Празникът няма постоянно място в календара, но се чества винаги в първата събота след Сирни заговезни. Той известен още и с името Конски Великден, защото се празнува в чест на конете, за да са здрави и с добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. На този ден сутринта стопанките месят две погачи - едната за св. Петка, другата за св. Тодор. Прекаждат ги, както и вино и ги раздават по къщите.
На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първото причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.