Преди месец се чухме със Стефан Цанев и се уговорихме за политическо интервю. През годините досега поетът драматург винаги е бил с изострени сетива към случващото се в държавата, силно ангажиран със синята идея, но и силно критичен към управляващите, независимо от кой цвят са. И ето вчера получих следното писмо от него:

Валерия,
не сме разговаряли отдавна, а през последните години аз промених много от гледните си точки. Казвам ти това предварително, за да не се учудиш на отговорите, които ще получиш от мен. Първо, работейки върху „Хрониките“, аз се докоснах до вечността и разбрах, че ние преувеличаваме твърде много значението на днешния ден - в историята на България (да не говорим в световната история) този наш днешен ден с „историческите си проблеми“ ще бъде отбелязан с една запетайка. Не съжалявам, но разбрах, че участвайки в битките на деня, съм прахосал много сили и думи. Някъде през 60-те години на миналия век Атанас Далчев ми повтаряше: „Слушай, момче, не си хаби таланта, поезията няма нищо общо с политиката, за или против - все едно, не се унижавай. Поезията има своите вечни и свети теми: раждането, смъртта, земята, небето, Бог, любовта. Всичко друго е от лукавия.“ След половин век аз съм напът да проумея тази мъдрост. Освен това всеки божи ден календарът ми напомня, че последното голямо приключение вече не е нещо далечно и абстрактно, затова изживявам всеки ден като последен и започвам да гледам на земните проблеми от небесна гледна точка.

И така, минаваме към въпросите.

- Какво става с народа ни, г-н Цанев? Притиснат от скачащи цени, облъчван от самодоволни министри, които непрекъснато отчитат успехи, народът мълчи - няма бунт, няма протест. Защо?

- Преди 15 века френският хронист Магнус Феликс Енодий пише: „Българите - това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“ От тази чудна характеристика май не е останало нищо. Днес нашият народ няма самочувствието, че може да постигне всичко, което пожелае, че може сам да управлява съдбата си. Днес девизът му е: „От мен не зависи нищо“. Той е в аморфно състояние - без обща цел, без обща воля. Затова всеки може да го яха и да го управлява, както си ще, той търпи. Докато някой ден…

- През 1995-а ми казахте: „Ние се самоизмамихме, омърсихме всичко, това безогледно забогатяване, това срастване на престъпния свят с държавата докъде ще стигне? От това, което избираме сега, няма да се отървем поне 30 години.“ Чудя се как тогава сте видели толкова далеч в бъдещето? Кои бяха признаците за това?

- Тогава имах нещастието да съм близо до управляващите, да ги наблюдавам от педя разстояние. И колкото по-дълго ги наблюдавах, толкова по-отчаяно откривах, че повечето от тях са обикновени бакали, по култура, по манталитет, по стремежи, по размах - дребни шмекери, никакъв идеализъм, никакво чувство за историческа мисия. Не е нужно да си Ванга, за да предвидиш докъде можеха да ни доведат такива хора.

- Каква щеше да е съдбата на България, ако през 2001-ва СДС не беше се сринал? Кого вините за това? Критикувахте и Костов, и Стоянов. Днес каква оценка ще им дадете?

Зависи за кой СДС става дума. За ранния, за демократичния Съюз на демократичните сили - или за болшевишката партия СДС, създадена от Костов? Ако България беше управлявана от демократичния СДС, съдбата ни щеше да е друга. А краят на болшевишкия СДС беше закономерен. Тогава - през 2000 г. -  жаждата за демокрация в народа все още не беше пресъхнала, а споменът за комунизма все още беше болезнен и народът правилно обърна гръб на Иван Костов. Спомняте ли си оня февруари на 2000 година, когато Костов четеше вдъхновено доклада си пред Народното събрание за постигнатите колосални успехи.

Да, тогава го нарекохме „розовия отчет“, по това време някои  сравняваха Костов със Стефан Стамболов!

Слушах го по телевизията и се молех: Господи, дано да лъже, лъже ли - това означава, че осъзнава каква е истината и лъже, за да печели време, да търси изход - значи има надежда, ако лъже!.. Уви, оказа се, че се самозалъгва, че си вярва - и това бе краят. После народът му бил виновен. Не народът, а ласкателите, които го убеждаваха, че е велик, че е новият Стамболов, го направиха за посмешище. Държавниците трябва много да внимават с ласкателите. Каже ли ти някой, че си велик, че си гений, започне ли да те хвали, че разбираш от всичко, че само ти можеш да оправиш всичко - гони го веднага, махай го далеч от себе си, той ти копае гроба!

Но има и самоласкатели, има такива политици, които сами си се харесват, сами си се хвалят.

Да, някои не чакат да ги ласкаят - сами се хвалят. Колкото по-глупав е човек, толкова за по-умен се мисли. Нищо не отблъсква така народа, както самохвалството. Много пъти съм давал за пример Чърчил, който, поемайки управлението на Великобритания по време на Втората световна война, се обръща към народа с думите: „Нищо друго не мога да ви обещая, освен кръв и сълзи“. Едва ли народът на Великобритания щеше да застане зад него така, ако беше извикал: „Гарантирам ви пълна победа!“ Не, нашите са от гений по-гений, от юнак по-юнак, хвалят се, перчат се, бият се по гърдите, превърнаха ги в тъпани и понеже от хвалби файда няма - все другите са им виновни, все тези преди тях, на тези преди тях пък са виновни онези преди тях и т.н. Накрая виновен за всичко ще излезе хан Аспарух - че е основал тази държава.

