Пепа Стотарката: Правех любов с циганите, но с Иван Славков не пожелах

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 18:39 EEST

Пепа Стотарката: Правех любов с циганите, но с Иван Славков не пожелах

2011-01-22 @ 19:16 EET

Първи в Хасково преди 20 години се опитахме да спретнем синдикат на проститутките, но сутеньорите разпердушиниха групата ни, спомня си днес Пепа Стотарката.

Пепа Стотарката, известна хасковска проститутка от преди 20 години, днес се казва Пенелопе Димитрова и е заможна бизнес дама с два рибни ресторанта – в Атина и в Истанбул. Тя е един от спонсорите на турския сериал „Любов и наказание”, който не е познат в България, но в Турция е популярен колкото „Листопад” и „Забраненият плод”, взети заедно. Мадам Димитрова е на 49 години, непрекъснато снове между Гърция и Турция заради ресторантите си и само от време навреме прескача за ден-два и до България...

А някога Пепа Стотарката беше една от най-скъпо продаващите се проститутки в Хасковско. През 1992 година тя разкри душата си в най-тиражната за онова време (300 хиляди броя) книга „Живот под мъже”, която се продаде за рекордно кратко време.

Днес разговаряме с госпожа Димитрова за превратностите на съдбата, за преживяното през годините и за това дали ти иде отвътре да станеш меценат в една чужда държава.

- Сега не знам как да те наричам Пепа или Пенелопе?
- С Пепа Стотарката отдавна е свършено. Забрави! Надявам се в България да не си спомнят за мен. Все пак от тогава са минали близо 20 години. И аз се опитвам да забравя, но не се получава...

- Е, да, все пак добри или лоши, това са си твоите спомени. Но днес ти си една уважавана дама, даваш пари за кино, вестниците писаха, че си помагала и на художници.
- Така е, но не го правя заради гузната си съвест, а защото наистина искам да помогна.

- Защо пък да ти е гузна съвестта, не разбирам?
- Вършила съм толкова отвратителни неща, че сега, като си спомня, ми се гади.

- Да, но от тези гадости натрупа капитала си, нали?
- Така е. Ако нямах парите, спечелени от проституцията, сега нямаше да имам тези два ресторанта, които печелят много добре. Тук, в Атина, където ми е регистрирана фирмата, имам жилище и офис, никой не знае какво е било миналото ми. И това ми дава сили да не ходя с наведена глава, както в България, където продължавам да срещам някои от някогашните си клиенти. След такава среща сънувам отвратителни кошмари.

- Кой спомен те измъчва най-много?
- Споменът за едно голо хоро, например, в което бяха въвлечени доста хора. По онова време цигарената фабрика в Хасково разполагаше с много пари и шефовете ядяха и пиеха на корем, като си канеха и проститутки. Дори единият от тях си беше сложил климатик на кучето, а синът му после стана убиец. Но това е друга история. Та на едно от тези събирания в една вила на Кенана всички се изпонапиха и завъртяха чисто голо хоро. Знаеш ли какво е да видиш гол, пиян мъж с бирен корем? Най-отвратителният спомен в живота ми е този. Още си представям онези тлъсти, потни, космясали тумбаци, които се друсат като свинска осмянка. Не знам как успя да се добере до информацията за това голо хоро един журналист от „Труд” и го описа в няколко броя на вестника, доколкото си спомням. Голям резил беше. Не за мене, за голите тумбаци. Мене кой ме смяташе тогава за човек...

- Съблазнявала ли си популярни личности?
- Не аз, те са ме съблазнявали. Но аз тогава си имах принцип – или водим сериозен пазарлък с клиента без всякакви флиртове, или си вдигам чукалата. Ухажването и флиртуването не ми бяха по сърце. Спомням си веднъж в Хасково беше дошъл Иван Славков. Имаше някакъв литературен празник, на който той беше официален гост. Напи се човекът, както го можеше, и започна да яде карамфилите от вазата. Явно искаше да се прави на оригинален. После спря поглед върху мен, може би защото бях облечена твърде екстравагантно, и започна да ми дава знаци, които добре разбирах. Ако исках, онази сутрин можех да осъмна в леглото му, но такива като Батето не можеха да ме съблазнят. Макар че ми се случваше да си лягам с първия циганин, който ме пожелае. Но това си беше лично мое решение...

- По-различни ли са хората като Батето? Тоест това, което поискат, и веднага да им се даде?
- По-различни са от обикновените мъже, които просто търсят секс за определено време. Те бяха страшно забавни. Особено онези, които отиваха за първи път при проститутка. Ще ти разкажа един случай, за който впрочем си спомням с умиление. Клиент ми беше човек, облечен в расо от един манастир. Няма да кажа името му, защото сега човекът, май че се готви да скочи доста нависоко в епархията. Имах сутеньор, които ми водеше клиентите, и той една вечер ми води този божи служител, потънал в расото си, заврял брадата си в яката и не смее да ме погледне.

