Звукът би могъл да бъде средство и за измерване на биоразнообразието или замърсяването във водните басейни.

Става дума за насекомото Micronecta scholtzi, който обитава реки и езера във Франция.

Той е едва 2,3 мм на дължина, но 99,2-децибеловата му песен е силна като оркестър, слушан от първите редове.

Забележително е, че макар 99% от този звук да се губи при преминаването му от водата във въздуха, преминаващ покрай брега човек може действително да чуе малките създания, пеещи от дъното на реката.

Звукът от мъжките е с честота около 10 килохерца, което е в обсега на човешкия слух.

Те го издават, триейки половите си органи в издатините на тялото си, и образуват хор с другите мъжки, за да ухажват женските.

И други животни са гласовити, що се отнася до децибелите - кашалотите вероятно са най-надарените в това отношение, като са способни да издават до 236 децибела. Отнесен към размера на животното обаче, този звук отстъпва пред данните на малкото водно насекомо.

Пространството, използвано от него, за да издаде звука във водата, е едва 50 микрона на ширина, половината от човешкия косъм.

Учените все още не са наясно как точно става всичко това, но предполагат, че тайната може да се крие във вдишвания от мъничетата въздух. Те са частично покрити с въздушен слой, от който дишат.

Пита се също така "защо толкова силно" - може би става дума за мъжко съперничество за женските, в което печели най-гласовитият. Или пък липсата на хищници, дебнещи този звук, го е направила все по-силен в процеса на еволюцията посредством съревнованието между мъжките.

http://m.vesti.bg/