ПАМЕТ: БРОНЗОВАТА ЛЕЯРНА В ГЕН. ТОШЕВО - ИЗГРАДЕНА ЗА ПАМЕТНИКА НА ХАН АСПАРУХ
2012-10-19 @ 18:03 EEST
На
16 октомври през 1981 г. в Добрич е открит паметникът на Хан Аспарух. Ето какво
си спомня за изграждането на паметника, за вълнуващите моменти по време на официалното
му откриване един от хората, пряко свързани с изграждането му - Атанас
Илиев
-
Г-н Илиев, бихте ли разказали каква длъжност заемахте в началото на 80-те
години на миналия век, когато бе изграден паметникът на Хан Аспарух в Добрич?
На кого беше решението, как беше създаден?
-
Бях секретар на Окръжния комитет на партията от август 1980 година. Паметникът
беше построен в чест на 1300-годишнитата от създаването на България и бе открит
през октомври 1981 година. Аз бях активен, съпричастен една година. Беше взето
решение на Политбюро с три величествени паметника в България да се отбележи
1300-годишнината. Единият беше с автор скулптора Крум Дамянов в Шумен. Другият
беше на Старчев пред НДК, този, който сега го разколачват. И третият беше при
нас. Но първо решението беше за скулптор Жоко Радивоевич. Той работи дълго
време тук, не по-малко от две години. Местното ръководство му създаде всички
условия. Построиха му къща с ателие. Освен товаго подпомогнахме с вила в района на \"Орехите\". Той беше
вдигнал проекта си едно към едно от гипс. Беше предвидено паметникът да бъде
поставен в центъра на Добрич, на площад \"Свобода\". Но като мина през
Държавната комисия по монументални изкуства, а той минава точно когато е готов
от гипс едно към едно, комисията отхвърли проекта на Жоко Радивоевич. Какви са
били мотивите - аз не съм бил в течение. Възложиха на скулптора Величко Минеков
в сравнително съкратени срокове да направи нов проект, който евентуално да се
одобри от Комисията по монументални изкуства. Определи се мястото - където сега
е паметникът. Величко Минеков една година, дори и повече, живя и работи тук.
Бяхме му предоставили спални в т. нар. \"Резиденция\", там нощуваше.
Освен това, със съдействието на окръжното ръководство се изгради специална
бронзова леярна в Генерал Тошево. Там Съюзът на художниците изля много паметници,
но този беше основният, заради който бе изградена. Специална леярна - хора да
подбереш, да ги подготвиш... Когато паметникът бе готов от гипс, беше една
монументална фигура, помещенията не достигаха... Дойде държавната комисия. Тя
бе оглавявана от скулптора Димитър Бойков. Той е автор на фигурата пред НДК -
на разперената хубавица. Димитър Бойков е един много колоритен автор. В
държавната комисия бяха още Светлин Русев, тук беше Старчев, авторът на
паметника на Хан Аспарух в Шумен Крум Дамянов. И с най-популярните скулптори
прегледаха основно паметника, водехме ги в Генерал Тошево, накрая заседаваха в
т. нар. \"Резиденция\". Категорично приеха този вариант и последва
отливането на паметника, пак в Генерал Тошево. За конструктор беше определен
инж. Тони Малеев. Той работеше в Комисията за култура. След като минаха тези
процедури последва изработката на паметника. За каменоделските работи беше
привлечен екип от каменоделци от Перник, които работиха в Шумен основно. между
впрочем, тези каменоделци ги ползвахме и за вдигане на часовниковата кула в
\"Старият Добрич\" през 1985 година. Както тогава беше стилът, нещо
като има срок, в срок се изпълняваше. И за датата, която беше определена за
честванията, паметникът беше в този вид, в който е сега.
-
Кои официални гости присъстваха на откриването, как протече то?
-
Официален представител на откриването беше Гриша Филипов - министър-председател
на България. На тържествата присъства Духовият оркестър на Военноморския флот.
Между впрочем, честването на 1300-годишнина от създаването на България беше
едно национално вдъхновение. Беше създадена атмосфера на гордост, на
ентусиазъм. Защото малко са държавите в Европа, трудно ми е да кажа колко, с
1300-годишна история. Нашият район, като се има предвид, че Хан Аспарух от тук
е навлязъл в тези територии, беше предвиден да има един от основните паметници
на честването. Тържествено се откри, много прояви имаше по повод
1300-годишнината - специална сесия на Окръжния съвет, на други нива чествания.
Имаше и един малък фал при откриването на паметника. Гриша Филипов запали
вечния огън. С факел, както му е редът. Непосредствено след като запали вечния
огън оркестърът засвири химна на България. На него всички трябва да стоят както
подобава. Но не беше предвидена тази ситуация и Гриша Филипов стоя през целия
химн със запален факел в ръка. След това осъзнахме колко конфузна беше
ситуацията. Но отстоя, факелът беше в ред, не изгасна.