В баничарница "Пчела" хора има винаги, а ароматът на прясно изпечени закуски се носи отдалеч. Тук диетите са табу, защото на вкусните баници, дъхавите козунаци и сочни тиквеници никой не може да устои. Шефът - Михаил Михайлов, е машинен техник, но вече две десетилетия върти баници с майсторлък. И не забравя да им сложи основната съставка - много любов и желание да задоволи и най-капризния вкус.
- Как стана така, че от професията на машинен техник се захванахте с производството на закуски? - През годините съм работил по специалността си - в ЗАВН на програмни и зъбонарезни машини, бях началник на парови централи, впоследствие имах частна бригада за ВиК и парни инсталации. В началото на демокрацията обаче работата замря и се наложи да се преквалифицирам. Христо Христов - бивш мой учител от техникума, ми предложи да открия сладкарница в училище "Любен Каравелов" с тенденцията в нея да се продават закуски, които да се правят на място. Тогава и СП "Столове" започна да се разпада. Аз пък изкарах преквалификационен курс за производство на храни в Техникума по туризъм. И така, започнахме по малко с производството на закуски, през 1990 година. Работехме аз и съпругата ми Розалина. Смея да кажа, че много се харесваха закуските. - Какви бяха първите закуски, които направихте? - Първо решихме да направим бротчета за хамбургери. Обаче като ги опекохме, тавата се напълни и стана равна. Затова се наложи да ги режем на квадрати. След това полека-лека увеличихме асортимента и работата потръгна. Това, всъщност, бе първата баничарница в училище в Добрич. След това ни поканиха в СОУ "Св. Климент Охридски" да открием втори обект. - Кога наехте баничарница "Пчела", чиито закуски днес са наистина много харесвани от добричлии? - Аз тази баничарница я помня още от детските ми години. Чувал съм, че преди много време тук е имало цех за хамути, после е работило към Сладкарско предприятие. Ние я наехме през 1996 г. Спомням си, че беше май месец и, когато идва тогава в Добрич Симеон Сакскобурготски, това беше първият ни работен ден. Взехме обекта в абсолютно окаяно състояние - без терикот, с балатум, пълна мръсотия, изключително изоставено място. Направихме ремонт - сложихме терикот, тапети, пердета, нов барплот... Хората не бяха свикнали на такава чистота и в началото не влизаха, защото си мислеха, че е станало ресторант. Започнахме с около 150-200 закуски на ден. В началото пак работехме аз и съпругата ми. Всъщност, от 1990 година досега, вече 21 години, при мен професионален работник не е идвал. Аз съм си обучавал сам кадрите. Затова и нашата стока е по-различна от другата. - Вие сте сред основателите на Федерацията на хлебопроизводителите. Помогна ли ви организацията да се справите в трудните години? - Да, аз и други колеги сме основатели и първи членове на Федерацията на хлебопроизводителите. През зимата на 1996 срещу 1997 г. учредихме първото сдружение на хлебопроизводителите, ситничарите и сладкарите в Добрич. Нашата федерация е световно призната, ходим на обмяна на опит в цял свят. Определено мога да кажа, че федерацията ни помогна да стигнем до това положение и да се задържим на това ниво. В голямата криза имаше разпределение на брашното. Днес правиш 500 закуски, утре чакаш пак един чувал брашно за другите. Това ни помогна да не фалираме тогава. - Добричлии безспорно много харесват вашите закуски. Какъв е асортиментът, който предлагате? - Произвеждаме 22-23 вида тестени изделия - закуски, сладки изделия, кавърма, тиквеник, погачи, обредни пити... За Нова година направихме 46 пити, за Коледа - също, около 40. Мъчим се всичко да докараме по вкуса на клиента. Ето, например, кавърмата аз я правя като селската добруджанска кавърма. И си имам постоянни клиенти, които много държат точно на нея. За баницата със спанак също. Първоначално плънката я правехме със сирене, извара и спанак. Добруджанецът обаче не е свикнал