- Д-р Тренчева, в началото на нашия разговор, бихте ли се представила накратко за читателите на НДТ.

- Завършила съм медицина, дипломирах се през 1985 година. Поначало исках да се занимавам с област, която започва с "психо". Но тогава единственото, което се предлагаше, беше психиатрия - през 80-те години нямаше и друго. Много исках да намеря професията, която да работя. Но всеки път като влизах в психиатрията вече ми беше ясно, че не е това, което искам. И започнах работа като педиатър, което продължи около 14 години, но през цялото време се опитвах да намеря друга професия. Поради тази причина учих още шест години за втора магистърска степен по семейна психотерапия. В хода на обучението трябваше да разработим проекти. И тъй като аз яздя от дълги години, от университета ми предложиха да направя проект за терапевтична езда. Отне доста време докато намерим седалището на Световната асоциация за терапевтична езда, което се намира в Австралия. След това спечелихме проект пред една американска фондация и в продължение на една година работихме. Целевата група бе за деца с церебрална парализа - просто те бяха по-организирани като група, като родители, посещаваха едно и също място.

- Като цяло кои са целевите групи, които могат да участват в терапевтичната езда?

- Няма ограничения за групите, които подлежат на терапевтична езда. Противопоказания има само при остър инфекциозен процес и остра болка. Това е, всичко друго подлежи.

Голямата грешка у нас обаче е, че не се прави разлика между терапевтична езда и хипотерапия /хипо означава кон/. Терапевтична езда е, когато пациентът е достатъчно съхранен и може да въздейства на коня - да го управлява, да дава команди. При хипотерапията пациентът е с много тежко увреждане и в този случай само конят му въздейства. Ние тук в Албена правим терапевтична езда. Няма проблем да бъде създаден и модул за хипотерапия, но е много сложно, защото това са абсолютно неподвижни хора. Необходими са специално оборудване, повече персонал.

- Доколкото разбирам най-често в този вид терапия се включват пациенти с церебрална парализа...

- Церебралните парализи са заболяване, което в цял свят е с еднаква честота - около две на хиляда. То не се влияе от технологично развитие, степен на култура и т.н. Смята се, че се причинява или някакви вътреутробни инфекции, или от асфикция - недостатъчно количество кислород по време на раждане, което води да увреждане на мозъка.

Всяко едно от тези деца има запазен интелект, но той е различен. Начинът, по който може да комуникираш с тях, следва да мине по други канали. Трябва да се намери друг начин да се свържеш с тях. И тъй като те все пак са с доста по-малко цивилизационни натрупвания от нас, въздействието на коня върху тях е много по-видимо, по-лесно и по-силно. Тези деца много по-лесно се свързват с животното и ефектът е видим.

Всъщност, много хиляди години единственият начин да се преместиш някъде е бил конят, той е включен в нашата символика, така както са слънцето, земята и т.н. Конят е свързан с вярването ни за възможността да отидеш другаде и някакво ниво на свобода, най-вероятно. Фактът, че тези деца, които имат иначе проблеми, се качват на кон и могат да правят тези неща, които правят връстниците им, им дава много различно самочувствие, различна себеоценка.

Но голямата грешка, която допускат българските семейства, е да се опитват да ги правят нормални. Те се опитват да ги оперират, да ги докарат на външен вид да изглеждат като другите деца. Това обаче няма никакъв смисъл. Това дете е различно, комуникацията с него ще бъде различна. И е по-добре те да намерят пътя, по който да развият този тип комуникация, да развият уменията, които имат, отколкото да го правят норма. Но вероятно всичко това е свързано и с много негативни чувства в семейството и поради тази причина родителите се опитват неистово да накарат тези деца да приличат на нормалните.

- Бихте ли обяснила по-подробно, с примери от Вашата практика, каква е промяната при тези деца вследствие на терапевтичната езда?

- Вие, може би, търсите чудо. Но всъщност това трябва да се види. Да се видят усещанията на тези деца, начинът, по който те описват и виждат себе си. Всичко това се променя коренно.

Ние имахме, например, едно дете, чиято майка по някакъв начин беше приела много... как да кажа, с негативни чувства раждането му. Беше го беше оставила на някаква жена, която идваше да го гледа. Момчето беше в инвалидна количка и изключително автоагресивно. Начинът, по който функционират тези деца, е безнадежден. Той си стоеше в инвалидната количка, без връзка със света. В рамките на нашия проект жената го водеше в продължение на една година. И след това - да е бил, може би, 14 или 15-годишен, той толкова се закрепи на коня, изправи се, започна да гледа на света по различен начин. Дори се опита да сваля манекенката Таня Илиева. Усещането му за него самия бе изключително променено, социализира се.

