изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 10:21 EET
ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ: ДА РАЗБЕРЕМ ДЕПРЕСИЯТА    
Здраве

Депресията засяга ежегодно милиони хора по света. Една от четири жени и един от десет мъже се разболяват в някакъв период от живота си.

Тя може да се случи във всяка възраст и болката и страданието, което причинява на жертвите на болестта и за тези, които се грижат за тях - не могат да бъдат подценени. Депресията може да затрудни семейния живот, както и живота на болния човек. Вероятно най-тъжният факт за депресията е, че толкова много хора страдат незаслужено. Едва един от всеки трима души търсят лечение, въпреки че на мнозинството - дори на тези с най- тежки разстройства, може да се помогне.



Това е трагично, като се има предвид, че при наличните видове лечения, 80% от хората с разгърната депресия могат да се подобрят и да се върнат към всекидневната си дейност обикновено за броени седмици.

 Депресивните разстройства се проявяват под различна форма,като например сърдечно-съдовата болест. Ендогенната депресия е една от най-преобладаващите с инвалидизиращи епизоди, които могат да се появят веднъж, два или няколко пъти в живота.

 

СИМПТОМИ НА ДЕПРЕСИЯТА

 

Тежката депресия не е знак за слабост на личността, нито състояние, от което някой може да се ”откачи”. Това е много реална болест, която засяга не само ума.

 Най-напред ще направим опит за разграничаване на клиничната депресия от нормалната тъга или мрачното настроение. Всички преживяваме моменти на падове. Загубата на любим човек, обратите в работата, всяка голяма трудност, която преживяваме, биха могли да ни направят мрачни. Това е нормално. При депресията тези чувства на тъга и безнадеждност просто не си отиват. Болестта не само променя и разваля настроението, но засяга мислите, тялото и поведението.

Настроение: Депресивният човек може да се чувства тъжен и нещастен през по-голямата част от времето и да загуби интерес към живота. Това може да се отрази в понижена енергия умора, пристъпи на плач и висока раздразнителност.

Мисли: При депресията доминират устойчиви, отрицателни и безнадеждни мисли за настоящето и бъдещето, съпроводени с тревожност и страх, непропорционални на реалните събития.

Страдащите могат да имат затруднения в концентрацията и вземането на решения, да преживяват чувства на вина, отвращение  от себе си, да бъдат погълнати от мисли за смъртта, мисли и опити за самоубийство.

 Тяло: Депресията е и физическа болест. Засегнатите могат да изпитват нарушения на нормалните навици на хранене и сън. Някои от тях не могат да спят изобщо или се будят много рано сутрин, а при други е обратно. Загубата на апетит и последващата загуба на тегло без спазване на диета са други разпространени симптоми, както и внезапното преяждане. Депресивният човек може да загуби интерес към секса, да страда от главоболие и стомашно неразположение и да има оплаквания от неясни тайнствени телесни болки, които се местят в различни части на тялото.

Поведение: Неспособността да се свърши работата и затрудненията при четене или учене са все симптоми на депресия. На страдащия от депресия са му необходими много повече усилия за изпълнение на елементарни задачи като миене, хранене, обличане. Той може да се държи неспокойно, тревожно или забавено, да има забавени мисли, движения и реч, да ходи прегърбен или да влачи нозете си, или внезапно да стане много зависим. Хората с депресия могат да са лишени от енергия, да потърсят помощ или да се чувстват толкова паднали духом, че всеки опит да облекчат страданието си да им се струва безнадежден.    

Не всеки човек с депресия има всички изброени симптоми. Ендогенната депресия се появява в някои семейства поколения след поколения, показвайки, че наследствеността играе важна роля в предразположението на човек към болестта. При дете, осиновено от семейства, в което някой страда от депресия, вероятността за развиване на болестта не е по-голяма отколкото при общата популация.

Депресията може да се появи и при хора, които нямат болни от депресия в семейството. Много често комбинацията от генетична уязвимост и житейски събития провокира болестта. Стресът, често под форма на лична загуба, може да отключи първи епизод на депресия при генетично раним индивид. По-късните епизоди могат да се развият и без такова събитие. Загуба на работа, развод, нежелано пенсиониране, природни бедствия, правни проблеми, физическо нападение, загубата на родител по време на детството, смърт на любим човек, може да подготви терена за депресия по-късно в живота. Депресията може да се появи заедно с мозъчен удар, сърдечен пристъп или рак, или да бъде породена от тях.    

