Кой контролира влизащите и излизащите през пристанище Росенец, отдадено на концесия на Лукойл? От публикуваното разследване става ясно, че Лукойл откланя въпроса към Гранична полиция, а от Гранична полиция твърдят, че пристанището не е от техния ресор. Излиза, че пристанището на Лукойл е нещо като екстериториална зона, охранявана от руснаци, изключена от Шенгенската информационна система (ШИС). Съзнателно или не, държавата е допуснала огромна пробойна в системата за охрана на границите, останала незабелязана и от европейските проверяващи. Ще се присъедини ли България към Шенген с този руски анклав като бонус за европейските данъкоплатци, финансиращи сигурността на външната европейска граница?

Публикуваме със съгласието на автора - Александър Леви - негово текущо разследване за Лукойл, поръчано от голяма френска медия. Александър Леви е завеждащ отдел "Балкани" в Courrier International. Работил е като редактор в онлайн изданието на Le Monde. В момента води редакционния блог на Le Monde посветен на Балканите - Western Balkans. Western Balkans е също така партньор на Биволъ за експертната обработка и публикуването на грами от Wikileaks за Балканите.

Биволъ

Малки зелени точки. Или червени, ако плавателния съд е считан за "съмнителен". Така изглеждат корабите на екраните на операторите от Регионалния център за контрол на Черно Море в Бургас, най-голямото южно пристанище на България. Благодарение на интегрираната система за наблюдение и обмен в реално време с другите страни от региона, полицаите могат с един клик на мишката да узнаят всичко за кораба: порта от който идва и къде отива, екипажа и най-вече товара. "Главната ни грижа не е нелегалната имиграция, поне засега, а контрабандата, най-вече на цигари, идващи от Азия и Близкия изток, както и набезите на турските риболовни кораби" - обяснява Александър Стамов, зам.-директор на тази ултрамодерна структура, подчинена на "Гранична полиция". Финансирана от Брюксел и снабдена с модерна технология (от Германия), това е нещо като витрина на новата европейска граница. Навигаторите и полицаите на командния пулт са българи и искат да покажат на всяка цена, че са на висотата на поверената им мисия да осигурят безопасността на източните граници на пространството за свободно придвижване Шенген и неговите 412 км български бряг на Черно море.

Около 30 души работят на смени ден и нощ, за да следят подстъпите към брега на това затворено море. Те обобщават данните от стотици датчици и камери за наблюдение, разположени по целия български бряг и са в постоянна връзка с два по-малки поста: в Созопол, на юг и в Галата, на север, близо до румънската граница. "Нито една цаца няма да им убегне" - написа един местен вестник при откриването с тържествена церемония на центъра през февруари 2011. "Ако утре българските граници станат тези на ЕС, ще спя спокойно" - вдигна мизата един от първите посетители на центъра, докладчика за Шенген от ЕП Карлос Куельо (ЕНП). Изказване, което подейства като балсам за ушите на българските власти, които от лятото на 2010 се сблъскват с нарастващата резервираност на някои страни от ЕС, между които Франция и Германия, имащи съмнения в честността на местните чиновници и техните възможни връзки с организираната престъпност.
Но в Бургас също не всички споделят ентусиазма на европейския докладчик. Асен Йорданов е един от тях. "България в Шенген? Това значи да вкараме Русия в европейското пространство", смята този независим журналист, познат с разследванията си за корупция по Черноморието. За доказателство той посочва, че родният му град е феодално владение на най-голямата руска петролна компания, Лукойл. Предприятието притежава от 1999 рафинерията, единствена за страната, която неотдавна беше спряна от правителството за "неспазване на митническите разпоредби", след продължил с месеци конфликт. Но това, което тревожи най-много Асен се намира на няколко километра от града: петролният терминал на Лукойл, истинско малко пристанище отстъпено от българските власти на управата на руската фирма. "Това е анклав на Русия, през който служителите на Лукойл могат да вкарват и да изкарват каквото си пожелаят под носа на полицаите, колкото и добре да са екипирани те." - продължава Асен. "Терминалът на Лукойл не зависи от нас, а от митниците" - потвърждава след няколко проверки Стоян Касабов, дежурният офицер от Центъра за наблюдение на Черно море.

