На 29 юли се навършиха от 95 години от смъртта на генералИван Колев. Нека си спомним за него посредством надгробното слово от генерал от пехотата Тошевв храм ”Св.Неделя”:
Опечаленосъбрание,
Застанали около скъпите останки на милия покойник, когато със сълзи на очи и със задавен глас се готвим да кажем последното прости на героя, чувствам се безсилен да изкажа всичката горест и печал, които тъй дълбоко ни съкрушават, не намирам достатъчно покъртни думи, липсват ми подходящи, от дъндушата изрази, за да предизвикам още пострадни въздишки и изблик на ридания у всички ни тука, като заслужена дан на благородния юнак, дал всичко за общото благо, положил живота си за милото Отечество.
Природно благ и скромен, чудно коректен в обществото и в службата, в гърдите на тоя български син туптеше сърцето на лъв, сърце и душа - богати със залози за самоотвержни дела и на възвишена любов към България, които мощно се проявиха в борбата с враговете, дошли от север да ни наложат позора и да изковат нашето пропадане и пълната ни гибел.
Там, по добруджанските полета, свил строго вежди, вперил орлов поглед и обърнат цял във внимание, той трепетно следеше еволюциите на неприятелските пълчища и изведнъж пристанал на стремената, с бързината на вихър, тласкаше храбрите ескадрони на грозна сеч и носеше ужас и изтребление в редовете на превъзходящия по число неприятел.
Победител при Кочмар, Добрич, Кара Омер, Первели, Кара Мурат и пр., той бе един от най-главните виновници за общата победа, за вражеското, колкото позорно, толкова и грандиозно по размеритеси поражение.
Добруджа нему наполовин дължи свободата си: целокупна България - спасението си от страшната опасност от север, и грозната отплата на румъните, за поруганията, които ни нанесоха през 1913година.
Роден и изкърмен в скромна селска къща, той израсна в славен отечествен герой, в епически великан, който оставя в завет най-ярки примери за честно изпълнен дълг и безстрашно самопожертвуване.
Блажена да бъде паметта на майката, що е изкърмила юнашко чедо, гордост и похвала за народа, от който е излязъл такъв доблестен гражданин и славен войн: чест и слава на армията, що даде гения, тъй богат с творбата си на полето на честта, делата на когото ще служат като редки примери за назидание и поука в историята на конницата на целия свят.
Да, неизмерима е загубата на българския народ и за армията. Съболезнованията, изказани от доблестните ни съюзници и големите почести, отдадени на героя при тържественото му опело във Виена, свидетелствуват,че всички ценят скъпата ни загуба !
Днес нашата славна конница, събрана вкупом за тържествена панихида на бойното поле, едновременно с нас, оплаква горко славния си началник и възнася топли молитви за успокоение душата на героя. Вихровите нявга ескадрони там коленопреклонно леят искрени сълзи и с въздишки, изтръгнати от дълбочината на сърцето, отдават последнята дан на орела си командир, който отлетя, отмина за всякога вече!
Плачете горко, славни конници, плачете всички българи: героят, страшилото за враговете, геният военен – е загубен за завинаги!...
Но що казвам?... Гласът на покойния като лъх се донася до мене и аз схващам завета му, който ни вещае:
-Аз ще пребъда всякога с вас, възроден в хиляди български синове, достойни мои последователи по пътя на славата и усъвършенстването! Обичайте България! Жертвувайте се за нейното благо, както направих аз, неин верен син и скромен служител!
-А на вас, юнаци славни, дошли днес пратеници при гроба от любимата му конница, той казва: Занесете моя жарък поздрав на славните бойни другари, на моите юнаци офицери и войници! Предайте на всички, моя дух ще витае животворно над тях и моята сянка ще ги предвожда все тъй мощно в бранната сеч, за славата и величието на България.
-Бог да простивеликия покойник!
-Вечна да мубъде паметта! Амин!
Из „Генерал-лейтенант Иван Колев. Добруджанският герой” /сборник/, втора част, 2008 г., стр. 423-424.