- Защо се въртим в този омагьосан кръг и не можем да излезем от него?

Ние не се въртим в кръг, не тъпчем на едно място, ние вървим назад, ние обедняваме с всяка изминала година, с всеки изминал ден. Проблемът не е само в правителствата, не ни е виновна само световната криза - зад мъглата на кризата ние не виждаме истинската причина. Парите изчезват от държавата ни като от съдран чувал. Богатите наши хора, а и чуждите инвеститори, използват евтината ни работна ръка, оглозгват ресурсите ни, доколкото ги имаме, и вместо да инвестират в България спечелените в България пари, вместо да обновяват и развиват българската икономика, те изнасят капиталите си в западните държави, там се изнасят и да живеят богатите ни хора. Чуждите банки, а те у нас почти всичките са чужди, изсмукват държавата ни допълнително - печалбите им от кредитните лихви изтичат в съответните банки майки: в Германия, в Австрия, в Италия, в Русия и т.н. Може би греша - попитайте шефовете на Булбанк и на ДСК каква е печалбата им за годините, след като продадохме тези банки, и къде са отишли тези печалби? Ако благоволят да ви отговорят, обществото ще бъде потресено.

Но нали влизането ни в ЕС ни предостави възможността за свободно движение на хора и капитали. Защо тези, които имат възможност, да не се възползват?

Свободно движение на капиталите - да, но при нас те се движат предимно в една посока: отвътре навън. Свободен пазар - да, но при свободния пазар печели силната икономика, а слабата, неконкурентоспособната губи. Ние губим. Ние сме фактически в статут на колониална държава, все по-обедняваща, а народът ни се превръща в обслужващ персонал, в келнерите и проститутките на Европа. Не излезем ли решително, радикално от това положение - нито Господ, нито подаянията на Европа ще ни помогнат.

- Имате ли усещането, че сме стигнали дъното - не само на икономическата криза, но в кризата на моралните устои и ценности? И какво следва оттук нататък?

Аз съм лошо осведомен, но може би вие ще можете да изредите, за да зарадваме читателите, какви нови заводи, какви нови фабрики, какви нови предприятия сме открили през изминалите, да речем, десет години, които ще произвеждат нещо, с което ще можем да търгуваме, да конкурираме другите държави? Повече от ясно е, че от земеделие и тежка промишленост няма да забогатеем - земеделието иска субсидии, за индустрията трябват суровини, които ние нямаме. Спасението е във високите технологии - там трябва преди всичко ум, а казват, че уж не сме били глупави. Вижте какво правят китайците, тайландците - завладяха света със своята електроника, компютри, телевизори и пр.

Как да се сравняваме с тези велики държави?

А Финландия, а мъничката Естония - тази „най-електронна“ държава, родината на Skype, където, четох, децата щели вече да учат програмиране от първи клас? А у нас? Е, да, и ние имаме учени, и те изобретяват, но бягат от България, само в САЩ работят над 400 наши учени - изтичат мозъците ни! Попитали тайландците: при вас няма ли изтичане на мозъци? Не, отвърнали те, защото ние плащаме на учените си два пъти повече, отколкото им плащат в САЩ. А ние? 350-400 лева е заплатата на младите учени в БАН и чакаме епохални открития, и чакаме да останат тук?! Да не разбираш каква е ползата от изкуството - разбирам, за това е нужно мислене от по-друг порядък, но нe трябва да си мъдрец, за да проумееш необходимостта от наука през ХХІ век. Каквото е положението на неграмотния циганин в съвременното общество, точно такова е и положението на държавата без наука през ХХІ век. 37% от техническите патенти в света принадлежат на Германия, а ние нямаме патент дори за киселото мляко. И се чудим защо Германия е на първо място, а ние сме на последно.

Може би затова президентът Плевнелиев стимулира строежа на хайтехнопарк и сътрудничеството ни с Бил Гейтс, наши млади учени да работят при него?

Браво на президента! Но защо вместо това нашата държава не предложи на тези наши млади учени заплати, каквито Тайланд плаща на своите учени, за да работят и да изобретяват тук, а не при Бил Гейтс? Толкова ли е трудно да предвидиш, че печалбата от техните евентуални изобретения ще е хилядократно по-голяма от разходите за заплатите им? Не, нашите държавници наистина мислят като бакали, дребни сметкаджии, не мислят в перспектива, няма риск, няма размах, няма полет в начинанията им. Ние сме изостанали с 50 години от европейските народи и ако продължаваме да се развиваме с тези темпове, векове ще се влачим на опашката.

http://pressadaily.bg

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КИЛЪРИ - ЧЕТИВО, ЗАБРАНЕНО ЗА УПРАВЛЯВАЩИ

ИЗКУСТВЕНИ ГОЛИ ЦИЦИ И ВЛАЖНИ БЕДРА, ГАРНИРАНИ С ТЪПОТИЯ,ФОРМИРАТ ЕЛИТА НА БЪЛГАРИЯ