изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 11:49 EET
БОКСЪТ МЕ ИЗГРАДИ КАТО ЛИЧНОСТ, ДАДЕ МИ УВЕРЕНОСТ И УПОРИТОСТ /СНИМКИ/    
Интервюта Стойка Петрова от Добрич бе единствената българка, която се качи на боксовия ринг на провелите се през лятото във Великобритания Олимпийски игри. Ето какво сподели състезателката специално за читателите на в. \"Нова добруджанска трибуна\".

- Г-це Петрова, да започнем разговора ни от там - как се чувствате няколко месеца след олимпиадата?

- От август, да минаха два месеца и малко. Добре се чувствам. Подготовката върви нормално. Лекуваме контузии.

- Премина ли вече еуфорията?

- Да, еуфорията вече премина. Малко след прибирането вече всичко е както преди.

- Бихте ли разказали за читателите на в. \"Нова добруджанска трибуна\" от кога тренирате бокс, къде започнахте, за кои отбори сте се състезавали?

- Тренирам от 13 години. Това е половиният ми живот. Започнах в моя роден град Добрич в боксов клуб \"Добрич\" под ръководството на треньора ми Стефан Петков. До преди два месеца той ми беше треньор. Играх дълги години в боксов клуб \"Добрич\". Минах за малко през Национална спортна академия понеже следвах и трябваше да играя за отбора. Завърнах се пак в Добрич. Преди два месеца преминах в боксов клуб \"Русе\".

- Какво точно завършихте в НСА?

- В НСА първата ми специалност е треньорски профил, втора специалност - учител по физическо възпитание. Сега записвам магистратура спорт за високи постижения.

- Кой Ви насочи към бокса?

- Съвсем случайно попаднах в боксовата среда. Може би бях малко по-буйно дете. Учителката ми по физическо възпитание беше моят класен ръководител, който ме насърчаваше към спорта. Не точно към бокса, просто към спорта. Съвсем случайно минах през боксовата зала да погледна какво е заради познати и приятели. И така останах до ден днешен.

- Какво харесахте в боксовата зала? Какво може да запали едно 13-годишно момиче по този спорт?

- Предизвикателството когато се постави някаква задача докато не се изпълни. Това е нещото, което ме плени. Постоянството, трудът.

- Нека си поговорим за участието Ви в олимпиадата. Първо - очаквахте ли да участвате в най-големия световен спортен форум? Вие сте първата българка-боксьорка и единствената засега, която участва в олимпиада. Труден ли беше пътят до там?

- Пътят до самата олимпиада беше по-труден от олимпиада. Понеже това е първата олимпиада, в която са включени жени. Квотите бяха доста малко, а борбата - доста голяма. На световното първенство, което беше единствена квалификация за олимпиадата, се раздадоха девет квоти и след това още три определи тристранна комисия. Аз не взех директна квота, а уайлд кард. Месецът след световното първенство, което беше през месец май, беше доста труден, понеже се подготвяхме и не знаехме дали ще се участва на тази олимпиада. На световното победих три срещи, четвъртата изгубих, което е достатъчен показател, че борбата беше много трудна. Влизам в осмицата, а на знам дали ще имам квота за олимпиадата или не. Докато при мъжете който влезе в осмицата си е задължителна квота. Но участвахме. Да, първата българка съм.

- Какво включваше подготовката Ви? Къде се проведе? Предполагам, че имаше разлика от подготовката Ви за други състезания.

- Подготовката беше много разнообразна. Да имаше разлика, тъй като, както знаем, в Англия климатът е доста по-важен. Затова се качихме 20 дни на Белмекен, за да може да направим кислороден обем. И след това подготовката ми протече във Варна. Морският климат е по-близък до английския.

- А какво бихте споделили за самото си участие в олимпиадата? Какво бе тя като преживяване?

- Като преживяване за мен беше нещо ново, вълнуващо, непознато. Не знаех какво е чувството да участваш в олимпиада. За мен лично не е по-различно от европейско, световно първенство. Може би този един месец, в който не знаехме дали ще участваме или не, ми изигра доста лоша шега. Понеже имаше взета квота, отнета квота, върната, дадена... Неясноти... Всеки божи ден се сблъсквах с това да обяснявам, че не съм получила квота, че тепърва се надявам да я получа.

- При първото си излизане на ринга Вие победихте, и то доста убедително, новозенландката Сиона Фернандес. Очаквахте ли тази победа? Кое Ви помогна, кое Ви амбицира?

- Да, тази победа я очаквах. Трудила съм се доста време за тази победа и не само аз - треньори, ръководства, които са ме подкрепяли. Въз основа на този дългогодишен труд дойде тази победа.

