Съпругата на Николай Банев – Евгения, разкрива единствено пред „ШОУ” в
най-откровеното си интервю, давано някога, истината за бизнеса им, за
натрупаните милиони, за „червените куфарчета” и за личния им живот. С
което показва недвусмислено, че тогава, когато характерът е силен, няма
ситуации, които да те сринат!
- С какво се промени животът ви, откакто станахте жената до Николай Банев? Каква цена платихте, за да сте до него? - Да, наистина, промяната е драстична в моя живот. Защото аз
съм човек от така наречения еманципиран феминистичен тип и по-скоро си
представях живота си като неомъжена, евентуално самотна майка. Но
събитията се случиха по този начин, макар и малко изневиделица, защото
аз не само че в един момент се озовах много женена, с малко дете, ами и
със син на 11 години, и със съпруг. И всичко това изведнъж. Наистина
беше страхотен шок за мен, признавам си. Цената беше висока, но си
заслужава! Иначе аз съм живяла цял живот сама и никога не съм се
съобразявала с никой друг, освен със себе си, с моите желания, с моето
разбиране за това как да живея. Учила съм в чужбина и винаги съм била
много самостоятелна. Затова казвам, че съм от този тип
жени-самостоятелна, еманципирана жена, която се оправя сама и е
независима.
- Как реагирате, когато чуете или прочете поредния упрек към
себе си? Най-вече около историята с първата съпруга на Николай Банев. - Много се злоупотреби с тази драма, която се случи в нашия
живот. Няма смисъл да си говорим сега, че разводът е някакво чрезвичайно
събитие – хората се събират и се разделят всеки ден. Нищо особено, няма
драма.
Драмата беше в болестта на Дочка
Естествено е хората да спекулират, никой не е бил на нашето място, никой
не знае какво сме преживели и как сме го преживели. Нормално, то
отстрани много лесно се говори.
- Налагало ли ви се е някога да подкупвате някого? Задавам ви
този въпрос, защото миналата година прочетох изказване на една
журналистка, която твърди, че преди сватбата си с Николай Банев сте
подкупвала журналисти, за да пишат, че именно вие сте жената до него?! - То не само, че е смешно, но е и абсурдно. И преди да срещна
Николай, си имах медийно присъствие-дълго време водих рубриката за вино
във вестник “Пари”. Определено не ми е било нужно да си купувам
известност и то лоша.
- Познавахте ли добре Дочка Банева? - Не, не я познавах. Със сигурност е била добър човек, щом има такова добро дете. И щом Николай я е избрал за съпруга.
- А чувствала ли сте някога вина в себе си? Независимо за какво или към кого? - Аз съм малко избухлив характер. Нещо, с което дълги години се
борих под настояването на майка ми, която винаги ми е казвала: „Брой до
40, на теб 10 не ти е достатъчно”. В течение на няколко години успях да
се преборя с тази своя избухливост в характера, защото избухливостта е
първо признак на ниска култура. Интересно, че у нас са най-рейтингови
тъкмо журналистите с най-грозен и каруцарски език, с най-просташко
поведение. Очевидно да си невъзпитан, груб, беден и прост в България е
предимство, а не недостатък, както по света.
- С мъжа си се грижите за цели 5 деца! Две от тях са от
предишните бракове на Николай Банев, а останалите три са близнаците
Мартин и Изабела, и кака им Теодора. С всички ли намирате общ език? - Много деца наистина (смее се). Тежко е, защото с Николай сме
наистина много заети. От сутрин до вечер се занимаваме с различните
бизнеси, но сме си наложили една такава практика – да отделяме поне по
няколко часа на ден. 3-4 часа на близнаците и на Тита, когато се върне
от нейните хиляди ангажименти. Тя ходи на художествена гимнастика в
клуба на Илиана Раева и на рисуване в Галерията за модерно изкуство на
Деница Гергова. Ники не само е отличен колежанин, но е и председател на
ученическия комитет.. Моят мъж е много семеен тип. Аз, общо взето, от
прекалено революционните си убеждения и отношения към жената и нейното
място в обществото попаднах на един абсолютен домошар! Това ми беше
всъщност и най-трудното нещо през първите години.
- Преди време казахте, че осиновявате сина на Николай Банев от
първия му брак с поетесата Дочка Банева – Николай-младши. Смела стъпка,
при положение че съзнанието и най-вече психиката на едно дете драстично
се променя при загубата на най-ценното за него – майката! - Минаха може би пет години оттогава (въздъхва). Но процесът на
осиновяване беше взаимен. Решението беше взето и от него, и от мен. Той
много преди да мине съдебният акт в съда, където бяхме заедно, беше
започнал да ми казва „мамо”. Аз съм му спечелила доверието. Показала съм
му, че съм му майка. Ники си е моят прекрасен син.
- Веднъж бяхте споделила, че злобата и лошотията на хората, с
която неведнъж сте се сблъсквала – под формата на коментари или
отношение към семейството ви, ви натъжава. Четох, че ви наричат как ли
не, например „господарка с чудовищен прагматизъм”. На какво отдавате
подобно отношение? И какво ви натъжава в личен план? - Ооо, това определение не съм го чела. Аз по принцип не чета
сайтове в интернет, където подобни определения намират мястото си. Не за
друго, а защото, когато човек е анонимен, той може да каже всичко. Това
не е позиция. Хората, които пишат тези глупости, за мен са пълни
нещастници, защото вместо да свършат някоя работа и да си докарат някой
лев, те си губят времето да пишат за някой нещо си само защото самите те
са тъпи, необразовани и т.н. Нямам нищо против някой да завижда.
Да завиждат!
Само не виждам завистта с какво ги прави по-богати. Още Елин Пелин е
казал, че ако в България се роди гений, той ще е геният на завистта.
Единственото, което би ме натъжило, е някакъв здравословен проблем или
нещастие с мой близък човек. Имала съм много неприятен случай, за който
не съм споделяла досега. Моята любима баба беше блъсната от кола и беше
убита на място! От един млад шофьор, който просто не е спрял на червен
светофар. Това е най-голямата ми лична трагедия до момента.
- В своя сайт миналата година журналистът Огнян Стефанов беше
публикувал една доста негативна статия за вас, в която, общо взето, се
говори за „наглостта на чалгаджийската двойка Евгения и Николай Баневи”.
Познавате ли го? - Изобщо не го познавам. Може би единствено да съм срещала
снимките, които публикуваха медиите покрай този побой, който му бяха
нанесли преди време. Но, ето, ти си тук и ми задаваш директно въпроси,
някои от които доста неудобни, и аз ти отговарям. Някои хора обаче си
позволяват да пишат какво ли не за нас, без изобщо да са ни виждали.
Това за мен са хора-златотърсачи! Такива, които на гърба на някой, който
е малко по-публична личност, си изкарват някакви пари, тиражирайки
лъжи...
- Как се отнасяте към обвиненията, които валят буквално
отвсякъде към съпруга ви Николай Банев? В книгата си Крум Благов
например пише, че той е започнал бизнеса си като подставено лице на
двама офицери от ДС, които не искат да бъдат лицата на компанията по
неясни причини. - Мъжът ми никога не е бил подставено лице, както пише – това са пълни глупости!
Неговият баща е бил офицер,
но той никога не се е занимавал с бизнес – нито преди, нито по време, нито след перестройката.
- Всички са чували за митичните червени куфарчета. Твърди се, че Николай Банев има от тях?! - (смее се) Тези събития, за които се говори от този период,
общо взето, звучат като приказка. Там някой си навремето раздавал
пари... Първо, че е минало страшно много време. Аз дотук не съм видяла
някой да даде на някого пари и да му каже – вземи тези пари, не ми ги
връщай и прави с тях каквото искаш. Дори и някой да ти е дал едно
куфарче – ако си тъп, ще го загубиш цялото, всичките пари. Ако си умен –
ще направиш нещо. Всичко е въпрос на много учене и много добра
подготовка, за да можеш да уловиш моментите, когато ти каца златната
птичка на рамото. Всеки има такива моменти в своя живот.
- Как приемате определението „олигарх” за Николай Банев? По
време на президентството на Борис Елцин в Русия например думата
“олигарх” придоби нов смисъл – акцентът падна върху бившия
комунистически елит, подпомаган и в активно взаимодействие с тайните
служби сложи ръка на държавната собственост, която и в Русия, и в
България надхвърляше 95 % от държавните активи посредством т. нар.
приватизация. - За да е той олигарх, той би трябвало да участва в някакво
правителство, в някоя политическа сила, най-малкото да бъде член на
някоя партия или да е подкрепял такава. А той не е участвал в нито едно
от тези събития. Николай Банев преди всичко е един човек, който е бил
много добре подготвен за своето време. Бил е на точните години във
времето на така наречената перестройка. Имал е много добра икономическа
подготовка, много добро образование. Той е бил член на ЦК на Комсомола -
по онова време-люпилня на кадри за високите постове на властта - за
директори, за партийни лидери и т.н. И както казвам – в точното време,
на точните години, с точното образование. Познавал е добре стопанския и
обществения ред и е успял да се възползва максимално от един такъв
период на преход, което наистина се случва много рядко. Може би се
случва на стотици години веднъж.
- Много се обичате, но се карате за бизнес – защо? Това признахте самата вие в началото на годината. - Ние работим в едни и същи фирми, нормално е понякога да има спорове. Но скарване е невъзможно. Все пак
той си е The big boss,
аз няма как да му се карам. Но е съвсем естествено понякога да кръстосаме шпаги.
- Не знам, не знам, като ви слушам така, ми се струва, че имате
силен характер. Бихте могла според мен да тропнете с крак в дадена
ситуация и да наложите мнение! - (усмихва се) Така е, аз имам характер, но с Николай съм по-смирена, защото неговият характер пък е още по-силен от моя.
- Защо охраната винаги ви следва навсякъде? Това не ви ли създава лек дискомфорт на моменти? - Да ти кажа честно, аз нямам охрана, по-скоро имам шофьор,
защото много обичам да шофирам, но в града постоянно говоря по телефона –
няма как да правя и едното, и другото. Охрана защо ми е? От кого ще ме
охранява? Нямам нужда. В моя живот няма нищо тайно. Аз съм един много
праволинеен човек – възпитаник и златен медалист съм на Старозагорската
английска гимназия, произхождам от изключително добро семейство на
високо образовани, заможни хора. Завършила съм университета с право,
учила съм в Щатите, във Франция и в още 18 държави. С моя мъж имаме
много сходен произход и точно в това е разликата между нас от
по-голямата част от богатите двойки - както се казваше по соцвреме –
произхождаме от семейства на интелигенти. (смее се). Образовани хора
сме, не ни се е налагало да си купуваме дипломи, както на по-голямата
част от забогателите хора в България. Това ни прави малко по-различни.
Ние не сме чалгаджии,
както е написал колегата ти. По наши партита няма да
видите нито една чалга звезда – не че имам нещо против тях, но смятам,
че чалгата е в друга категория, не за нашата.
- По вашите партита чест гост е Лили Иванова, а за нея май не е спирало да се пише лошо?! Как си го обяснявате това? - О-о-о, абсолютно! Лили Иванова за мен е нещо уникално и
всичко, което се пише за нея, е още един пример за това какво безобразно
общество сме ние. Радвам се на безразличието, с което наказва
драскачите. Тя беше гост на нашата сватба, не се познавахме с нея
отпреди това. Искам да ти кажа, че Лили Иванова беше единствената певица
от тези, които са присъствали на наши събития, която дойде с подарък!
Толкова мила, толкова сърдечна!
- А какъв беше подаръкът, ако не е тайна? - Подари ни един много хубав сервиз, който и до момента съм си наредила на видно място.
- Миналата година с Николай Банев свикахте конференция, за да
изразите възмущението си от държавата, която събори яхтеното пристанище
„Русалка”! Тогава отвратени от родината ни казахте, че ще търсите нов
живот извън България – в Катар?! Действително ли смятате да имигрирате? - Няма такова нещо, няма да ходим никъде. Но „Русалка” наистина
е един драстичен пример за това как един икономически интерес на човек,
облечен във власт, може да му служи с всички прийоми на властта –
местна администрация, министерства, ДНСК, полиция и т.н. Това, което се
случва сега е политическа, по-скоро институционална репресия. Яхтеното
пристанище на Баневи e държавно брегозащитно съоръжение от първа
категория държавна буна, строена преди 1997 г.! Целта е да съсипят
„Русалка” като бизнес въпреки декларациите на правителството, че
подкрепят туризма в България – на базата на всичките тези заповеди на
кметове,
които са страшно шумно отразявани в медиите на Краси Гергов.
А Краси Гергов е наш съсед и има сметка имиджът на „Русалка” да страда
за сметка на имиджа на неговите два голфа. Излязоха и данни, според
които той е спечелил най-много обществени поръчки от властта за реклама,
така че е съвсем нормално да подкрепя тази кампания. Това се отразява
върху броя на нашите туристи. Даже недоумението в погледите им – как е
възможно подобно нещо, говори за това, че впечатлението, с което остават
тези хора, е, че там едва ли не се води някаква война!
- А като на война ли се чувствате с Красимир Гергов? В какви отношения сте с него? - Разбира се, че не. Аз просто казвам, че единствените медии,
които отразяват тези събития, са bTV и останалите медии, които той
поддържа...
Евгения и Вие не сте Света вода ненапита.Заграбихте Русалка де да можеше и цялото Черно море да вземете,ама не може.Нямахте наяждане бре.Нямате ли малко Срама?