изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-08-26 @ 12:18 EEST
70 % ОТ ПШЕНИЦАТА У НАС Е НА ДОБРУДЖАНСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ    
Интервюта

Доц. д-р Иван Киряков – директор на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, който тази година чества  60-годишнината от създаването си и 70 години от полагане на основите на аграрната наука в Добруджа. Носител на колективната награда в раздел „Наука” на Годишните награди на Община град Добрич в областта на духовната култура 2011



-         Какви годишнини отбелязва тази година Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево?

-         Тази година Добруджански земеделски институт чества две кръгли годишнини, които са емблематични за основния сектор на производство на района на Добруджа, Добричка област, а именно селското стопанство. Този отрасъл винаги, а също и в момента, е най-развит в нашия район. Годишнините са свързани със 70 години от полагане на основите на аграрната наука в Добруджа, тъй като през 1941 г. е създаден Държавен земеделски изпитателен институт – град Добрич. Отбелязваме и 60 години от основаването на Добруджански земеделски институт, който е създаден с Постановление №236 от 8.03.1951 г. Считам, че създаването на първия институт през 1041 г. и преместването по-късно на самия институт на това място, където се намира сега, в с. Петлешково, се е отразило много положително в развитието на земеделието в Добруджа и в цялата страна. За тези 60 години Добруджански земеделски институт се превърна във водещия селекционен център по отношение на селекцията на слънчоглед, пшеница, зърнено-житни култури, не само в България, но и на Балканите. Нашите достижения в селекцията са познати в цял свят. Имаме много добри връзки както с частни селекционни къщи, така също и с университети и научни учреждения в цял свят, които имат същия предмет на дейност.

-         Какви са достиженията на Добруджанския земеделски институт за тези години?

-         Достиженията на института са огромни. Самите цифри говорят за себе си. От създаването на института тук през 1951 г. до този момент са създадени 182 сорта и хибриди пшеница, ечемик, тритикале, фасул, грах, леща и слънчоглед. От всички тези сортове и хибриди около 80 процента са влезли реално в производството, било за по-кратък или по-дълъг период. Общо внедрените в производството сортове и хибриди от нашите култури са 157. Един пример – от 2003 г. до момента са признати 20 сорта обикновена пшеница, 4 сорта тритикале, 6 сорта фасул. Това е общата равносметка, която можем да направим по отношение на нашата селекционна дейност. В момента в института работят 330 човека, от които 37 са научните работници. От тях 60 процента са хабилитирани. Обработваната земя, която ние имаме, е 21 000 декара от Държавния поземлен фонд и наемаме около 5 000 декара като арендована земя.

-         Институтът се занимава и с животновъдство. В каква насока е дейността ви?

-         Освен с растениевъдство, в института имаме и дейност животновъдство.  Отглеждаме елитни стада от българско-североизточно тънкорунна порода овце и черно-шарено говедо. Те са „спуснати” на института със задача да поддържа елитните стада.

-         Каква е продукцията на института от елитни семена, която годишно се предлага на фермерите?

-         Годишно предлагаме на производителите средно между 1500 – 1800 тона елитни или базови семена пшеница. На този етап в пълна схема на семепроизводство  са вкарани 40 сорта зърнено-житни култури, от които 30 сорта са обикновена пшеница. Това е което ние поддържаме в момента с оглед предоставянето на земеделските производители. От тях в производство т.е. директно предлагане на стопаните като предбазови и базови семена са 17 сорта обикновена пшеница, 3 сорта тритикале, 1 сорт ечемик, 2 сорта твърда пшеница, 2 сорта фасул, 1 сорт леща.  От сортовете обикновена пшеница, които са вкарани в пълна схема на производство, някои са съвсем нови и сега са влезли в пълна схема. Освен това имаме седем сорта пшеница, които са отдадени на пълна лицензия на отделни семепроизводители, с които имаме сключени договори. Нашите задължения към тях са само да им предоставяме семена от началното семепроизводство т.нар. категория предварително размножение. Оттам-нататък самите фермери имат грижата да рекламират нашите сортове и да търгуват с тях. Това е много удачен път, тъй като ежегодно институтът предлага за одобряване минимум по 6 или 7 сорта обикновена пшеница. Ако започнем да вкарваме всички нови сортове, които превъзхождат тези, които са в момента в производство, то бихме се задръстили. Затова отдаването на пълна лицензия е един от начините, по които нашите продукти могат да бъдат реализиране.

-         Решават ли се проблемите с финансирането на института?

-         Много пъти сме споменавали – и аз и предходните ръководители преди мен, че Добруджанският земеделски институт е третостепенен разпоредител с бюджетни средства. Като такъв няма възможност да оперира със собствените си финанси. Не можем да оперираме, защото сме в система СЕБРА и всички приходи, които има института, би следвало да са централизирани. Разходваните средства, които ни трябват и за научна дейност, и за семепроизводство, и за поддържане на елитните стада животни, трябва да бъдат одобрявани от първостепенния разпоредител – Министерството на земеделието и храните и Селскостопанска академия. Всички виждате какво се случва в момента – това, което се случва в БАН, се случва и при нас. И не само в Добруджанския земеделски институт, а и във всички институти, които са в системата на Селскостопанска академия. За съжаление, така стоят нещата в момента. За тази година за деветмесечието, институтът е на сто процента самоиздръжка. Никакви средства като субсидия не са постъпили. Благодарение на добрите стопански години 2010 и 2011 г. – с добри добиви и пазарни цени, ни даде възможност да преизпълним с около 5-10 процента приходния план за годината още в края на деветмесечието. Имаме много затруднения. Те са свързани преди всичко с ненавременното постъпване на средства. С този разходен бюджет, с който разполага институтът, приходите могат да бъдат близо милион лева отгоре. Проблемът идва от това, че средствата не се одобряват своевременно, в технологичния момент на семепроизводство. Добруджанският земеделски институт няма производствена база, а експериментално-производствена база. И основната му дейност е семепроизводство и внедряване на създадените в института селекционни продукти. Това, че има и стокова продукция и продажба на зърно, е резултат от необходимостта за провеждане на ротация, за да можем да осъществяваме нашата дейност. Това е причината още през 1951 г., когато се залага сектор „животновъдство” в института, той да съществува и в момента на института е възложена задача за поддържане на елитни семена, тъй като остатъчната стойност – отсевки, отвевки, ни дава възможност да отглеждаме животните на себестойност. И да предоставяме на фермерите от района елитни животни.

-         Има ли интерес на млади специалисти да се занимават с наука?

-         Проблемите са два. Трудно се намират млади специалисти, които искат да дойдат при тези ниски заплати за научен работник. Много от младите специалисти, които вече са главни асистенти, не са удовлетворени от работата в института. Това са хора, които са дошли да правят наука, но когато им се налага за две гуми за велосипед, тъй като полетата са отдалечени, да се молят на директора, а той да им свива рамене и да казва „няма”, как ще стоят. Тези хора са дошли тук, въпреки ниските заплати, защото искат да правят наука. Нито получават достойни заплати, нито могат да правят наука. Но, това е проблем, не само пред института, а и пред цялата система и пред БАН. Младите хора ще бъдат върнати, когато им се даде възможност да работят, и заплатите не са толкова ниски. Аз не казвам, че заплатите трябва да са колкото в една частна фирма, но те все пак трябва да са по-прилични.

-         Какви са заплатите в института?

-         Средната заплата е около 550 лева. Това означава, че един специалист не получава повече от 400-450 лева. Трябва да работи поне пет години, за да придобие докторска степен и да му се вдигне заплатата със 120 лева, според нашите правила. След това още 7-8 години, за да стане доцент. И като няма средства, които да се влагат за научна дейност, а младите не искат само да копаят на полето, те искат да се занимават със съвременна техника, какво се получава – търсят друга реализация. И, ще дойде един момент, в който старите кадри ще си отидат, а млади няма да има. А, кадри, особено в селекцията, се изграждат с години. Минимум 20 години са нужни за един млад човек да стане добър селекционер.   

-          Каква част от площите с пшеница у нас са засети със сортове на Добруджанския земеделски институт?

-         Сортовете, които предлага институтът, заемат 65-70 процента от сортовата структура на пшеницата в България. Като площи тази година са около 11 милиона декара.

-         Как се позиционират слънчогледовите хибриди на института на пазара в момента, след като преди десетилетия те бяха водещи не само у нас, но и в Европа?

-         Основният проблем идва от това, че когато навлизаха на нашия пазар западните хибриди, фирмите, които ги предлагат имаха съвсем друг подход. Те ги предлагаха с голяма реклама, с облекчения – отложено плащане или с хербициди или торове. Фермерите, които преди десетина години почти нямаха средства, разчитаха на това да им бъдат предоставени хибридни семена, за да могат те да засеят и когато получат стоката, да се разплатят. Ние, като държавно предприятие тогава, не можахме да реагираме. Нямахме тази възможност, което силно намали нашето участие на пазара на хибриди слънчоглед в България. За съжаление, в момента заемаме 1 и под 1 процент от площите в страната. Има обаче добра индикация – голямо търсене отстрана на някои фирми в Румъния, Молдова, Украйна, Русия към нашите хибриди слънчоглед.

-         Освен това работите и на други пазари. Кои?

-         Имаме добро реализиране на зърнено-житни култури в Турция, голямо търсене по отношение на зърнено-бобовите култури. Тази държава проумява, че зърнено-бобовите култури са важен елемент в цялата агротехника, а не само заради търсенето на пазара. В момента получаваме роялти от три европейски фирми – от Франция и Германия, които използват наши линии в съвместни хибриди – Сан Лука и още няколко хибрида, в които е включена майчината му линия. Скоро тук идва представител на германска фирма, която иска да сключи договор с нас, но тя търси пазар в Русия. Има интерес и от испански фирми. Очаквам да сключим договор с тях за съвместна дейност. Но, Европа ни търси по-скоро за съвместна дейност, за обмен на селекционен материал и за създаване на съвместни хибриди, от които да имаме 50 процента дялово участие.

Станислава Кръстева 

 


Сходни връзки

70 % ОТ ПШЕНИЦАТА У НАС Е НА ДОБРУДЖАНСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди