Тодор Аврамов Нинов е роден на 24 септември 1937 г. в с. Тлачене, Белослатинско, където завършва основното си образование. През 1955 г. се дипломира в Селскостопанския техникум ”Марин Боев” в Кнежа със специалност „Животновъдство”. В периода 1955-1957 г. е войник в Българската народна армия в Разлог. След уволнението си започва да търси работа. В родния си край има възможност, но той се насочва в избора си към Добруджа. Запленен е още в ученическите години от певеца на Добруджа Йордан Йовков и добруджанската равнина след като прочита книгата на автора –„Чифликът край границата”. Към Добруджа са насочени мечтите му и той свързва живота си с нея.
Отправя молба до Околийския народен съвет–Толбухин /Добрич/, отдел „Земеделие”, за зоотехник. Назначен е на такава длъжност в Смолница, а по-късно в Овчарово. През 1962 г. продължава образованието си вСофийскияуниверситет „Св. КлиментОхридски„ и следва история. Една година редовно, а след това продължава образованието си задочно.
От 1966-1969 година учителства в ОУ „Добри Войников”, с. Победа. От 1969 до 1973 г. работи в Окръжен държавен архив-Добрич. По негова инициатива през 1974 година е чествана 125 годишнина на ОУ ”Добри Войников”, с. Победа. Учителската професия разкрива пред Тодор Нинов нови възможности като педагог и историк, близки до неговата духовност и родолюбие. Той отново се връща към учителската професия като учител по история и философия вТМТ „М. В. Ломоносов” от 1973 до 1980 година. От 1980 до 1988 година е специалист по история и философия в Окръжен съвет за народна просвета. В последствие учителства в СПТУ по туризъм „П. К. Яворов„ и ОУ „Йордан Йовков”, Добрич, където се пенсионира през 1997 година.
През различни етапи от своя трудов път Тодор Нинов не се откъсва от обществения живот на Добрич. По-големи възможности за исторически изследвания и публикации има след пенсионирането си. Публикува изследванияв периодичния печат и в научни сборници предимно за историята на Добруджа. Участва два в Международна научна конференция „Първата световнавойна и събитията на Добруджанския фронт”, посветена на 90 и 95 годишнини на Тутраканската епопея. Ценни са публикациите му за забравените герои от тези военни събития през 1916 година, най–вече за генерал Иван Колев и беседите, изнесени по радио ”Добруджа” и „Дарик радио” и пред граждани от различни организации в Добрич. Участник е и в Националната конференция посветена Йордан Йовков, с известие за завещанието и дарението на съпругата му Деспина Йовкова. През 2006 г. името на Тодор Нинов е вписано в почетната книга на община.
През октомври 2007 г. Тодор Нинов е назначен като библиотекар в библиотеката на храм ”Света Троица”, Добрич. Като историк тук навлизапо-задълбочено в историята нацърквата, забравени имена на свещеници и дарители, с приноскъм духовния живот на гражданите от Добрич. Заедно с големия добруджански краеведЛюбен Бешков /1925-2011 г./ е съавтор на книгата „Храм „Света Троица”. Има проучвания за благородното дело на най-големия дарител в Добруджа – Райко Цончев, за Стефан Дерибеев – учител на Райко Цончев, свещеник Иван Филипов Македонски, един от първите свещеници в храм ”Света Троица”, свещеник-иконом Александър Тонков свещенодействал повече от четиридесет години и основен отговорник за построяването на днешната трета сграда на храм ”Света Троица”, за архитекта на храма Петко Момчилов и за иконописеца-добруджанец на храма Господин Желязков Сербезов, който участва в зографисването на храм-паметника „Св. Александър Невски”, София. Периодично представя във вестник „Нова добруджанска трибуна” нови книги от краеведи, дарили свои творби и книги с краеведска и религиозна тематика.Особено актуално е представянето на записките на свещеник Иван Дочев - участник в Балканската война, озаглавена „Сага за Балканската война\", притежание на библиотеката при храм”Света Троица\".
Тодор Нинов не престава да следи новостите в периодичния печат и новоизлезлите книги с историческа и религиозна тематика, да информира обществеността и богомолците, да обогатява и своя духовен живот.
Искрени пожелания на юбиляря Тодор Нинов и семейството му за много здраве, радостни дни и години, а на него - още творчески успехи като радетел на родната история и духовност.