на този вкус. Тогава започнах да слагам праз и много се харесва така. - Традиционната баничка ли е най-търсена? - 80 процента от производството е точно класическата баница. Но в същото време тя е най-трудоемка и най-капризна. Всичко друго е глезотия за клиента. Докато закуските с мая - тия пухестите, не изискват специфично тесто, при баницата е друго. Например, брашното за нея е по-скъпо - колкото е по-хубаво, толкова листът става по-голям. За направата на две банички диаметърът на листа е около 1.60 - 1.80 метра. - Имали ли сте по-интересни поръчки, някакви по-специални гъделчета по желание на клиентите? - Правим погачи, обредни краваи, питки-мечки за сватби и т.н. Наскоро имахме поръчка да направим възможно най-голямата пита за кръстник. Излезе четири килограма. Препоръчах им да играят пред кръстника с тавата, защото иначе питата ще се счупи. Миналата година правихме и един голям крокодил от козуначено тесто, който подарихме на цирк "Арена". - Кризата отрази ли се на бизнеса? - В момента е много трудно. Сега всичко се вдига с от пет до десет стотинки. Ние ще се мъчим да задържим цената, но докога не се знае. По принцип винаги януари и февруари са кризисни месеци. Но българската бюрокращина много ни тормози. Ние сме дребни производители, а ни изискват такова страшно писане ежедневно. Аз вече трябва да си назнача човек, който да се занимава само с описването на дневници. Какви листи са това - една гора отива само за писане. А това е нещо, без което може. - Сериозна ли е конкуренцията в този бранш? - Конкуренцията е жестока. Освен това, на пазара влизат и нелоялни конкуренти. Не може една закуска да се продава на едро под себестойността си. Това е проблемът, не може да се работи така. Една добра закуска става от добри материали и от добри майстори. А и добрите материали, и добрите майстори си имат своята цена. - Коя е основната съставка, благодарение на която закуските стават толкова вкусни? Къде е тайната? - Любовта към занаята. Независимо, че съм машинен инженер и обичам професията си, станах майстор на закуски. А тия, които навремето криеха занаята си, нещата се обърнаха и сега аз им давам майсторски свидетелства. - Семейството Ви е голямо - със съпругата Ви Розалина имате двама сина и пет внучета. Синовете Ви наследиха ли занаята? - Аз казвам, че нашата баничарница никога не може да затвори, защото и жена ми Розалина и синовете Николай и Илко са майстори-баничари. Занаятът го умее цялото семейство. А аз наистина съм щастлив дядо на петима внуци - Михаела, Виктор, Розалия, Филип и Николай-младши. - Семейството Ви се занимава и с хотелиерство. Разкажете ни за семейния хотел в село Тюленово. - Хотел "Делфина" е построен на брега на морето. През много перипетии минахме. Моите деца обаче са свикнали винаги да се събираме заедно и да разговаряме какво и как може да се направи. Хотелът е изцяло според европейските изисквания и с него се занимава основно Николай. Съпругата ми е готвач там. В момента са настанени чужденци - орнитолози, заради преброяването на червеногушата гъска. Имам си много редовни клиенти, все изискан хора. - С какви вкусотии гощавате гостите на хотела? - Ресторантът е на 90 процента рибен. Рибената чорба и рибените ястия са основното. Аз самият съм рибар от 30 години и 40-50 на сто от рибата е наш улов. А, освен това, даваме възможност на клиентите сами да влязат и да си доставят удоволствието да си хванат рибата, която ние после приготвяме. Морето в района на село Тюленово е някак по-девствено. Мястото там е за по-улегнали хора.
ДОБРАТА БАНИЦА СЕ ПЕЧЕ С ЛЮБОВ | 5 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
ДОБРАТА БАНИЦА СЕ ПЕЧЕ С ЛЮБОВ
Автор: Anonymous да
2011-01-20 @ 14:37 EET
Ако и хигиената в баничарница "Пчела" е на нужното ниво, всичко ще е ОК. Могат поне да си изперат пердета, да оберат паяжините и да изчистят пода с някакъв препарат против мазнини.