Черните дупки с неквантов произход се делят на две групи. Едните са остатък от големи звезди (чиято маса \"приживе\" е надхвърляла най-малко 3,6 пъти масата на Слънцето). Другите са първични черни дупки - области на повишена гравитация, които се образуват от само себе си.

Дупките от първата група са най-опасни, тъй като при сблъсък те биха могли да унищожат цялата Слънчева система.

За щастие обаче във Вселената тези обекти са рядкост. За сметка на това по време на Големия взрив, за който се смята, че е довел до зараждането на Вселената, и веднага след него еднородността на гравитационното поле и плътността на материята е можела да бъде нарушена до такава степен, че това да доведе до образуване на първични черни дупки. Те нямат долен праг на масата - може да бъдат изключително малки по размер.

В този случай първичните черни дупки е трябвало да \"умрат\" бързо в резултат на изпарение на масата и енергията: колкото по-малка е черната дупка, толкова по-бързо се изпарява тя.

Изхождайки от тази логика за свръхмалките първични черни дупки, сблъсък на такава дупка със Земята е изключен - те просто вече не съществуват, тъй като \"са се изпарили\" още в зората на Вселената.

Остават обаче малките черни дупки. И точно те могат да ни връхлетят. Размерите им са колкото на атом водород, но масата им да е значително по-голяма - в повечето случаи колкото на астероид.

И точно тук компютърните модели на д-р Франс Преториъс от Принстън показали нещо неочаквано - че тези дупки могат да посещават Земята с честота веднъж на 10 млн. години. Това означава, че за цялото време на съществуването си нашата планета (възрастта й е 4,5 млрд. години) стотици пъти се е сблъсквала с такива обекти, а пък Слънцето може да е имало близки срещи с тях дори милиони пъти.

За да се получи реална представа за тези сблъсъци, трябва да се напомни, че динозаврите са изчезнали преди 64 млн. години, а са се появили преди 230 млн. години.
До какво може да доведе такъв космически катаклизъм?

Учените твърдят, че минаването дори на толкова малка черна дупка покрай Земята предизвиква сферично разпространяващи се сеизмични вълни по голяма част от планетата. Според космическите мащаби такива последици са незначителни, тъй като не водят до глобална катастрофа. Но сеизмичните смущения, предизвикани от черната дупка, могат да се окажат достатъчно осезаеми за земните жители. Според учените те биха ги усетили като земетресение от около 4 степен по Рихтер.

И все пак такъв трус ще е доста по-различен от онези 13 000 труса със същата сила, които се случват на Земята всяка година. Той би трябвало да се усети равномерно по цялата планета, така че компютрите лесно ще го отличат от останалите.

Изследователите се връщат към падането на Тунгуския метеорит през 1908 г. Хората, намиращи се на 70 км от хипотетичното място на сблъсъка, били отнесени на много метри от взривната вълна.

Изчисленията показали, че ако това събитие се беше случило 4 часа по-късно, мястото на удара щеше да е друго и тогава Виборг и Петербург биха били напълно унищожени. За късмет, предполагаемият \"метеорит\" паднал над тайгата, а не над гъстонаселен район. Иначе последиците от такова попадение биха могли да се сравнят с ядрен удар.

За първи път предположението, че това събитие може да е било предизвикано от сблъсък на Земята с първична черна дупка, е изказано през 1973 г. от учените от Тексаския университет Албърт Джаксън и Майкъл Райън. Тяхната теория е известна като хипотезата \"Джаксън-Райън\". Тогава обаче не са направени никакви конкретни изчисления, така че до днес за това се говореше само като за една от версиите за Тунгуския метеорит.

Сега обаче принстънската група твърди, че ударният ефект от Тунгуския феномен напълно съответства на мащаба на разрушенията, които биха могли да възникнат при допир между Земята и първична черна дупка.

Въпреки всичко учените смятат, че тази теория не намира потвърждение. Би трябвало да има и \"изходящ взрив\" на противоположната страна на земното кълбо. Никакъв взрив обаче не е регистриран.

Въпреки това все още е рано да се сложи точка на тази история. От една страна, предполагаемият район на \"изходящия взрив\" е изключително рядко населен - това е участък в Атлантическия океан между Гренландия и Нюфаундленд. Освен това изчисления са били направени единствено за влизане на черната дупка под прав ъгъл. Тя обаче е можела да се вреже в планетата под всякакъв ъгъл, така че за момента е трудно да се определят параметрите на евентуален \"изходящ взрив\".

Но макар все още да не е възможно да се установи зависимост между Тунгуския метеорит и взаимодействието на малка черна дупка със Земята, учените не губят надежда.

А каква е вероятността да ни удари гигантска черна дупка, която ще ни размаже като лепенка?

Тук учените от Принстън успокояват - шансът Земята да се срещне с такъв опасен космически обект е само веднъж за стотици милиарди години.
Според проф. Преториъс следващите 20 години ще са \"златният век\" в изучаването на черните дупки. Той е убеден, че големите открития в тази сфера тепърва ще бъдат направени.

Интересно е да се припомни, че точно Франс Преториъс бе единият от двамата учени, който заедно с канадеца Матю Чоптуик създаде компютърен модел на сблъсъка на частиците в големия адронен колайдер и доказа, че в хода на такъв експеримент поне теоретично наистина биха могли да възникнат черни дупки.
За да настъпи апокалипсисът обаче, има едно условие и то е този сблъсък да настъпи при огромна енергия, каквато засега не може да бъде достигната в съоръжението на ЦЕРН. (24 часа)