Вече
няколко дни водеща новина от културно-историческото ни наследство е находката,
разкрита от археолога д-р Диана Гергова. Тя и екипът й откриха богато златно
съкровище, затворено в дървен сандък, в Омуртаговата могила, известна като
Свещарската могила. Натъквайки се на находката, цяла нощ екипите са работили,
тъй като очакват да вали и затова са извършвали разкопки и на фарове, защото
дъждовете могат да провалят или най-малкото да забавят откриването на още други
ценни богатства за историята ни по тези земи, казва д-р Гергова от
Археологическия институт с музей при БАН.
В
дървеното сандъче, в Омуртаговата могила, са открити златни накити и апликации
върху конска сбруя със златен начелник с конско протоме. Датирани са от края на
IV и началото на III век пр. Хр., но тепърва ще се направи подробен анализ за
определянето на по-точното време, откогато датират.
Д-р
Диана Гергова е щастлива, че доказва за пореден път, че резервата Сборянова има
изключително културно-историческо значение за държавата, която не дала никакви
средства за археологическите разкопки в Свещарската могила, а благодарение на
спонсор успяват да постигнат до това забележително златно съкровище. Омуртаговата
могила е важна историческа находка, тъй като се вярва, че именно там са били
положени тленните останки на Омуртаг.
Тракийското
златно съкровище от Свещари е изложено за посетители в Националния
археологически музей. Очаква се през 2014 г. съкровището да бъде изложено и в
Лувъра според интернет страницата на БАН.
Златните
находки с общо тегло близо 1 килограм и 800 грама бяха открити на 7 ноември от
екипа на д-р Диана Гергова в Омуртаговата могила в резервата
"Сборяново" край Свещари. Намерени са много накити, сред които
диадема с лъвове и фантастични животни, пръстен и гривни, както и елементи от
конска сбруя. Предметите са изработени от северни траки - гети, и вероятно
датират от края на IV - началото на III век пр. Хр.
Свещари
е известно и с тракийската си гробница, която е обект от списъка на световното
културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически
обекта. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край
селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III
в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският
владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.
Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и
гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с
йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски
глави, розетки и гирлянди. Встрани от входа на помещението вероятно са били
поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е
разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят
откритите кости на 5 коня, посечени тук, за да придружават господаря си в
отвъдния живот. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и
гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм.
Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника -
владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена
под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама
оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от
четири жени с различни дарове в ръцете.
Стените
на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената.
Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са
застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно
надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е
силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се
спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена
калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя
по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена
се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат
работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била
предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са
издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.