За репичките още старогръцкият историк Херодот разказва, че египтяните ги използвали много поради терапевтичните им свойства, докато гърците предлагали на боговете си златни репички.
За първи път обаче, те се споменават в китайска рецепта от XI век пр. Хр. Доказателство, че се радват на голяма почит е фестивала посветен на този зеленчук, който се провежда всяка година на 23 декември в мексиканския град Оахака. По време на фестивала, занаятчиите изработват и включват репичките в религиозни сцени, живописни пейзажи, хора, митологически персонажи или събития от миналото. Местните жители и туристите, дошли на фестивала, предлагат и сервират храни на основата на този зеленчук.
Има червени, бели, черни и жълти репички. Те са с различна големина - от малките червени пролетни репички до гигантска ряпа, влязла в рекордите на Гинес, която тежи 31,2 килограма. Репичките не са само вкусен хранителен продукт, но и отличен източник на хранителни фибри, минерали като калций, желязо, фосфор, мед, цинк и флуор и олигоелементи. Те са богати и на различни витамини, като витамин C, например. Именно затова им се приписват качествата на добри детоксиканти и се препоръчват за подсилване на имунната система.
В народната медицина репичките се използват за подобряване на храносмилането, срещу депресия и напълняване, ревматични болести, чревни паразити, астма, алергии и камъни в бъбреците.