- Какво е усещането когато застанеш на ринга срещу противника, и то на толкова голямо състезание? Какво трябва да направиш, за да победиш?

- Според мен, човек би трябвало да се мотивира, да се амбицира. Защото това е дългогодишен труд и идва един момент, в който имаш възможност да се изявиш. Ако ти те се изявиш то всичкият този труд, който сте положили ти, треньори, ръководства, познати просто е безсмислен.

- Какво си мислите, докато сте на ринга в такива важни състезания?

- Може би, че това е мястото, където трябва да ми се възнагради този труд, да ми се възвърне по някакъв начин. Да имам собствено удовлетворение, да зная, че не е било всичко на вятъра.

- При второто Ви излизане на олимпиадата изгубихте от Никола Адамс от Великобритания, която пък после стана олимпийска шампионка. Как ще коментирали това - все пак сте изгубили от шампиона?

- Не ми е приятно, че изгубих. Това не ми е първа загуба от нея, това е пета поред, като четирите са може би в рамките на шест месеца. Всеки път по нещичко не ми достига. Но има и победители, има и победени. Просто в моментите, когато губим, трябва да се поучим от грешките си, да ги поправим за следващите състезания. Надявам се за следващата олимпиада да съм по-добре подготвена, понеже това може би е един от малкото противници в тази категория, който ме спира почти на всяко състезание. М. г. на европейското изгубих от нея, на няколко турнира още. Това е също една от причините, поради която потърсих друг клуб, защото Павел Сяров, който ми е треньор в новия клуб, е треньор на женския национален отбор. И ми е необходимо малко по-дълго време да се сработим. Защото времето, в което сме по лагери, не е достатъчно, не може на ринга да не сме сработени и да стават чудеса. Никола Адам е доста добре подготвен състезател и няма как да го преодолеем ако се виждаме само за по 10 дни. Другото което е - трябва да имам разнообразни противници, с които да се подготвям, за да мога да напредвам, да израствам.

- Какво Ви дава боксът?

- Боксът, мисля, ме е изградил като личност, като характер. Дал ми е увереност, упоритост да се боря с всяка една пречка, която излезе в живота ми.

- Вие вече имате успех с новия си клуб. Разкажете, ако обичате, за него.

- Да. В началото на месеца се състоя турнирът Купа България, в който с новия клуб \"Русе\" станахме отборно първи. Индивидуално спечелих златен медал.

- Да Ви върна на олимпиадата. Споделете за това, което видяхте от вътре, за емоциите.

- Ако трябва да бъда честна, вътре почти нищо не успяхме да видим в сравнение с това, което ни пресъздадоха, че било, което е давано по телевизията, видяно отстрани от познати. Организацията беше в някои отношения доста добра, в други - не толкова. Но като цяло - на добро ниво. Залите бяха препълнени, последните дни не можеха да се намерят билети. Това за мен е доста добър показател. Друго, което ми направи впечатление, е, че когато бяхме разделени женски и мъжки бокс на отделни сеанси залата по време на женския бокс не беше празна, беше препълнена по същия начин както и при мъжете. Което ме радва, има интерес. И се надявам да се развива женският бокс.

- Смятате ли, че има място женският бокс на такъв голям форум?

- Да, смятам. И за това продължавам да се боря за развитието на женския бокс, с каквото мога да допринеса.

- Какво Ви предстои в най-близко време? Какви са бъдещите Ви планове?

- В момента лекувам една контузия, която се получи на олимпиадата, живот и здраве да я оправим. Сега нямам състезания, ще наблегна на общата физическа подготовка.

- По колко часа на ден тренирате? От какво са лишавате, за да постигате тези успехи?

- Една тренировка варира между час и половина и два часа. Тренирам по два пъти на ден. Ако някам състезания събота и неделя са ми почивни дни, ако имам - няма почивка, няма значение дали е празник или делник. Спазва се доста стриктен режим, не можеш да водиш разпуснат живот. Когато започнат да се свалят килограми е най-трудно, просто от храна, от вода...

- Каква е Стойка Петрова в свободното си време? С какво обичате да се занимавате?

- По принцип ми остава по-мъничко свободно време, обичам да се разхождам някъде сред природата. Това е начинът, по който релаксирам.

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА    

 

 


Сходни връзки

БОКСЪТ МЕ ИЗГРАДИ КАТО ЛИЧНОСТ, ДАДЕ МИ УВЕРЕНОСТ И УПОРИТОСТ /СНИМКИ/ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди