Местни легенди в с. Кюлевча твърдят, че Хан Крум взел главата на василевса Никифор по тези земи. Селото е само на около три километра от Мадара, но към историческата си слава прибавя и носещи се от уста на уста слухове, че в язовирите до последните къщи тракат със зъби шарани-чудовища, които от време на време изяждат някое заблудило се малко прасенце. Говори се и за пострадало теленце и че това накарало язовирите да бъдат оградени и дадени в частни ръце, за да не стане беля с някой рибар-бракониер. А пък и деца се навъртат наоколо. Стари местни рибари казват, че тук си е измил ръцете и Хан Крум, когато отсякъл главата на нашественика и така се появили тук риби-човекоядци, но това е вече работа на историците и академиците.

Ние, като едни скромни рибари от безводна Добруджа, отидохме в Кюлевча да видим и победим тези шарани-чудовища. Разбира се, че се страхувахме, затова си взехме още бира и нещо за лапотене. Стоварихме се по зазоряване, а пазачите ни предупредиха да сменим тънките корди с корабни въжета. Казаха още, че ако водата се размъти, трябва да имаме и нож в ръка, защото не отговарят какво може да направи един бесен кюлевченски шаран. Навигаторът ни Добромир Стоилов и варненският му оръжиеносец Николай Пенев ни настаниха там, където точно в 10.00 часа среща си дават люспестите свинеубийци. Аз и Тодор Тодоров /който има газова уредба на колата си, трябва да го познава/ разпънахме спининги, сложихме по един грозд торни червеи на куките и метнахме там, където очаквахме водата да се размъти точно в 10.00 часа. Добромир и Николай направиха някаква магия на десетина метра от нас и веднага започнаха да вадят внуците на шараните на Хан Крум - някъде по 2-3 килограма парчето... В 10.00 нервите ми опъна люспесто прасе, но когато ми видя с нож в ръка, тресна с опашка и избяга в дълбокото. После дойде ред на едно агънце към два килограма, а към обяд водата се размъти отново. Един грабна нож, втори - кеп, трети желязна щанга - да удари този звяр в главата, че да не ни изпохапи по краката. Тодор пъшкаше, въртеше макарата и дърпаше жестоко, докато в кепа най-после запляска трофей, който по-късно се оказа, че тежи пет килограма и 400 грама. Пазачите казаха, че в язовирчето са хващали и 8-9-килограмови трофеи. В 15.00 - пак на кръгъл час, бавно се отпусна и звънецът на моя спининг. Хукнах да дърпам, но месината се опъна и се ядосах, че съм закачил някой камък на дъното. После върхът на пръчката се огъна и затрептя. Накрая извадих близначката на шарана на Тошко, но тя се оказа, че е 50 грама по-лека. Все пак и сега си мисля, че шаранът на Тодор просто си е поел въздух в момента на тегленето и затова е с 50 грама по-тъжък от моя.

Както се сещате, направихме си снимки с уловените люспести "прасета" и духнахме към Добрич, за да се хвалим с улова.

За тези, които се интересуват, таксата за язовира е 5 лева. Ако искаш да си вземеш уловената риба - плащаш по 5.50 лева на килограм. Уловът в повече можеш да пуснеш във водата или в бетоновите живарници, откъдето всеки може да си купи избраната риба срещу 5.50 лв. за килограм. Няма ограничение за броя на пръчките, задължително е да носиш риболовен билет. Около язовирчето има издигнати удобни сенници, чисто е, приятно е. И е много красиво. Ако човек иска да остане повече време със семейството си или с приятели - в селото има красиви къщи, където дават стаи под наем. От селския магазин можеш да си напазаруваш, а в близост е и Мадара, където има куп исторически и природни забележителности, както и приятни капанчета за компании.

Язовирът е пригоден за спортен риболов, а в съседния водоем-развъдник, има достатъчно риба, с която собствениците попълват запасите на основното водно огледало. Рибата е вкусна и не мирише на тиня, тъй като има постоянно течаща вода. Има достатъчно удобства да си сварите на място и рибена чорба.

С шараните на Хан Крум ви запозна Димитър ДУКОВ