Как се усмирява съпруга истеричка

Изповед на един потърпевш:

Жените са склонни да се настройват към вменената им роля, да влизат в образ, така да се каже. Но ако вие сериозно подозирате, че вашата половинка е истеричка, тогава нека поговорим.

Няма да навреди

Преди да започнете да “лекувате" любимата "пациентка”‚ убедете се‚ че сте поставили диагнозата правилно. Наблюдавайте съпругата си в момент‚ когато не сте раздразнен или разстроен от нещо. Защото виковете‚ трошенето на съдове и хлопането на вратите‚ както и мятането на тигани‚ точилки или на обувките‚ които сте й подарили за 8 март‚ не са симптоми на заболяването. Такова поведение само потвърждава факта‚ че нищо женско не е чуждо на вашата половинка. Радвайте се!

Истинската истеричка се държи по друг начин. Първо започват леко да й треперят устата‚ ръцете‚ коленете. След това се сгърчват лицето и главата й‚ а накрая цялото й тяло се предава на конвулсиите. Тя пада‚ търкаля се по пода‚ виейки заплашително и трошейки всичко‚ което може да се строши. От време на време й се иска да се провеси на щорите‚ водопроводната тръба‚ конзолата на телевизора; скача върху газовата печка‚ перваза или се надвесва от балкона. Нерядко хваща нож или ножица‚ разкъсва си дрехите‚ реже си част от косата‚ леко се наранява‚ докато пусне кръв‚ след това засилва риданията‚ стоновете и размазва стичащата се по лицето и дрехите й кръв. Изплашено пръска слюнка навсякъде‚ задавя се от собствените си думи‚ поема си въздух‚ като че ли за последното вдишване изисква незабавно да бъде извикана “Спешна помощ”.

Ако сте забелязали у жена си дори едно от горепосочените неща‚ бъдете спокоен - оженили сте се за истеричка.



Какво да се прави?

Въпросът не е от леките. Всичко‚ което сте могли да направите‚ вече сте го сторили - оженили сте се за нея. Сега я търпете и се радвайте‚ че от истерия страда тя‚ а не вие. Повод за оптимизъм може да се съзре и в това‚ че вашата жена не страда от някакво по-сериозно заболяване‚ което да изисква медикаментозно лечение. Значи сте спестили значителна сума и практически сте забогатели.

В първия момент (часове‚ дни и месеци) след пристъпа на съпругата си вие‚ изхождайки от инстинкта си за самосъхранение‚ задължително се хвърляте да изучавате медицинските справочници. Но това е напразен труд! Истерията не е болест‚ а състояние на душата. Това, разбира се‚ е моето лично мнение и сега ще ви го докажа.

Кое е виновен?

Истерията се основава на три съставни части (пак според мнението на здравата настрадалия се): егоизъм‚ неустойчивост на нервната система и неувереност в себе си. Последното се проявява в болезнено очакване на крах на всички начинания. Въпросният човек‚ още преди да е направил дори първата крачка към нещо‚ е убеден‚ че няма да издържи натоварването. Значи за да се сдобие с желаното‚ трябва да приложи особени (аварийни) усилия‚ например да отвори някой предпазен кран или да катапултира от височина 3000 метра над земята. Сблъсъкът на горещия импулс “искам” с хладното “няма да стане” поражда буря‚ гръм и мълнии. Ето това е същността на истерията. Добре‚ увлякох се. Сега ще препиша всичко гениално.

Как се лекува?

Никак. На лечение тази “болест” не се поддава и поради това не си заслужава да се стараете. Независимо от това съществува една малка тайна‚ за разкриването на която би трябвало да ви измъкна някой и друг лев‚ но вие‚ така или иначе‚ няма да ми платите‚ дори и ако вече се намирате на ръба на пропастта. Затова‚ само от съчувствие към вашето положение‚ аз ще ви я разкрия. И така‚ запомнете. За истеричната натура главното е наличието на зрители. Като се обърнете и се оттеглите‚ жестоката драма моментално ще се прекрати. Като няма зрители‚ няма и спектакъл.

Струва ви се радикално? Ами иначе няма да стане! Колкото и да ви се струва страшно да оставите нещастницата “в тежък за нея момент‚ запомнете‚ че всички опити да се разберете‚ да я вразумите‚ да я успокоите‚ приласкаете‚ да настоявате на своето или обратно - да тръгнете по акъла на вашата благоверна и да изпълните нейните капризи - всичко това няма да даде никакъв резултат. Разходете се‚ подишайте чист въздух‚ дайте време на бедничката жена да остане сама и успокойте сам себе си. Гарантирам ви‚ че след някой и друг час ще я намерите притихнала‚ посъвзела се и дори иронизираща собствената си неуместна постъпка. Какво да правите? Истеричните хора (особено жените)‚ са народ с тънка психика‚ променлив характер‚ които от време на време са в състояние напълно да оценят целия комизъм на създалото се положение.

Ако на вас в часа “Х” не ви стигне мъжество да се оттеглите‚ постарайте се да отвлечете съпругата си от положението. Тя вече е готова да се впусне в бой‚ а вие я питате‚ като че ли нищо не се случва: “Нещо в кухнята загаря?” Можете също така незабелязано да наберете от мобилния си телефон домашния си номер. Нейната реакция ще бъде абсолютно адекватна. Тя или ще изтича в кухнята‚ за да изключи котлона, или ще отговори на телефона със съвършено нормален глас: “Ало‚ кой се обажда?”

Това ще бъде достатъчно‚ за да разберете‚ че тя играе и че истеричният пристъп на вашата любима вече е под контрол. Но бъдете готови и за това‚ че ако по време на пристъпа по телефона наистина се обади някой‚ след първите няколко нормални фрази истеричното същество ще започне да изисква от събеседника си съчувствие и съучастие и за да е по-нагледно всичко‚ ще възобнови стенанията и театралните си изпълнения.

Партньор във водевила

Мисля‚ че всички разбрахте‚ че главният принцип на работа с “актрисата” е да не участвате в нейния спектакъл. В тази област вие сте дилетант‚ а тя е професионалист и по време на “премиерата” няма да можете “да я надиграете”. По-често четете книгата на Станиславски “Работа на актьора над себе си” и помнете: в момента на “излизането” си на авансцената вашата обожавана “актриса” има една свръхзадача - да ви изплаши и да постигне своето. Тя ще решава тази задача с всякакви способи. А вашата свръхзадача се състои в противоположното - в никакъв случай да не се плашите‚ за да не дадете на “партньорката” си възможност да изиграе сцената в своя полза. Не е необходимо да се притеснявате за живота на “театралната примадона”. Тя няма да скочи от прозореца‚ няма да забие до дръжката кинжала в сърцето си. Ако се покажете слаб и й дадете да вземе връх‚ завинаги ще се превърнете в неин постоянен партньор във водевилите й.

Частен случай

Един познат‚ който не последва моите съвети‚ в критичния момент реши “да лекува” своята благоверна‚ като поднесе към нея шестмесечното им бебе‚ като че ли казвайки й: “Опомни се! Заклинам те в детето ни!” Ответният ход на жена му бил гениален: “Какво е това? - изкрещяла тя и с неподправен ужас отстъпила назад. Изненадани ли сте? Напразно! Реакцията на хората‚ склонни към истерия‚ превъзхождат по бързина реакцията на нормалните хора.

Да се опитаме да направим разбор на гореописаната ситуация‚ както се казва‚ до дъно. Любящата своето момченце майка (а съпругата на приятеля ми е точно такава) мигновено оценява факта‚ че са й подхвърлили предизвикателство - детето трябва да я накара да замълчи в момента‚ когато тя изисква да я изслушат. Защитавайки своята позиция‚ дамата просто се отдръпва от сина си. Ефектно‚ нали? Не‚ думата не е най-подходящата! Тя точно на това разчита. Главното е да изтръгне аплодисментите и да шашне публиката.

Иска ли тя да ви унищожи?

Напълно - не‚ частично - да. Разбира се‚ тя иска да ви налага волята си‚ да остави за себе си последната дума (а и първата - също). Но нервната й система е слаба‚ устойчивост към стресовете няма‚ а възбудимостта й е твърде висока‚ при това с повод и без повод.
Така че бъдете спокойни. Великата “актриса” няма да ви причини зло. Първо‚ нейното цветисто шоу е предназначено само за да успее да постигне чрез своите любими правди и неправди. А от кого ще успее да ги изтръгне‚ ако не сте вие? И освен това‚ не забравяйте главното - независимо от това‚ че ви се струва‚ че губи здравия си разум‚ истеричката го запазва дори в най-активната фаза на манифестацията.

Възможен ли е HAPPY END?

На този въпрос отговарям положително и ще ви приведа пример‚ на който бях свидетел неотдавна. В супермаркета идва възрастна двойка. Съпругата взема от един щанд скъпи консерви с ананас. Мъжът възразява‚ че това не им е по джоба.
ЖЕНАТА (гениално!): Искаш ли да оставя кутията обратно на рафта?
МЪЖЪТ: Добре де‚ добре‚ защо веднага започваш?
Помъдрелият от опита мъж веднага разбра‚ че след това ще последва нейното “изпълнение” и предпочете да отстъпи.

Завиждате ли му? Не си струва. Ще мине известно време - година‚ две‚ три‚ и вие ще свикнете‚ ще се приспособите към артистичността на вашата приятелка. И не просто ще свикнете‚ а ще се научите мъдро‚ като кинокритик‚ да наблюдавате отстрани нейните изпълнения и монолози‚ а може би дори да усвоите изкуството на режисирането им‚ и тогава никакви нейни спектакли няма да ви сварят неподготвени.

Ивайло ЯНАКИЕВ, психолог

http://www.blitz.bg