Ритуали за предпазване на мъртвия отвампирясване
се извършват и днес в целия Видински регион. Това сочи мащабно
проучване на етнографа Сашка Бизеранова, която наскоро защити дисертация
в СУ "Св. Климент Охридски" "Между живота и смъртта - погребални и
поменални обичайни практики при българи и власи във Видинско".
Изследванията й на обичаите при преминаване от "този" към "онзи" свят
са установили, че погребалната традиция във Видинския край е жива и
отразява изключително архаичен пласт, останал сравнително незасегнат от
времето.
Във Видинско се смята, че смъртта бележи ново начало. Тя не означава
край на човешкото съществуване, а с нея започва етапът на преминаване от
земния свят към отвъдния. Двата свята съществуват едновременно и са в
определени зависимости един от друг.
"Специфично за българите е предпазването на мъртвия от вампирясване.
Това се осъществява в целия Видински регион. В обичая влизат много
обредни действия за разлика от Североизточна Сърбия и части от Румъния
(Олтения и Банат), където се извършва само опалване на гроба", обяснява
Бизеранова.
При обиколките си в селата тя попаднала и на последния случай на
вампирясал мъртвец, за когото бил запазен жив спомен. Възрастна жена й
разказала, че през 1902 г. гробът на нейния дядо бил разкопан, защото
след смъртта му всяка нощ умирало по едно животно в дома им. С
разрешението на кмета изровили ковчега. Когато го отворили, видели, че
починалият бил с розови бузи, косата и ноктите му пораснали, а той се
бил обърнал на една страна. Пробили тялото му с кол и полели гроба с
вряло вино - така измирането на животните спряло.
Между обичаите при българи и власи във Видинско съществува значителна
близост. При българското население са съхранени повече езически детайли с
древен произход, докато при влашкото влиянието на християнската религия
е по-силно.
Прекратяването на траур и свързаното с него изпълнение на обреден танц
във Видинско се наблюдава предимно във влашките села, но се среща и в
чисто българските Градец, Ново село и Винарово. Обичаят "даване на хоро"
за починали се прави в първия и втория ден на Великден. В началото на
миналиия век във Видинско такива хора се правели само за починало момче,
а сега - и за възрастни, жени и деца.
"Огньовете, оплакванията, играенето на хоро, посветено на мъртвите,
говорят за съхранен старинен културен пласт във Видинско. Спазвайки
традициите, живите си осигуряват покровителството на своя починал,
добруване, за което вярват, че зависи от предците, и в същото време
сепазят от нечистата енергия и сила, която би могла да разкъса земния
свят", казва изследователката.