”. И атаката срещу него отново не закъсня.

На “арената” бе пуснат бившият следовател Богдан Кръстев. “Ловешкият шериф” публикува във вече несъществуващия в. “Вечерни новини” обидна статия за Бенков, в която го нарече “котешка порода човек”. Тогавашният говорител на Столичната дирекция на МВР полк. Осиковски заяви, че Иван Бенков наистина е бил негов колега, но го нарече

“измамник, който ограби много хора и избяга с парите на Запад”.

От свидетелството за съдимост на ексследователя, издадено през 1990-а, се вижда, че той е бил съден, но... по политически причини – по член 101, 108 и 114 от НПК. Реабилитиран е, а това означава, че се заличават последиците от наказанието – тоест, присъдата.

Запознати със случая “Бенков” разказват, че при посещението си в САЩ президентът Желю Желев произнася реч пред ООН. Забелязано било, че придружаващият го тогава външен министър и настоящ о.р. ген. Любен Гоцев изпратил въздушна целувка към някого от българската публика. Запитан за кого е бил предназначен този жест, той пояснил, че обект на неговата симпатия е била Мария, съпругата на Иван Бенков. Според същите източници Бенков и Гоцев били “много добри приятели” и си оставали гъсти и досега въпреки огромните разстояния, които ги делят.

Теодор ШОПОВ
http://www.blitz.bg