Лицата на Протестната мрежа (от ляво надясно): Асен Генов, Жюстин Томс, поетът Ясен Атанасов, актьорът Ивайло Захариев.

„На никого не му пука как изглеждате отвътре вие самите. Движенията против робството, на суфражетките, за граждански права, срещу войната във Виетнам - общото между тях е, че имаха лидери. И единственото, което тези лидери ги интересуваше, бе да свършат работата. Ако имахте лидери, те щяха да ви кажат, че най-важното нещо за капитализма е политическата отчетност.“

Това е реплика от последната, излъчена в неделя серия на вече превърналия с в култов американски сериал „Нюзрум“. Тя пресъздава истинските събития от септември 2011 г. около възникването на „Окупирай Уолстрийт“. Думите са на положителния главен герой към една от представителките на движението, която не може да проумее защо хората смятат нея и съмишлениците й за шега.

Две години по-късно „Окупирай Уолстрийт“ вече не е шега, но не постигна никакви политически резултати. И преживя нещо много поучително. Първоначално дарителите му бяха хора от бедните слоеве и ниската средна класа. Така се натрупаха около 700 хил. долара, които се използваха за купуване на храна за палатковите лагери и плащане на гаранциите на арестувани протестиращи. През март 2012 г. се оказа, че само около 40 хил. от тези пари е възможно да бъдат проследени и отчетени. След това към дарителите се присъединиха и едри бизнесмени, които създадоха своя работна група, също претендираща да е част от „Окупирай Уолстрийт“. Тя натрупа стотици хиляди с обещания да събере милиони и започна да раздава грантове по свое усмотрение. И движението се оказа инфилтрирано от тези, срещу които въстана.

„Справедливият капитализъм се характеризира с политическа отчетност и тя винаги е лична, не може да бъде масова“, би казал и на нашите протестиращи авторът на думите от началото - големият американски сценарист Арън Соркин. Така би им обяснил защо вече близо два месеца правителството не ги приема сериозно и протестът им остава по-скоро пърформанс, отколкото политически акт. И със сигурност би отбелязал, че напоследък „гражданите искат“ у нас се превърна в новото „в името на народа“. С тези реплики започват обикновено гръмки декларации, чийто дневен ред може много лесно да се смени незабелязано и анонимно и чиято мощ да бъде пренасочена за обслужване на скрити каузи.

Все още в огромната си част гражданската енергия от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски е чиста и справедлива. Но вече се забелязват

първите опити за инфилтриране

в нея на елементи, които засега предпочитат да остават анонимни и да говорят като „обикновени граждани“. Когато се бориш срещу задкулисието и тайните машинации, не можеш да се криеш зад понятия като „обикновен гражданин“. Налага се да застанеш с биографията и данъчната си декларация, ако искаш да получиш доверие. Но тези, които обикновено обикалят телевизиите и говорят от името на протестиращите като „редови хора“, за жалост стават твърде раздразнителни, когато водещите поискат това.

В сряда част от тези най-често канени по ефири и екрани лица обявиха на пресконференция в БТА

създаването на Протестна мрежа,

която има претенциите да се превърне в платформа на всички протестиращи и да излъчи комуникатори. В същото време хората, които застанаха с лицата си, за да обявят това, яростно отричат да са лидери на всички и продължават да се представят като „обикновени граждани“. Макар много от тях да нямат това право поради факта, че вече се сдобиха доброволно с публичност, използвайки всяка медия, за да говорят от името на протеста. Живото излъчване на въпросната пресконференция в интернет - на сайта politikat.net - незнайно защо при включване започваше с реклама на банка. Днес на същото място се излъчва запис, който започва с друга реклама. В същото време сайтът твърди, че е създаден с подкрепата на Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа. Нищо нередно, стига да се направи ясно разграничение - това подкрепен от фондация проект ли е, или комерсиален сайт? И тръстът знае ли, че направената с негови дарения интернет страница излъчва и реклами?

Въпросният тръст е най-често цитираното доказателство, че протестът срещу кабинетът на Орешарски е овладян от „соросоиди“. Името на Джордж Сорос се превърна в заклинание срещу чистотата на намеренията на площада, но всъщност заработи в обратна посока, в тяхна услуга, защото е непълно и неточно, и не това е същината. Всъщност „Отворено общество“ на Сорос е само един от основателите на този тръст, а сред останалите личат такива големи и важни организации като фондацията „Форд“, американският фонд „Маршал за Германия“, фонд „Братя Рокфелер“, фондация „Чарлз Стюарт Мот“ и „Атлантик Филантропис“. На сайта на тръста съвсем лесно може да се намери пълният списък на финансираните от него български неправителствени организации, сумите, които те са получили, и защо са ги получили. Адресът е www.ceetrust.org/grants-database/in-country-grants/bulgaria.html. Става въпрос за

общо 142 гранта

от няколко хиляди до няколко стотици хиляди долара, все в името на развитието на гражданското общество у нас. Милиони, изсипани в България за няколко години с цел развитие на демокрацията - без особени резултати, смея да твърдя. Ако проверите кой стои зад финансираните организации, ще видите, че сред тях са огромно множество анализатори и обяснители на протестите от последните дни, а също така и лицата, които говорят най-често от тяхно име като „обикновени граждани“. Възниква въпросът - коя от самоличностите им виждаме на телевизионния екран? Тази на редови протестиращи, или тази на хора, финансирани обилно от чужбина, за да развиват гражданското общество у нас, които трябва да оправдаят получените бюджети и видяха в последните си публични изяви добър шанс да го направят? Това раздвояване работи против каузата на площада, особено когато агресивно се прикрива. А не би трябвало, ако всичко е финансово наред.

Протестната мрежа се рекламира и на сайта noresharski.com, който заявява, че се присъединява към каузата и ще съдейства за изпълнението й. Ако обаче се опиташ да разбереш чий е този сайт, като провериш в регистрите на домейните - публична база данни, достъпна за всички - установяваш, че собственикът не иска да се афишира. Прикриването му е услуга, която се плаща допълнително при регистрация. На интернет страницата има секция „Кои сме ние“, където са изброени имена - пак в качеството им на обикновени граждани. Но пък интернет много бързо издава, че някои от тях са служители на пиар фирмата на говорителката на служебния премиер Райков - Ивет Добромирова, други са свързани с партия „Зелените“ и са били нейни кандидат-депутати. Опитите им да минат за „редови протестиращи“ също вдъхват съмнения.

В същото време лидерите вдясно, в центъра и вляво отказват да се появят на площада в ролята си на политици и също ходят в качеството си на обикновени протестиращи. Така

инициативата е в ръцете на НПО-тата и пиарите.

За разлика от тях партиите би трябвало да са дългосрочни проекти, представителство на интересите на големи устойчиви групи на обществото. Неправителственият сектор и частните фирми работят за по-краткосрочни и по-конкретни задачи. Те получават финансиране или заплащане и са зависими от донора си, не могат да бъдат „обикновени граждани“ и борци за морал в обществото по принцип. А пък когато го крият - нещата съвсем загрубяват.

И стигаме до най-болезнената тема - страшната криза за лидери в българската политика, защото това, което се случва в момента, е политика, а не територия за пиар и НПО. Вероятно повечето водачи на партии се боят от въпросната „политическа отчетност“, но ако искат да останат в играта, трябва да осъзнаят, че в политиката освен да си прав трябва и да си смел. Трябва кураж, мъжество и характер, не тънки сметки колко гласа ще вземеш на следващите избори. Засега такъв лидер не се е появил и поради това протестът срещу правителството все още е сираче с множество тайнствени кандидат-мащехи.

(в. Преса, печатно издание, брой 216 (567) от 10 август 2013)

Духовна мизерия или проституция?