 

ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕПРЕСИЯТА Много хора смятат, че ако преживеят единичен епизод на депресия, ще са психично болни завинаги. Но когато някой има депресия и получава помощ, болестта не се завръща задължително. Ако не се лекува, депресията може да стане хронична. При някои хора трябва да се продължи лечението дълго време, при други това не е необходимо. Някои могат да се повлияват само от психотерапия, други имат нужда от психотерапия и от медикаментозно лечение.

В действителност, най-широко разпространеното и ефективно лечение за хората, страдащи от тежка депресия, е комбинацията от психотерапия и лечение с антидепресанти. Тези два подхода взаимно засилват влиянието си.

Независимо от курса на лечение, сканирането РЕТ /позитроно емисионна томография/ потвърждава, че ефективната психотерапия и медикаментозното лечение са свързани с нормализиране на областта на мозъка /префронталната мозъчна кора/, която понижава активността при индивидите с депресия.

 

ЛЕЧЕНИЕ С ЛЕКАРСТВА

 

Около употребата на антидепресанти /АД/ витаят много митове – че провокират зависимост, че изкуствено повдигат настроението, че отнемат независимостта на човека. Тези погрешни концепции са се родили през 50-60те години на 20 век, когато депресията е била лекувана с транквиланти /валиум, диазепам, елениум, лексотан и др./, към които наистина се привиква и които по-скоро маскират симптомите, а не ги лекуват. Днешните АД не са транквиланти, те не повдигат изкуствено настроението и не водят до зависимост. Те са отделна група медикаменти, които повлияват специфично химичните процеси в мозъка.

Лечението с АД–медикаментите е помогнало на милиони хора да преодолеят депресията. Те се прилагат при възрастни, при стари хора и дори при деца.

Всеки човек е уникален и трябва да се оценява и да се третира като такъв. Лекарят е този, който може да определи нужния антидепресант и това става в процеса на прегледи, изследвания и лечение.

Щом лечението започне, обикновено първият знак, че медикаментът действа, се появява след 2-3 седмици, като безсънието – главният симптом на депресията, започва да отслабва. Останалите симптоми обикновено намаляват след още няколко седмици.

Когато  хората с депресия започват да се чувстват по-добре, могат да си помислят, че повече не се нуждаят от медикаментозно лечение.  Това е грешка. Жизнено важно е антидепресантите да се вземат редовно, не само когато пациентът се чувства депресиран. Ефективността на лекарството зависи от редовната му употреба и от поддържането на нивото му в кръвта. Дори когато депресията отшуми, лекарят може да продължи да дава лекарството на пациента в продължение на 4 до 12 месеца и повече, за да предотврати рецидив. Тогава лекарят може да започне бавно да спира медикамента, без опасност от влошаване на състоянието.

Психотерапията  - тя се използва само за лечение на лека или умерено тежка депресия и в комбинация с медикаментозно лечение при тежка депресия.

Терапевтът, който използва този вид лечение, обръща внимание на песимистичните, саморазрушителните, автоматичните мисли. Когато негативните мисли бъдат предизвикани, разпознати и разсеяни, настроението на депресивния човек се подобрява. Понякога пациентите могат да бъдат окуражавани да се върнат към спомените за дълго потискани конфликти, които да се отработят с емпатичен пациент. Важно е да се приеме, че терапията е процес, често от типа “две стъпки напред, една назад”. Понякога подобрението идва с малки стъпки, но е без съмнение излекуване.

Депресията е най-лечима от всички психични болести. С новите ни познания за мозъка диагнозите са по-точни, а лечението се е подобрило значително.

Ако вие или някой, за когото се грижите, има симптоми, които мислите, че могат да се дължат на депресия, трябва да потърсите помощ от специалист по психично здраве.

Няма нужда да страдате ненужно, когато има достъпна помощ. Не лекувайте  депресивни симптоми с транквилизатори и седативни медикаменти. Не се притеснявайте да посетите психиатър.

 

Д-р Маргарита Новоселска - управител на областен психодиспансер "Д-р П. Станчев"

 


Сходни връзки

ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ: ДА РАЗБЕРЕМ ДЕПРЕСИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди