Сирни Заговезни винаги е седем седмици преди Великден. В народния календар празникът е известен още и с името Прошка. Празнува се за берекет и здраве. След като се заговее на Сирни Заговезни, вече не могат да се ядат и мляко и млечни продукти. На този ден младите отиват на гости при родителите си и искат прошка за евентуално нанесени обиди през годината. Младите носят със себе си вино, баница и пиле и влизайки в дома на близките си - родители или кумове, целуват ръка, и казват: \"Прости\", а домакините отвръщат \"Простено да ти е\".
На този ден в почти цялата страна се палят огньове и ергените хвърлят запалени стрели към домовете на момичетата, които харесват. Вярвало се, че в чийто двор падне стрелата, за тази мома ще се ожени момъкът. Сред обичаите на този ден е и т. нар. хамкане, което е най-забавно за децата. Домакинята връзва на конец парче халва, като малчуганите опитват да го уловят само с уста, докато то се върти. Вярва се, че победителят в тази весела игра ще е здрав през цялата година. От вечерта на Сирни Заговезни започва и строгият Великденски пост и спират всички весели обреди - сватби, кръщенета до Великден. На трапезата на Сирница задължително присъстват баница със сирене, риба, печена тиква и мляко с ориз.