изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-10-18 @ 21:27 EEST
Резултати след експеримент за пожара във влака София-Кардам    
Новини Велико Търново Резултатите от следствен експеримент за пожара във влака София – Кардам ще бъдат представени днес в Апелативния съд във Велико Търново. Припомняме, че при пожара през 2008 година във влаковата композиция загинаха девет души. Присъдите на обвинените бяха отменени от Върховния касационен съд, който върна делото за ново разглеждане от друг състав, като се пресъздадат действията на служителите на БДЖ в горящия кушет-вагон.

На гарата във Велико Търново за следствения експеримент били композирани вагони, идентични на тези, в които се е разиграла трагедията. Според експертизата пожарът е избухнал в шесто купе и е обхванал вагона на четири минути с отделяне на токсични газове. При експеримента бе измервано дали за това време шафнерът е могъл да спре влака, да събуди пътниците и всички да се евакуират от кушет-вагона. http://www.cross.bg

Отмениха присъдите по делото за влака София-Кардам

ДОБРИЧ ДНЕС Е В ТРАУР

ПРИПОМНЯМЕ:

ГОДИНА СЛЕД ОГНЕНИЯ АД ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ-КАРДАМ

 

Оцелелите все още не могат да се отърсят от ужаса. Близките на изпепелените се подкрепят в мъката си с надежда за истината. Вагонът е бил подвижна бомба, смятат родители

 

Станислава КРЪСТЕВА

 

Преди една година петъчният ден преобърна много съдби и промени мнозина безвъзвратно. Близки на пътниците от бързия влак София-Кардам през целия ден на 29 февруари 2008 г. правеха неистови усилия да се свържат с близките си, за да чуят, че са живи. Когато пътниците от влака на ужаса пристигнаха на гарата в Добрич, оцелелите с чужди дрехи и ужасени, се хвърляха в прегръдките на близките си. Щастливи, че отново са заедно. За разлика от тези, които не можаха да прегърнат децата си. На перона все още с искрица надежда ридаеха родителите на Валерия, лелята на Антоанета. Сред пристигащите пътници се луташе плачещ бащата на д-р Галя Георгиева. Приятелката и близките на  бъдещия младоженец Даниел Вичев също не го дочакаха. И макар децата и приятелите им да не слязоха от влака, те искаха да вярват, че най-страшното не се е случило именно с тях. Искаха да повярват, че е възможно техните деца да не са изгорели като живи факли. До момента, в който получиха празните ковчези, за да погребат най-любимите си и скъпи хора. Без дори да могат да си вземат последно „Сбогом“ с тях.

Огненият влак почерни най-много семейства в Добричко. На самата врата на кушет-вагона, на крачка от спасението, изгоря студентката Валерия Желева. Тя така и не успя да отпразнува 20-ия си рожден ден. Изпепелена бе и 22-годишната й приятелка, също студентка. Антоанета Тодорова бе третокурсничката със специалност “Приложна математика” в Софийския университет. Жив изгоря 26-годишният корабен инженер Даниел Вичев, който трябваше да се ожени за приятелката си от Минск след ден. Той така и не успя да замине на работа в Норвегия, където го изпращаше компанията му. Нямаше кой да спаси живота на 44-годишната кардиоложка във Втора градска болница-София д-р Галя Георгиева от Генерал Тошево, която като лекар бе спасила много животи. Помагал на всички около себе си, съдбата не помогна на 57-годишния Калчо Стефанов да оцелее. Елена Халачева от София бе жената, спасила пътници от влака. Но от майката на три деца, която отиваше на гости при близки в Добрич, не бе останало нищо дори за са я идентифицират.

 

ЕДНА ГОДИНА ТРАГЕДИЯ

 

Станимир е един от оцелелите от влака. Той е от щастливците, които успяха да се спасят от огнения ад. Но, той е от същите хора, които вече година живеят със спомена за трагедията.  Той е помагал на пътниците в горящия вагон да излязат. Една година по-късно той казва, че за него този период от време е една година трагедия. “Лошото е, че така и не се разбра коя версия за пожара е вярна”, казва той. И допълва, че и до ден днешен приятели и познати го питат дали ще пътува с влак. „Опитвам се продължа напред“, обяснява Станимир как се е справил с изживения ужас. Но, допълва, че други пътници от влака трудно го преодоляват. Особено момичета. Казва, че мига, който не може да забрави и е най-яркият спомен от онази нощ, е моментът, в който не е можел да диша. „Имаше супер много дим“, казва младият мъж. И допълва, че би искал да благодари на всички, които са помагали на пътници да излязат от горящия влак. Много пъти се е замислял какво би станало, ако....Но, знае, че след като трагедията е станала факт, това „ако“ няма значение. 

 

„С ТАЗИ МЪКА НЕ

МОЖЕ ДА СЕ СВИКНЕ“,

 

казва след една година, прекарана в плач над гроба на прекрасната му 20-годишна дъщеря Валерия Желю Желев, чиито мечти изгоряха, заедно с нея във влака-убиец във фаталната нощ на 29 февруари 2008 г. „Очакваме прокуратурата да излезе със заключение, за да видим дали ще кажат истината за причините детето ни и другите да изгорят във влака“, казва бащата. И допълва, че като всички други, най-много се сърдят за случилото се на неизправната ни държава. „Продадоха новите вагони, а  нашите деца изгоряха в старите. Вместо това търсят вина в други хора“, споделя бащата. Очаква всеки момент да ги повикат, за да им съобщят заключенията на прокуратурата. Но, се съмнява, че истината ще излезе наяве. „Ние я знаем. Вагонът е бил подвижна бомба. Ако не същата вечер, трагедията е щяла да стане на следващата. Просто не е трябвало вагонът да се пуска в движение“, смята Желю Желев. Но, добавя, че ще коментират след като им съобщят резултатите от разследването. Независимо от заключенията, които ще се направят, най-страшното е, че загиналите деца не могат да се върнат. Редовно Желю и съпругата му Софка се срещат с близките на другите загинали от Добрич.

„Всеки ден плачем. С тази мъка не може да се свикне“, обяснява бащата. И разказва как ден по-рано със съпругата си са посетили училището, където Валерия е завършила – хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Добрич. Поканили учителите на Вал, за да я поменат. И всички плакали докато си спомняли лъчезарното младо момиче.

„Независимо какво ще докаже разследването, децата ни не могат да се върнат. Безсилни сме пред стихията. Ако имаше начин да го сторим, бихме направили и невъзможното отново да са при нас, но няма. Оставаме с мъката си“, добавя Желю Желев. На въпроса ми дали държавата ги е обезщетила или подпомогнала финансово, той обяснява, че от застраховката са им дали 30 000 лева и още 10 000 лева по решение на правителството. Но, добавя “Нас парите не ни топлят, дори и да осъдим държавата, ще дарим парите на някой дом, ще помогнем на някого. За всичко друго има решение, за нашата мъка няма. На нас пари не ни трябват, искаме си детето.“

 

„САМО Е ТРЯБВАЛО

НЯКОЙ ДА ОТВОРИ ВРАТИТЕ“,

 

за да се избегне ужасната трагедия и Калчо още да е жив, за да продължава да прави добро, смята Енчо Енчев. Той е първи братовчед и близък приятел на Калчо. Именно той го е изпратил в последния му път на гарата в София. Казва, че през тази една година не е успял да се примири със загубата му. „Нищо не го замени. Той беше много човечен и добър човек. Неговите дела трудно се срещат в живота ни. За мен той остана един от най-добрите хора, които познавам“, обяснява Енчо. И допълва, че връзката им с Калчо била много силна още от малки. Двамата учели заедно. След това живели заедно в общежитие. „Разбирахме се с поглед, с две думи. Никога няма да мога да го прежаля“, споделя  братовчедът. И допълва, че животът не е стигнал на Калчо, за да се раздава за всички - за близки, приятели, дори непознати. „Защо си отиват все добрите хора“, пита риторично той. И припомня, че през годините Калчо останал самичък. Отишли си най-близките му – майка му, сестра му, баща му. И завършва: „Накрая и той си отиде нелепо“. Калчо винаги ще остане в спомените - неговите и на децата му, като добър човек.

От прокуратурата казали, че ще съобщят заключенията от разследването на най-близките. Макар Енчо да не е наследник на Калчо, а неговите вуйна и вуйчо, братовчедът поддържа връзка с близките на останалите загинали. Той живее в София, но в събота ще отиде на гроба на приятеля си в Добрич.

Казва, че за него истината за пожара във влака София-Кардам винаги е била ясна. Счита, че трагедията се дължи на човешка небрежност. „Само е трябвало шафнерът да отвори вратите на влака, защото всички са били там, на вратите и са вярвали, че те ще се отворят. Калчо е бил на дясната врата, а другите трима загинали от Добрич  – на лявата. Трябвало е само някой да отвори вратата и те още щяха да са живи“, категоричен е мъжът, загубил във влака своя родственик и приятел.

 

„СЯКАШ Е НА

ДЪЛГО ПЪТУВАНЕ“,

 

така близките на 22-годишната студентка Антоанета Тодорова усещат липсата й.  „Усещането ни е, че Тони е заминала някъде надалеч. Такова е чувството, което имаме и аз, и семейството на сестра ми, и майка ми. Може би, защото не я видяхме за последно. В ковчега няма нито една вещ от нея. По нищо не я разпознаха. Заключиха, че е тя по метода на изключването. С д-р Галя Георгиева са били заедно. Най-вероятно костите им са се премесили. Сега нямаме нищо, което да остане като спомен от последните й мигове“, разказва лелята на Тони Светла Русева. Тя е категорична, че за тази една година, а и никога занапред, близките й не биха забравили или прежалили Тони. Да простят – не знаят на кого. Според Светла, истината за трагедията няма да излезе наяве или това ще се случи след много години, когато тази истина едва ли ще е нужна вече някому. „Много пъти сме мислили какво е можело да се случи, за да не се сполети Тони най-страшното. Мислили сме и за това, че е можело да не пътува в този ден“, споделя Светла. И разказва, че в София момичето е работело в „Билла“. Наложило се да смени нощната си смяна, за да може да тръгне към Добрич. „Явно така е трябвало да стане, макар да не зная защо и кому е било нужно“, заключава лелята. Тя не мисли, че пожарът е станал без човешка намеса.

През тази една година постоянно й се връщат спомените за Тони, за това, как я изпратили да учи в София. И пак усещането е, че тя е заминала надалеч. Само че няма да се върне, а близките й ще продължат да страдат за преждевременно изпепелената младост. 

 

„ПОСТОЯННО ПЛАЧА,

МЪКАТА МЕ ПРОМЕНИ“,

 

сподели пред „Експрес“ Георги Иванов, бащата на д-р Галя Георгиева. Година след трагедията, той казва, че никога няма да се примири със загубата на дъщеря си. Случилото се му се е отразило. „От голямата мъка се промених. Една година прекарах в страдание. Постоянно плача“, разказва хлипайки бащата на загиналата лекарка. И споделя, че както всеки родител и той е обичал децата си, две дъщери.  Още повече, че в семейството му имало само момчета. Спомня си, че докато работел като шофьор, често се налагало да взема момичетата и редовно пътували заедно. Били много привързани един към друг. „Двете ми деца бяха много добри, с пълно отличие завършиха, приеха ги студентки от първия път. Бяхме много щастливо семейство“, връхлитат го спомените. И продължава разказа си за това, че през 2002 г. починала съпругата му, преди година - дъщеря му, а преди няколко месеца и баща му. Сега упованието на Георги е другата му дъщеря, но тя е в София. В страданието си, той е облепил дома си със снимки на Галя. Най-скъпа му е тази, на която лекарката е седнала върху бял кон. „Снима се, когато беше в Синеморец”- спомня си той през сълзи– “Беше страхливичка, но се качила на коня за снимката“. Държи тази снимка близо до леглото си. Казва, че нощем постоянно се буди. Става и светва лампите, за да може да гледа детето си на снимките на стената.

За Георги вече няма никакво значение дали ще бъде казана истината за случилото се и наказани виновните. Знае, че това няма да върне момичето му. „Важното е да се вземат мерки, за да не се повтаря тази трагедия с други“, хлипа мъжът. Получил покана да отиде на откриването на паметника на загиналите във влака. Досега го е виждал само по телевизията. Няма сили да пътува. А и лекарите го съветват да избягва силни вълнения. И изхлипва: „Моята мъка с нищо не може да се компенсира, нито с присъди, нито с пари“. Казва, че искали да заведат дело, но засега не са имали възможност да прочетат заключенията от разследването. Очакват всеки миг да ги повикат в прокуратурата. Той поддържа връзка с близките и на другите загинали във влака-убиец. Но, е наясно, че нищо няма да върне изпепелените във влака. „Паметник й направихме. От София го докараха. Постоянно ходя на гробището. Стоя пред камъка и роня сълзи. Зная, че в ковчега, който погребахме, нямаше нищо. Само лекарската слушалка и една бяла престилка, която сестра й занесла, са сложили“ - разказва бащата. Но въпреки огромната болка, в навечерието на годишнината от жестоката трагедия, той добавя: „На никого не пожелавам участ като нашата. Искам само хората да се радват на децата си и да се обичат. Никому да не се случва това, което се случи на нас“.

 

 

*****

 

На 28 февруари от 10.00 часа в Храм “Света Троица” в Добрич добричлии ще запалят свещ в памет на Валерия, Антоанета, Даниел и Калчо, загинали във влака София – Кардам. В същия час в храма ще започне панихида за загиналите и водосвет за здравето и благоденствието на добруджанци, отслужени от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. На този ден всяка година Добрич ще почита паметта на своите съграждани, които не успяха да стигнат до домовете си. На 28 февруари 2009 година се навършва точно една година от жестоката трагедия във влака София – Кардам, в която нелепо загинаха девет души. 

 

 


Сходни връзки

Резултати след експеримент за пожара във влака София-Кардам | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди