Убеждението, че животът продължава и след смъртта, е толкова старо, колкото света, но най-накрая се “облече” и със знание. Докторът на медицинските науки Александър Ебен, неврохирург с 25-годишен стаж, преживял клинична смърт, на всеослушание заяви: „Животът продължава и след смъртта, аз бях в рая!” Преди това, до своя задгробен опит, д-р Александър Ебен не вярвал на разказите на пациенти, пътували в другия свят.

Рано сутринта на 10 ноември Александър се събудил от силна болка в главата. В болницата в американския щат Вирджиния, САЩ, където работел, го докарали в безсъзнание. Бързо му поставили диагнозата - бактериален менингит.

Цяла седмица лекарят се намирал между живота и смъртта, участъкът от мозъка му, отговорен за мислите и емоциите, престанал да функционира. Такива пациенти учените ги наричат “растителни”, като строшени орехи са. Мозъкът му не давал никакви признаци на живот, душата го напуснала. И отлетяла далеч, далеч!

Лекарят излязъл от кома едва на седмия ден, когато колегите му вече решили да го обявят за мъртъв и да спрат системите, които поддържали живота му. Събуждайки се, д-р Ебен бил не по-малко шокиран от лекуващите го. Но не поради факта, че той, почти мъртъв, се е върнал обратно към живота, а заради невероятните знания и опит, които придобил на онзи свят.

„Сегашната медицина, с нейното ниво на знания, не може да допусне, че по време на дълбока кома се намирах в съзнание - казва д-р Ебен. - А фактът, че за тези седем дни извърших невероятно пътуване, от гледна точка на науката се смята за невъзможен. Но всичко това се случи с мен - мозъкът ми изключи, престана да работи, но съзнанието ми се отправи в друга, много по-голяма Вселена, за чието съществуване никога не съм подозирал.”

Откровения

По думите на лекаря, задгробният живот е несравнимо по-добър, отколкото този, в който живее нашето тяло. Ето как Александър описва преживяното от него, това, което нарича рай.

„Видях призрачни, блестящи същества, летящи в небето и оставящи след себе дълги като линия следи.”
Едно от тези ангелски създания - млада жена – се доближила до д-р Ебен. Тя имала тъмносини очи, златисто-кафява коса, прибрана в кок, и високи скули.

„Нейните очи бяха пълни с любов, много по-силна от нюансите на любовта, която имаме на Земята. Тя разговаряше с мен без думи, словата й преминаваха през мен като вятър. Сетивата ми бяха изострени - знаех, че всичко наоколо е истинско. Тя ми каза, че всичко, което съм обичал и харесвал, ще остане с мен завинаги, така че от нищо да не се страхувам. Каза ми също, че ще ми покаже много неща, но в крайна сметка ще се върна на Земята. Попитах я: къде съм и защо съм тук?
Отговорът й дойде бързо, като експлозия от светлина, цвят, красота и любов, която целия ме прониза. Той влезе в мен мигновено, аз бях в състояние без усилие да разбера концепции, които на Земята ще ми отнемат години да ги разбера. Най-важното от това знание беше, че животът ни не свършва със смъртта, че след нея ни очаква вълнуващо пътешествие и вечно блаженство".

Мисия

Своите впечатления от преживяното лекарят започва да описва след пълното си възстановяване по съвет на по-големия си син. Точно четири години след завръщането си от мъртвите д-р Ебен най-накрая публикува своите откровения. Книгата, която съдържа над 20 000 думи, озаглавява “Доказателства за рая. Пътуване на един неврохирург в отвъдното.”
„Аз не съм проповедник, а учен – казва д-р Александър Ебен. - Но сега много се различавам от човека, който бях преди, защото видях нова картина на реалността. Ако някой, дори и лекар, ми беше разказал нещо подобно преди, щях да го приема като заблуда. Но моето пътуване към отвъдния свят – като събитие, за мен е толкова истинско, колкото моята сватба, като раждането на двамата ми сина. Сега вече знам, че нашите емоции, нашата любов имат голямо значение за цялата Вселена, а душата ни е вечна. Възнамерявам да посветя останалата част от земния си път на изследвания за истинската природа на съзнанието и неговата физическа връзка с мозъка ни.”


Наука

Откровенията на д-р Ебен разделят на две мненията на колегите му. Известният анестезиолог проф. Стюарт Хамероф наскоро публикува своята теория, която потвърждава “следсмъртния” опит на д-р Ебен. Според него наличието на съзнание във Вселената е постоянно, започвайки след Големия взрив. И смъртта на тялото не означава загуба на съхранената в мозъка информация, която продължава своя “път, своето изтичане във Вселената.” Това обяснява историите на хора, оцелели след клинична смърт, за “бяла светлина” или “тунел”. Информацията, нашият жизнен опит, който определя личността ни, не се унищожава.
Разказите за преживяното от д-р Ебен много приличат на спомените на други хора, преживели клинична смърт. Някои от тези откровения са много истински и реалистични. На първо място обаче е фактът, че тези хора променят коренно отношението си към живота, стават дълбоко духовни и силно морални. Ето техните думи, описващи преживяванията им на онзи свят.

Борис Пилинчук, бивш милиционер:

“Чувствах се много добре. Видях една необикновена светлина. Тя беше ярка, но мека, от нея се излъчваше топлина, спокойствие, радост. Тази светлина ме изпълни с такъв ентусиазъм, който не може да се опише с думи!”

Монахиня Антония:

“Там всичко беше красиво, цветно, като през пролетта. Носеше се чуден аромат, като благоухание. В душата ми настана райско блаженство. Всичко това досега не ми се беше случвало: в сърцето ми “влязоха” безкрайна любов, радост, щастие - всичко наведнъж.”

Владимир Ефремов, конструктор:
“Съзнанието ми работеше, появи се чувство на необикновена лекота. Летях през някаква гигантска тръба. Не изпитвах нито страх, нито ужас. Само блаженство. С мен бяха моите чувства и спомени. Умът ми обхващаше всичко наведнъж, за него не съществуваше нито време, нито разстояние.”

Мнението на експерта

Артем Михеев, кандидат на физико-математическите науки, президент на Асоциация по инструментална транскомуникация:
“Придобитият опит на д-р Александър Ебен е много ценен. От медиците, които познавам, никой не е изпитал подобно нещо. Потвърждават се и разкази на много други хора, преживели клинична смърт. “Смърт” се нарича прекратяването на функционирането на физическото тяло. Но идентичността и съзнанието в природата не се отъждествяват с физическото тяло и не са негов продукт. Поради това след физическата смърт съзнанието продължава да функционира в нова среда, в друга, по-фина, невъзприемана от сетивата на тялото ни, което се потвърждава от научни изследвания. Самият д-р Ебен потвърждава, че “смъртта не е краят на съзнателното съществуване, а само част от едно безкрайно пътешествие.”

Превод от руски Люба МОМЧИЛОВA