Една история на банските - кръстили долнището на остров

Историята не дава големи подробности за това как са се обличали древните хора, докато са плували в реката. На стари фрески може да се видят изображения на жени в костюми от 2 части, които задължително скривали голяма част от кожата. Смята се, че прадядото на банските се е появил в древна Гърция през 350 г. пр.н.е. Тогава хората увивали около тялото си парче, което имало дупка за врата.

За бански костюми започнало да се говори едва през ХVIII в. Тогава във Франция и Англия се появили първите морски курорти. Едва тогава дамите се сдобили с нещо като "облекло за къпане". То обаче било по-скоро рокля, отколкото бански, каквито сега се носят по плажовете. Плувните костюми били дълги, а в подгъвите им имало пришити тежести, за да не се вдигат от водата. Само дето били произвеждани от бързосъхнещи материи. Освен това бялата кожа била знак за нежност и изящество, към които дамите се стремели, и затова дългите рокли ги устройвали.

За мъжете костюмите били с прилепнали дълги ръкави и още по-дълги крачоли, най-често карирани в бяло и синьо. До края на века плуващите на открито трябвало задължително да покриват почти цялото си тяло. Ако някой се осмелявал да се разголи повече, бил арестуван за непристойно поведение.

Австралийската русалка

Истинска революция обаче предизвиква австралийската плувкиня Анет Келерман. През 1907 г. тя докарва истински шок сред пуританите в САЩ, докато прави турне из страната като жива рускалка. Анет изнасяла представления в прозрачен контейнер, пълен с вода.

Тя била известна като яростна противничка на строгите бански-рокля, с които трябвало да плува във водата. При едно от своите представления в Бостън се появила със сценичен костюм от трико, който разкривал краката почти до коленете, както и ръцете до лактите. Хората били скандализирани, а самата тя - арестувана. До затвор обаче не се стигнало, защото съдията приел аргументите на русалката, че дрехите не трябва да ограничават свободата на движение във водата.
Само няколко години след екстравагантното решение на Анет много жени започнали да подражават. На мода излязъл и по-тъмният тен на кожата, лансиран от дизайнерката Коко Шанел.

Нещо още по-скандално се случило в средата на миналия век. На ревю през 1946 г. били показани и първите бански с изрязани бикини. Техен автор бил френският инженер Луис Реар. Човекът обаче не успял да намери достатъчно смела манекенка, която да дефилира толкова оскъдно облечена. И затова трябвало да придума танцьорка от стриптийз клуб в Париж. Мишелин Бернардини не била особено красива, но веднъж появила се в тоалет от бюстие от два триъгълника, съединени с връв, и изрязани гащички, тя бързо натрупала слава и хиляди фенове. Самият Реар подходил още по-хитро при "кръщаването" на долнището на костюма. Нарекъл го на кораловия остров

Бикини в Тихия океан, където същата години били правени опити с американско атомно оръжие, защото очаквал гръмовни реакции при представянето на новия модел.
По същото време и друг французин работел върху идеята на плажа жените да показват повече от себе си. Това бил Жак Хайм, който започнал да продава изрязан бански в магазин на плажа в Кан, като го нарекъл "атом" в чест на наскоро отритата най-малка частица.

Бардо налага бикините в киното

Може да не е за вярване, но навремето изрязаното долнище на бански предизвикало и интерес, но и възмущение по цял свят. В някои католически страни като Испания например носенето на бикините било забранено. Обществени организации настоявали филмите в Холивуд да махат сцени, в които актрисите се появяват по изрязани бански.

Плажната мода от TRIUMPH този сезон дарява ново самочувствие

Появила се дори тезата, че бикините "разкриват всички женски тайни, с изключение на моминската фамилия на майката на притежателката на костюма".
Едва през 1957 г. долнището на плажния костюм било възприето в САЩ, и то благодарение на филма "И Господ създаде жената" с участието на Бриджит Бардо. http://www.trud.bg