За да се стигне до това пристанище трябва да се излезе от Бургас в южна посока. След около 15 километра има отклонение вдясно, минава се през рибарското селище и се тръгва по тесен, разбит път, слизащ към морето. Ръждясала табела припомня, че навлизаме в градския парк "Росенец". Стига се до голям портал на входа на малък залив, зад който е петролния терминал и се виждат силуетите на огромните бели резервоари украсени с логото на руската компания. Двойна телена ограда и асфалтиран път между загражденията, по който се движат колите на охраната, обкръжава инсталациите, които са разположени на 37 декара. Втората бариера от бетонни блокове е увенчана с кълбета от бодлива тел. Правим голям обход, следвайки оградата, за да стигнем отново до бетонна стена с наблюдателници. "Когато бях малък идвахме да се къпем тук, на пикник и за риба. Сега сме нежелани" - тихо обяснява Асен. Пристанището, което включва и дискретен кей за яхти, е пазено от въоръжени охранители, патрулиращи 24ч/24 и работещи за две частни охранителни фирми: руската Лукома и българската Ипон. А митниците? "Да, има един служител, един и същ, който се появява от време на време" - сеща се един бивш кадър от Лукойл, който ни назначи среща на паркинга на бургаски супермаркет и държи на всяка цена да остане анонимен. И той казва това, което се шушука от много време в града: тези драконовски мерки за сигурност имат за цел да прикрият също така и далаверите на компанията: митнически и данъчни измами, фиктивен експорт, източване и други паралелни препродажби...
Тихомир Безлов, специалист по незаконния трафик има повече от сериозни съмнения за съществуването на такива схеми. "Лукойл е най-вече една голяма международна компания, която иска трайно да се установи в региона. Тя няма никакъв интерес да осъществява такива дейности" - смята този експерт от Центъра за изучаване на демокрацията в София. Той обаче признава, че съществува "български опит" в сферата на контрабандата на горива, който датира от епохата на югоембаргото по време на Милошевич (1992-1996). "Създадоха се добре организирани канали, някои от които още работят" - казва той. Неофициално цитираните цифри са смразяващи: говори се за стотици милиони евро загубени за държавния бюджет, вкл. от ДДС, митнически сборове и акциз. Само няколко седмици след идването си на власт през юли 2009 г., правителството на Бойко Борисов (център-дясно), започна многобройни операции срещу някои от играчите в този сенчест бизнес. Управата на Лукойл в България беше сред първите, които поздравиха тези "безпрецедентни" акции, подчертавайки, че имат интерес повече от всички да се прекрати контрабандата на горива. След това те самите се оказаха на мушката: на 14 октомври 2009 инсталациите на Лукойл бяха обект на митническа проверка. "Това е първата проверка след установяването на руската фирма през 1999" - призна шефът на българските митници Ваньо Танов. Българските митничари отделиха доста време - повече от година и половина проверки, за да се стигне до безпрецедентното решение, взето на 27 юли 2011 - отнемане, чисто и просто, на лиценза на компанията. "Лукойл все още не е инсталирала измервателните уреди, за да могат данъчните да контролират количествата гориво, напускащи складовете", според доклада на митничарите. Генерал Танов трудно криеше радостта си: той току що беше спечелил един сет, но със сигурност не и мача срещу Лукойл. За две години проверки на дейността на руския гигант доста странни неща се случиха на този генерал от полицията от старата школа, известен със своенравността си, но също и с професионализма си. Той беше обект на разследване за корупция и телефонът му беше подслушван. Синът му също е бил следен. Всичко това изтече в пресата в началото на 2011 под името "Тановгейт", една афера, която за малко щеше да му струва оставката. Според изтеклите разговори излиза, че шефът на митниците се оплаква редовно на неговия ресорен министър (на финансите), от "политически протекции", от които се ползват някои контрабандни канали, по-точно в сферата на енергетиката. Оплаквания без резултат.

