Изписването на яйцето представлява натоварването му с положителен смисъл, посочва майсторката. По думите й писаните великденски яйца са символ на плодородието, на възраждането на живота, символ за късмет и здраве.
"Хубавите пожелания са изписани чрез рисунките върху черупката на яйцето. Едно време не всеки е бил грамотен, не всеки е можел да пише с букви, но рисунките са тази писменост", отбелязва Светла Ракшиева.

Традиционните елементи за украса са християнските символи - кръста, рибата, също така има флоралните мотиви. Има и много изображения на лоза, дърво на живота, петел, стомна. Самите орнаменти са плод на въображение, но има и традиционни модели за изписване на яйца от Самоковско, Велинградско и Ихтиманско, които на времето е събирал Христо Вакарелски в архива на Етнографския музей, посочва Ракшиева.

В миналото върху яйцата е имало и надписи - например "Венец на Исус Христос", "Честито Възкресение Христово", "Христос Воскресе", или са били изписвани инициалите на човека, за когото е предназначено яйцето като дар, името на майсторката или годината, в която са отбелязвали Великден, разказа експертът.

Писаните яйца са характерни не само за България, но и за Сърбия, Хърватска, Словения, Унгария, Румъния, Украйна, Чехия, Полша, Германия, обяснява кураторката в Етнографския музей. У нас има няколко различни традиционни стила в изписването на яйца. Под ръководството на Светла Ракшиева и Иглика Мишкова и тази година в Етнографския музей се организира работилница за писане на яйца по стара восъчна технология от Велинградско, Ихтиманско и Самоковско.

Велинградчаните боядисват яйцата в мораво и те са единствените, които правят многоцветие по техниката "батик", т.е. най-напред изписват част от черупката с восък, след това жълтосват яйцата, като ги топят в отвара от корени на синчец, после продължават с оранжевото и накрая ги топят във винено червено, обяснява Светла Ракшиева.
"За разлика от тях в Ихтиманско, Самоковско, Костенец и Етрополе изрисуват белите яйца с черен восък и запълват фигурите с различни цветове. Там се правят и червени яйца с бели шарки", посочва майсторката.
И на двете места обаче - във Велинградско и в Самоковско, се правят т.нар. китанчета и подкитанчета - яйца с вълнени пискюли, които са годенишки яйца, годеницата ги подарява на годеника си като сватбен подарък, отбелязва Ракшиева.

Специалистът обяснява восъчната техника за изписване на яйцата, която е приложима и в домашни условия. Нужна е восъчна писалка, свещ и въображение, уточнява Ракшиева. В писалката се поставя малко чист восък, той се загрява на пламъка на свещта, за да се разтопи, и после с него се рисува върху яйцето. Вече изписаното яйце се потапя за 20-30 секунди в оцет, а след това в студената боя. Оставя се да изсъхне и след това восъкът се снема чрез нагряване и попиване със салфетка или кърпа. Орнаментите, които са били покрити с восък, остават бели. Ако обаче искаме по яйцето да има повече от един цвят, то се изрисува с восък, поставя се първо в оранжева боя, след като изсъхне, онези места, които искаме да запазим оранжеви, се покриват с восък, а накрая яйцето се поставя в червена боя, обяснява Светла Ракшиева.

Плътното изписване на едно яйце отнема около един час, споделя майсторката от Етнографския музей, която прави по 1000 писани яйца на година. По думите й, това не е толкова много, като се има предвид, че велинградските майсторки изписват по 3000 и дори 5000 яйца годишно.

Писаните яйца не са за чупене, а за гледане, затова хората казват за някоя мома, че е "гледана като писано яйце", споделя Ракшиева. Тези яйца се подаряват при гостуванията на близки и приятели за Великден, а майсторките влагат много старание и обич при тяхното изписване. http://dnes.dir.bg