Стойне Христов е бивш служител на МВР, работил е в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални книги, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие. В сайта си temidaidai.com публикува материали за сблъсъка си със съдебната система.

Само пред “ШОУ” Стойне Христов, обвинен несправедливо в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разказва за неприличните предложения, които му прави Андрей Луканов и за съвместна си работа с полк. Александър Кюлев, баща на убития банкер Емил Кюлев.

- Вие сте работили заедно с полк. Александър Кюлев, баща на убития банкер Емил Кюлев. Става дума за едно от най-големите убийства за онова време?
- В средата на месец ноември 1968 г. около 21.30 около транспортния вход на Градския универсален магазин в Перник неизвестен човек разстрелва касиера на “Хранителни стоки”. Взема му куфарчето с 90 хил. лева и изчезва. По данни на очевидеца, който е бил охрана там, човекът е бил с бяла маска. Среден на ръст или малко по-нисък, със специфична походка. След 1 минута се чува тръгването на москвич. Тогава нямаше много видове коли и не беше трудно да се различи звукът на двигателя.

Веднага бяха създадени координационни центрове на местно ниво и на национално под ръководството на полк. Александър Кюлев, който по това време е началник-отдел “Убийства” към отдел Криминалната милиция. В страната започнаха масови проверки. Бяха поставени задачи на всички служби. Тогава рядко ставаха такива убийства. На мен също ми беше наредено да проверя по линия на картотеките – кои хора отговарят на това описание. Извадих някъде около 10-15 човека. Като ги пресях и тях, само един човек отговаряше точно. И аз го познавах, защото градът е малък и хората се знаеха. Около 35-годишен. На една от бузите имаше голям, страшен белег по рождение. Докладвах за него.

През това време се правеха оперативки всяка седмица. Полк. Кюлев идваше на място. Той на практика ръководеше операцията. И за да няма изтичане на информация, разговорите ставаха на четири очи. Дадох, каквото съм събрал, и на полк. Кюлев. Той ми каза да довърша проверката лично.

Лицето, което подозирах, работеше като елтехник в Металургичния завод “Ленин” в Перник и имаше москвич. Отидох на работното му място и видях, че той се води трета смяна на датата на убийството. Това го изключваше като заподозрян. Обадих се на полк. Кюлев. Той ми каза:”Продължавай!” Пак отидох в завода и говорих с началник-смяна. Имаше някакъв спомен, че той същата вечер не е бил на работа, но се е подписал и законно се води на работа. Тогава аз стигнах до следващото разкритие. Заподозреният от мен се подписва предварително и изчезва. Дава на един свой колега 20 лв., за да стои вместо него на работа. Казал му: “Имам среща с една жена, ще ме заместиш ли?” И му дал 4 пъти повече от надницата, която била 5 лв. Веднага пак се обадих на полк. Кюлев, той остана доволен. След това установих с коя жена се среща заподозреният. Беше разведена с едно дете. Той й помагал с пари затова се виждала с него. А на този човек най-слабата страна му бяха жените - поради физическия му недостатък. Въпросната жена ми каза, че дори един път я заплашвал с пистолет. Значи – имаше и оръжие.

Точно бях доста напреднал в разследването полк. Кюлев ме извика в София и ми каза: “Спирай да се интересуваш! Вече имаме човек, който 100 процента е извършил убийството!” На този ден щели да задържат едно лице, студент по право от Плевен, който

за една вечер на “Копитото” е похарчил 2000 лв.,

има скъпа кола за около 20 000 лв. И действително го задържат! Но се оказва, че този студент е правил едни измами с пощенски записи и оттам са му парите... Тогава полк. Кюлев ми каза да продължавам да работя с елтехника, с моя човек. През това време се установява, че той си е купил вилно място на морето. И вече започна да се подготвя неговия арест. В Радомир дойдоха черни волги за пълно наблюдение. Аз трябваше да го изведа уж да му взема пръстовите отпечатъци за да се наблюдава психологическото му състояние. Не можех да му взема отпечатъците, защото ръцете му непрекъснато се потяха. Той по едно време ми вика: “Ти да не се съмняваш, че съм убил касиера?!” Един вид беше готов да си признае. Но аз нямах право да го притискам, нито да предприемам каквото и да било.

Точно тогава дойде отново разпореждане от София – не арестувайте този човек! Полк. Кюлев остана много изненадан и ни нареди да отидем привечер в Районното на МВР в Перник при него. Каза, че неговите началници са разпоредили спирането на операцията. Чу се, че в крайна сметка този елтехник бил използван като агент на Държавна сигурност. Но никой не го каза в прав текст. Обаче уличаващите го материали, целият доказателствен материал, бяха извадени от делото. Къде са занесени, знаят само хората, които са ги изискали – може би в архивите на ДС... По този случай аз написах книгата “Бялата маска”, но тя беше спряна от отдел “Пропаганда” на МВР. Дори не разрешиха да се печатат откъси от нея в засекретения вестник на МВР “Народен страж”.

- А как приключи делото?
- В средата на месец февруари 1971 г. от Перник избяга бившият

зам.-окръжен началник на МВР полк. Стефан Свръдлев, който е бил агент на ЦРУ,

даже е имал звание полковник от ЦРУ. Бяга през Петрич в Гърция и отива в Мюнхен. И МВР прехвърли вината на него. Той бил убил касиера! А по време на убийството той дори не е бил в Перник, а в Благоевград... Но просто така, за да се приключи случаят!