Оттогава българските медии забравиха за случая, но останаха да висят много въпроси относно благосклонността, с която се ползва Лукойл в България, както и за реалната му тежест в българската икономика (виж карето). В Бургас разказват десетки истории за преплитане на интереси между Лукойл и държавните институции. Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на Лукойл и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата... Пример е директорът по екологичните проблеми в Лукойл, преминал на работа в службата за наблюдение на качеството на въздуха в Бургас. "По една случайност, същият този човек трябва да обяви тревога ако замърсяването от рафинерията на Лукойл премине разрешените граници" - ядосва се Асен. На пристанището в Росенец, наречено от него "руското нефтено Гуантанамо" - журналистът не изпуска следата: "Кой ще ми гарантира, че утре с корабите на Лукойл през Бургас в Европа няма да влезат оръжия и хора на руската мафия?" - пита той?

Самият премиер Бойко Борисов не крие, че е "приятел от 25 години" с шефа на Лукойл - Валентин Златев. Но те са обвързани и с доста по-прозаични интереси: предприятието, което охранява инсталациите на Лукойл в България - Ипон - е основано през 90-те от сегашния премиер. За много българи тази близост излиза на бял свят през пролетта на 2011 г. след протестите на транспортните фирми срещу високите цени на горивата в България (литър дизел струва колкото в богатите страни от ЕС, при шест пъти по-ниска средна заплата). Професионалните шофьори обвиниха руската компания в злоупотреба с монопол на пазара. Техният лозунг - "Не зареждам в Лукойл" - се разпространи широко и сред автомобилистите. Но Бойко Борисов защити компанията и дори се скара на министъра на икономиката Трайчо Трайков, за това, че е критикувал Лукойл за непрозрачност на ценовата политика. "Валентин Златев е истинският премиер-министър в тази държава" - иронизира опозицията. "Едно е сигурно, този човек защитава руските интереси", твърди Иво Инджев, автор на книга за българо-руските връзки, тази "вечна дружба" от комунистическо време, която според есеиста е най-вече средство за руснаците да подчинят васално малката България. И дори да я използват като "троянски кон", за достъп до Европа, както беше казал през 2007 г. посланикът на Москва в ЕС - Владимир Чижов.

Но след като няколко месеца по-късно Бойко Борисов обясни, че законът важи за всички и Лукойл трябва да се подчини на изискванията на митниците, всички в България затаиха дъх. Какво се е случило между двамата? "Много измислици имаше относно нашето приятелство" - уточни българският премиер, подхранвайки още повече спекулациите за възможен развод с руската компания. Но едва няколко дни по-късно правосъдието даде отстрочка на Лукойл. Административният съд в София разреши временно на рафинерията да продължи дейността си, аргументирайки се със "значителни и необратими щети", които могат да произтекат от нейното спиране. Ваньо Танов заплаши да обжалва, преди да се скрие в отпускарския август, а облекчението на членовете на правителството на Борисов беше осезаемо. През тези няколко дни всеки можеше да оцени степента на зависимост на българската икономика от доставките на Лукойл. БДЖ, градския транспорт в София, официалните коли на правителството имат изключителни договори за доставки с руската компания. Два дни след спирането на рафинерията правителството освободи 1800 тона керосин от държавния резерв, за да предотврати остър недостиг на гориво за летищата, който в средата на август можеше да доведе до катастрофа за туристическия сезон.

Александър Леви

Превод: Биволъ. Заглавието и коментарите в курсив са на редакцията.
http://bivol.bg