Първоначално пицата е била бърза храна, продавана от уличните търговци. От 1800-та година, благодарение на едно гениално изобретение, тя може винаги да се консумира гореща.

През 80-те години на 19 в. много италианци напускат домовете си, търсейки нов живот в Америка. Сред тях е Дженаро Ломбарди. Отначало той е бил чирак-пекар в Италия. В САЩ му обещават работа като помощник в бакалница, която произвежда хляб. Ломбарди използва пещите за хляб на бакалницата, за да прави пица, която продава на своите сънародници-имигранти, работещи в района за облекло на Ню Йорк. Тогава не е имало час за обяд, така че пицата е била много удобна, тъй като работниците са можели да работят и да се хранят в същото време.

Ломбарди натрупва достатъчно пари от продажбата на пици, за да открие собствена пицария през 1905-та година. Неговият ресторант е подкрепян и почитан само от италианската общност. Но, любовта на Америка към италианската храна едва започва. Войниците, изпратени в Италия през Втората световна война, се влюбват не само в местните момичета. Привлекателността на италианската храна, консумирана от итало-американците, е огромна. През 50-те години на 20 в. пица се е сервирала само в едно заведение – това на Ломбарди.

Подходът към съставките не е единствената разлика между двете най-големи производства на пица в света, а именно италианското и американското. За създаването на отлична пица в Италия от основно значение е приготвянето й.

Пицата е оставила следа по цял свят, повлиявайки местната кухня навсякъде, където е достигнала.

Но, как едно просто селско ястие се е превърнало в една от най-популярните бързи храни в света? Всичко започва през 1958 година с отварянето на малко заведение за пици в Канзас, САЩ. http://www.slusham.com

ДОМАШНА ПИЦА