Четири милиарда човека ще взривят западната цивилизация. Светът се управлява от 9 човека.

Те може и да са 15, а не 9, но това не е толкова важно. Истината е следната: малка група хора управляват съдбата на 7 милиарда хора на планетата. Става дума за шефовете на крупните банки, на финансовите империи – голяма част от тях не ги познаваме, те не попадат под прожекторите. Те стоят зад завесата и дърпат конците, движат милиардите и трилионите, назначават правителствата, обслужващи техните интереси. Те носят отговорността за световната криза. Те символизират фиаското на настоящата цивилизация на Запада, защото шепа хора определят световния ред.

Тези хора съзнателно провокираха световната криза.

Но това е актуално и за всички предишни кризи, които бяха моделирани и изкуствено създадени, а после управлявани. Настоящата вече е неуправляема и в значителна степен тя е резултат от острия недостиг на ресурси на планетата.

Световният елит не предвиди и не отчете, че недостигът на ресурси ще настъпи скоро. От друга страна, световният елит направи всичко възможно, за да ускори приближаването на неминуемия крах. В света ежечасно и ежеминутно се създават изкуствени богатства, чийто общ обем надвишава 20-25 пъти световния БВП. Те създават виртуални, несъществуващи пари, чрез които придобиват реални блага. Лошото е, че по този начин раздуват балона, който рано или късно така ще пукне, че жална ни майка.

От друга страна, западната цивилизация – това не е целият свят, зад пределите на Запада се развиват много други страни. Днес 4 милиарда хора живеят в паралелен на Запада свят, придобивайки все по-голяма независимост. Те не могат да бъдат контролирани. Ако преди 15 години думата на Вашингтон беше закон за развиващите се страни, то днес независимите стават все по-независими. Но и те се нуждаят от ресурси. Безкрайното развитие на икономиката в затворената ресурсна система е невъзможно. Следователно, жизненото равнище на Запада вече не може да се задържа на предишното ниво. Те могат да напечатат милиони хартийки, но проблемът с недостига на ресурси няма да бъде решен. Ситуацията вече не може да бъде управлявана, те губят контрола. Но за да позабавят окончателния край, елитът разиграва спектакли, опитвайки се с това да удържа в ръцете си остатъците от спасителните за тях конци.

Преди 11 години САЩ разиграха спектакъла под наименованието “Атака на терористи в САЩ”. Преди няколко дни “отбелязаха” 11-годишнината от трагедията. Много хора и до днес вярват, че на 11 септември 2001 г. международни терористи нападнаха САЩ и извършиха кървав терористичен акт.

И това не просто го вярват много хора. Това го вярват милиарди. Ако излезем на улицата и попитаме 10 човека, то 9 от тях със 100 %-ова увереност ще ни кажат, че през 2001 г. терористите от “Ал-Кайда” организираха най-мащабния терористичен акт, в резултат на който загинаха хиляди хора. А и ще добавят, че този акт е извършен, защото те са зли, не обичат Америка и т.н. Това може да се сравни с филма “Матрицата” – милиони хора живеят и се радват без да подозират какво се върши под носа им. Но хората не са виновни – те са обикновени граждани, имат свой живот, интереси, хоби, семейства и приятели – те са нормални хора.

В главата им не блесва мисълта, че държавата е способна за убие за 1 час почти 3 000 свои граждани. Макар, че в името на справедливостта трябва да кажем, че днес в света има много повече хора, на които им е известна близката до действителността реалност за 11 септември. Станалото на 11 септември се превърна в своеобразен будилник, който ни подсказа, че предишните ни представи за реалностите на съвременния свят са неактуални.

А нима 11 септември не беше провокация?

Да, това беше терористичен акт, но въпросът е кой го извърши. “Ал-Кайда” няма нищо общо. 11 септември беше дело на американските специални служби, на израелския “Мосад”, на Пакистан, Саудитска Арабия… Световният елит почувства, че изпуска юздите и се намира на прага на краха, та нали трябваше да се разгори поредната криза. Трябваше да бъде разигран пореден спектакъл, който да сплоти американския народ, сателитите на САЩ пред лицето на митичния външен враг. За тези хора животът на обикновения човек не струва и пукната пара – моят живот, твоят живот, животът на десетки, стотици, хиляди хора. Те желаят само своите милиарди. Но нормалните хора не знаят това, защото мислят с нормални човешки категории. А световният елит не е такъв: това са мутанти, представители на друга антрополотична група, които мислят в цифри, в пачки и полагат подписите си под фактическата смъртна присъда на милиарди хора без да се замислят. 11 септември е свидетелство за фалшивия напън да се поддържа живота в организъм, който вече е мъртъв.

Но колко още може да се поддържа живота на “труп”?

Кризата се разраства. Става дума не само за финансови, но и за демографски, енергийни, социални, хуманитарни и други кризи, които се случват все по-често. Това е цикъл, който все по-често се повтаря. Имаше криза през 2001 г., после през 2007-2008 г., а следващата настъпи през 2011 г. Това е свиваща се спирала, в края на която има черна бразда – крайният пункт, който, поради прекалената близост на кризите, вече не може да бъде променен – силата на притеглянето вече е твърде голяма. Всичко върви към война – глобална, широкомащабна борба за ресурси. Когато става въпрос за “да бъдеш или да не бъдеш”, силните се изкушават да пуснат в ход оръжие против слабите.

Да се пороби светът, за да се обезпечи достойното съществуване на “златния милиард”.

Трябва да признаем, че прогнозата на Самуел Хантингтън, изложена в статията “Сблъсъкът на цивилизациите?”, се сбъдва. В Африка, например, 1 млрд човека живеят в своя век, по своите обичаи, в духа на традициите си, и когато някой се опитва да им внуши, че живеят неправилно, това води до конфликт. Конфликтът между цивилизациите – това е война. Ако в Афганистан и Либия Западът успя да удържи някаква победа над “врага” и да подтикне глобализацията с още една крачка, то какво ще прави Западът с Китай, например, който има 1.3 милиарда човека население?

Интеграционните процеси са невъзможни без икономическата съставка. Как да обясним на 25 млн италианци, че те трябва да живеят по-лошо, отколкото живеят днес? Разбира се, чисто хипотетично, ако някой управляващ стане и каже “вижте, хора, работата не върви и трябва да започнем да разпределяме по-справедливо ресурсите, за да има за всички по равно, иначе нещата ще се бъгнат окончателно” – тогава от чисто теоретично-утопична гледна точка това е възможно. Но за целта трябва на хората да им се каже истината. Но в действителност всичко се случва наобратно – ресурсите намаляват, а световният елит иска ресурсите само за себе си.

“Арабската пролет” – това беше спонтанно явление, които веднага след възникването си премина под контрола на Запада. В страните, в които се извършиха революциите, има голям процент на млади хора. Това са хора, които са родени преди 18-20 години, които имат телевизор, компютър, телефон, които имат достъп до информацията отвън. Техните родители нямаха такъв достъп. Но всички ние живеем в общество на спектакъл…

Не бива да обвиняваме арабската младеж. Ти виждат как се живее в Ню Йорк, Париж, Рим, Москва, Лондон. А после същите тези млади хора оглеждат собствения си живот и разбират, че живеят значително по-зле. Нещо повече, положението им се влошава с всеки изминал ден. Те не искат да приемат западния модел на живот, но се стремят да повишат собственото си благосъстояние. Този вътрешен конфликт се излива под формата на протести. Но тук има една тънкост, която трябва да бъде отчетена – подобни самопроизволни изблици на недоволство не могат да продължат дълго, ако нямат координация, организация, ръководител и обща идея.

Както “Окупирай Уол-Стрийт” – да, хората от движението разбраха много неща, обаче хвърлиха бегъл поглед върху ситуацията, много повърхностно се приближиха до истината, и това веднага ги изведе на протест. Но движението постепенно затихва, защото отсъства каквато и да е истинска организация. Без дисциплинирана организация, без ясна програма, без лидери – всичко рано или късно отива по дяволите.

В случая с “арабската пролет” процесът много бързо премина под контрола на външни играчи, и днес САЩ, Европа, монархиите от Персийския залив целенасочено водят борба против легитимната власт на Сирия.

“Арабската пролет” е поредния малък наклон от спиралата на глобалната криза, чийто автор са кукловодите зад кулисите.

http://worldtodaybg.com