В различните части на страната празникът има още няколко имена - Водици, Водокръщи и други. С освещаването на водата на Йордановден се слага и край на т. нар. "мръсни дни", които траят от Рождество Христово до Йордановден, през които, според народното поверие бродят зли сили, които пакостят на хората. С Йордановден се слага още и началото на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни. В освещаването на водата вземат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След литургията свещените раздават светена вода на миряните, които си вземат от нея за лек против зли сили и уроки през годината. След празничната служба свещеници хвърлят кръста във водата, като млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. На празничната трапеза на този ден присъстват жито, прясна пита, колачета, пълнени чушки с булгур и сарми с кисело зеле.
На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

НАРОДЕН КАЛЕНДАР 6 ЯНУАРИ - ЙОРДАНОВДЕН, БОГОЯВЛЕНИЕ 

РЕКА ЙОРДАН