Тук нека отбележа, че ходът на коня е същият като човешкия, това им е заложено. Поради тази причина, децата се успокояват. Но това трябва да се види, за да се разбере какво точно имам предвид.

Имам и друг много ярък спомен по отношение на терапевтичната езда. Ползвахме един много възрастен спортен кон, 22-23 годишен, изключително спокоен, никакви проблеми не сме имали с него. Така се случи, че заниманието ни бе на 3 март, което съвпадна и с Тодоровден. Имахме един 17-18-годишен младеж с детска церебрална парализа - с тремор, постоянно се тресеше. Качихме го на коня, държеше се добре, изправен. В същото време започна някакво състезание и този кон, като видя белите бричове и червените знамена, сякаш си спомни нещо от младите си години, хукна от място на галоп, не можехме да го удържим. Направи една права и в това време всички бяхме прежълтели, но накрая успяхме да го спрем. Това дете в продължение на половин час нямаше тремор. Получи се невероятно шоково свързване с тялото на коня.

Всъщност, тези деца цял живот ги пазят, те не усещат адреналин, не преживяват силни емоции.

- Доколкото знам, хидротерапията е противопоказана за деца с епилепсия, която често върви заедно с ДЦП. Как стои този въпрос по отношение на ездата?

 - Не, при конете няма такова противопоказание. Както казах, изключват се само остър инфекциозен процес и остра болка.

Всичко друго може, прилагат се и различни практики за различните увреждания. Ние опитахме, например, и със слепи хора. Много беше странно - тези хора имат различни възприятия от нас, дето се водим норма. При тях практиката е първо да опипат с ръка целия кон. Аз бях много впечатлена от начина, по който слепите компенсират сетивата и въпреки всичко се ориентират. Имахме възможността да научим дори, че в други държави дори се организират състезания за обездка за слепи.

- Като психотерапевт работите и с аутисти... В последните години все повече се заговори за тях.

- Наистина напоследък се говори за бум на аутистите, а в Щатите дори говорят за това, че десет процента от децата, отглеждани в семейства, са аутисти.

Аз се занимавам със семейна психотерапия вече 10-12 години. Аутисти почти не бях виждала, само от четенето в учебниците знаех за какво става дума. В последните две-три години обаче имаме няколко аутисти. Включително и възрастни хора, които са преживяли етапа на детство по някакъв начин, наричали са ги странни.

Единият от клиентите ни, например, е с т.нар. Синдром на Аспергер - високоспециализиран аутизъм, като част от тези хора  са гении. Той идва на терапия при нас и още като го видяхме за пръв път, ни стана ясно. Попитахме го дали са го изследвали, но той много се ядоса - нарече ни шаманки, обясни, че кредитът му на доверие към нас е приключил. След две седмици обаче дойде отново, вече по-спокоен. Беше си направил някакви тестове в Интернет, доста беше мислил по въпроса. Каза ни - цял живот съм знаел, че нещо ми има, а вие му сложихте име.

- Какви са теориите относно това какво причинява аутизма? И можем ли да го наречем заболяване?

- Аутизмът е вид отклонение, но не е болест. Това са хора, които функционират перфектно в обществото - особено тези, които са с много висок коефициент на интелигентност, те изграждат механизми за справяне. Този мъж, за който ви разказах, например, се справя отлично - оттеглил се е в мениджърска позиция, занимава се с определени неща, а останалите е оставил на по-комуникативни хора.

А за причините... Може би, те се коренят във връзката с майката. Аутисти са тези хора, които не могат да преработват промените, не могат да ги свържат.

Сега имаме и едно момченце на 12 години, също със Синдром на Аспергер. Един ден той дойде, отвори вратата, погледна ни двете с колежката и започна да пищи все едно, че го колиш. Когато се успокои, го попитахме какво има. А той отговори: "Анелия, ти си се подстригала!". Толкова малка промяна, която той не може да преработи, в него тя предизвиква много високо ниво на тревожност.

Тези хора, освен това, са много склонни към фиксации. Това момченце, например, е с мирисна фиксация. Събира брошури от различни магазини и ги мирише. За него е много важно да знае точно броя на брошурите и коя на какво мирише. Може да разказва с часове за това. Иначе е много интелигентен. Тези хора имат обикновено една сфера в която са много надарени и талантливи. Той е музикант, свири на няколко инструмента.               

Да се върна на ездата - аутистите много добре се повлияват от тази терапия, но с тях се работи вече като със здрави деца. Някак си конят им помага да свържат промените, да ги включат в съзнанието си като нещо нормално.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимка monitor.bg