Аз много уважавах полк. Александър Кюлев. След години той се пенсионира. Някъде през 1988 г. тръгва на разходка по тиха уличка. Излиза една лада, премазва го и си заминава. Колата не е открита. Някъде през 1992 г., когато излезе книгата ми “Кръг от двама”, посветена на полк. Александър Кюлев, аз я надписах за близките му. Отидох при Емил Кюлев, който беше председател на борда на директорите на “Туристспортбанк”. Влязох в кабинета му. Казах му: “Това е за вас и вашето семейство! Вие сега имате достатъчно пари и власт. Защо не предприемете действия да се разкрие дали баща ви не е умишлено прегазен?!” Емил Кюлев ми каза думи, които никога няма да забравя:

“Не ме занимавай с баща ми! Ако искаш някакъв кредит - ще ти дам, но с баща ми това е приключено!”

Като че ли не искаше да се коментира името на баща му. Стана ми много неприятно, защото ако някой е бил топченге, това беше полк. Александър Кюлев! Повече не съм търсил сина му! Благодарение на протекциите на баща си Емил Кюлев завърши Школата в Симеоново и отиде в Дирекция на милицията, не е ходил по районни управления... Те с Богомил Бонев, който беше от неговия випуск, отидоха направо в Дирекцията. А Кюлев ми предложи кредит, защото по това време беше модерно да се вземат кредити, които да не се връщат!

- Вие сте се занимавал и с досиета на Държавна безопасност отпреди 9 септември 1944 г. Казвате, че е имало хора, които са били агенти, а след това са заели високи постове в т. нар. народна власт?
- На 1 септември 1966 г. бях назначен от министъра на вътрешните работи Дико Диков за експерт в ОУ на МВР в Перник. Беше ми дадено звание младши лейтенант. На същия ден беше назначен и за следовател там и Милко /Михаил/ Дойчев. Оттогава се познаваме с него. Ходехме по произшествия заедно. Беше добър следовател. След това го махнаха от управлението и го преместиха към Окръжна прокуратура като следовател, който се занимава с малолетни и непълнолетни. После стана прокурор.

В края на месец декември 1966 г. ме извика полк. Станимир Лазаров, първи зам.- началник по оперативните въпроси на управлението. Каза ми: “Има решение да те командироваме в Районно управление на МВР- Радомир, защото трябва да се сложат в ред картотеките с досиетата!” И наистина на 1 януари 1967 г. аз отидох там. Имаше много работа. В едни стари чували бяха сложени досиетата.

В един от тях намерих досиета на Държавна безопасност – София. Това са досиета до 9 септември 1944 г. След това Държавна безопасност става Държавна сигурност. Те бяха пожълтели, с много прах по тях. Сред тях открих на четири страници собствените признания на бивш ремсист от Пернишката гимназия и предложение да сътрудничи на Държавна безопасност. Останах изумен! Този човек сега беше висш офицер и началник в МВР и се казваше Малин Янев Гълъбов. По това време аз поддържах връзки с ген. Агайн, защото пишех книга за неговия род. Поисках среща и отидох в Министерството. Занесох му четирите страници от досието на бившия ремсист, сега шеф в МВР и му ги дадох. Той остана много изненадан. Каза:“Значи той е бил предател!”

Пак от архивите на Държавна безопасност се установи, че

Мирчо Спасов е бил агент на Гешев и е виновен за предателствата в Софийско,

когато загива Йорданка Чанкова и носи лична отговорност, като предава партизаните на Желю Демиревски, когато убиват 19-20 човека.

До последния момент Тодор Живков пази Мирчо Спасов. Само те си знаят защо... Всички предателства, които е направил Мирчо Спасов, рефлектираха като проклятие върху неговото семейство - жена му катастрофира с автобус на активните борци - паднаха в реката близо до Китен и тя лежа дълго време в гипсово корито, синът му Румен Спасов от “Орион” умря от рак в чужбина...

- Вие сте бил приятел с Андрей Луканов. Раздава ли той “куфарчета” с пари след 10 ноември 1989 година?
- На мен куфарчета с пари не ми е предлагал. В края на лятото 1991 г. Луканов ме извика и ми предложи: “Можеш да вземеш кредит 90 млн. лева и да не го върнеш!” Но аз нямах нужда от кредит и не приех...
Още като излязох от затвора след 10 ноември 1989 г., където бях заради книгите си, Луканов ми каза: “Битото и такованото... не се връщат! Ние не можем да ти върнем годините, които си бил зад решетките... Но ще те овъзмездим с пари! Това можем да направим!” И действително, той ми предложи не само тези пари, а и други неща...

През 1990-1991 г. имаше такава схема. Да се вземат кредити и да не се връщат... Именно затова тогавашният шеф на ДСК не издържа, получи удар и почина в хотел в Русе. Бил в командировка там. Имахме традиция с него и почти всяка сряда обядвахме в ресторант “Славянска беседа”. Той ми е споделял, че знае, че парите, които се теглят като кредити, няма да се върнат и не издържа... Знаеше, че

целта е да се унищожи ДСК-то.

Изживяваше го много тежко. Казваше: “Аз съм съградил ДСК и БНБ, а сега ги разграбиха!\"

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

http://www.blitz.bg