С една дума – препариран поп, нито ме поглежда, нито продумва нещо. Аз, нали съм обиграна, хващам го за ръката, настанявам го в креслото и отивам в кухнята да сипя по едно коняче, та да се поотпусне човекът. Така беше възможно да проведем все пак някакъв разговор. Отпусна се отчето и открехна душата си. Всяка вечер сънувал един и същи сън – виждал красива гола жена пред себе си и като се опитал да я докосне, тя изчезвала. После цялата нощ се мятал като трескав, а на сутринта падал на колене пред иконата на Господ и го молел да му прости. Най-после се решил да си позволи този грях – да докосне истинско женско тяло, та дано спре да сънува тези кошмарни сънища.

Хрумна ми да направя за попа нещо, което никога не съм правила с друг клиент – да му изиграя един стриптийз на отчето и да му дам възможност да се наслади на женската хубост. Когато останах пред него чисто гола, той стана, докосна с едната ръка гърдите ми, почервеня целият, започна да пухти с устата и закри очите си с ръце. След това падна на колене и започна да повтаря: „Господи, прости ми! Господи, прости на мен, грешния! Не съм го искал, Господи, ти ми го внуши!...” Този Божи служител не беше докосвал жена, аз му бях първата и трябваше да му казвам какво да прави и как да го направи. Като си отиваше, извади от расото една пачка пари, даде ми ги всичките и каза: „Че те, парите, нищо не стрували чедо, пред такава людска наслада, да ми прости Господ!” Сега този божи човек е над 75 години и е един от уважаваните служители на църквата в България. Лоша дума не съм чула за него.

- Какви бяха тогава твоите клиенти?
- Най-различни. Цигани, българи, чужденци съм имала най-много. Но си имах и принцип – аз можех да бройкам жертвата си, можех да я сваля само с едно намигване, но мен никой нямаше право да ме бройка. Аз бях проститутка и работех делово. За мен това беше бизнес.

- И не си се влюбвала истински, така ли?
- Влюбих се. Само веднъж и това беше краят на кариерата ми на проститутка, така да се каже. Мъжът се казваше Димитър, шофьор от Стара Загора. Беше невероятен. Водеше ме в една вила в село Змеево и ми плащаше по 150 лева за прекарана с него нощ. Последната нощ ми подари масивен златен пръстен, от вътрешната страна на който беше изписано името му и годината на нашето запознанство. Сложи ми го на пръста, преди да се разделим, и още чувам последните му думи: „Помни ме с добро. Може и да не се видим повече, но знай, че с тебе ми беше хубаво. И ако можеш, откажи се от занаята. Ти си умно момиче и с каквото и да се захванеш, ще успееш...”

След три дни видях некролога му на автогарата в Стара Загора. Негов колега ми каза, че се обесил на стълбището в мазето. Един ден отидох на гроба му с наръч цветя, много плаках. После си казах: „Спри се, Пепо, с мръсотиите. И пари имаш, и злато имаш... Ако искаш, палачинки или банички продавай, но стани човек. Заради Димитър... И, както виждаш, станах...

- Не те ли притеснява това, че ровим отново в раната ти? Че много хора ще прочетат историята ти, ще те видят на снимка?
- Когато през 1992 година получих предложението да разкажа живота си в книга, дълго се колебах. Никога не ме беше напускало чувството, че онова, което върша, е срамно и позорно. Много от гнусните си преживявания със случайните мъже бях потиснала дълбоко в себе си и нямах никакво намерение да ги споделя с когото и да било. Още повече с журналисти. Аз самата се срамувах от спомените си, как да позволя други да ги четат. Но после си зададох един обикновен въпрос: кому би послужила тази моя несретна изповед? Отговорът на този въпрос отвори устата ми. Исках онези момичета, които тръгват по моя път, да се отвратят от това, което може да им се случи. Исках мъжете, онези ненаситни гларуси, да проумеят, че една такава платена любов опустошава не само кесията, а и душата.

Шапка свалям на онези мъже, които идваха при мен само защото жена им е в напреднала бременност или в болницата. Имали са нужда от секс, получават го и нищо не може да смути семейната им идилия. С други думи – случаят приключи, забравете! И още нещо наклони везната, за да ти дам това интервю днес. Някога нашите баби и прабаби са били готови да се разделят с живота си, но не позволявали на друговерец да се гаври с телата им. А мен са ме обладавали и турци, и иранци, и афганистанци по за няколко зелени банкноти. Знаеш ли колко пъти съм се чувствала като животно, закарано на пазара. Първо го опипват навсякъде, после го тупат по задника и отварят устата му да видят дали са здрави зъбите му. И с мен е било така. В повечето случаи...

- А кой ти помогна да тръгнеш в правилния коловоз?
- Запознах се с един възрастен самотен грък. Помагах му да си върне вярата в живота, защото беше загубил цялото си семейство при злополука. Свестен човек беше, Бог да го прости. Най-напред ми даде кураж да открия малко кафене. После станах собственичка на рибен ресторант в Атина, преди около година открих такъв и в Турция. Управлява го наш изселник, свестен мъж е, доволна съм.

- Сама ли си, или имаш мъж до себе си?
- Сама съм, нямам никого до себе си. Може и да съм си взела онова, което ми се полага. Може пък и късметът ми, както казват в България, да е назад...
Кой знае...

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
http://www.blitz.bg/

Сходни връзки
http://www.blitz.bg/ Още от Интервюта

Пепа Стотарката: Правех любов с циганите, но с Иван Славков не пожелах | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats